Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Колко струва да си продадеш душата?



Един от най-старите митове и литературни сюжети е продажбата на душата и то на дявола. От фолклорните произведения, една от най-древните приказки, е приказката за ковач, който бил сключил споразумение с демона. Тази история е на не по-малко от шест хиляди години. От легендите най-известна е историята на Теофил от Адана (Теофил от Киликия). Сред творбите на автора припомняме преди всичко „Фауст“ на Гьоте и „Портретата на Дориан Грей“ на Уайлд.

Идеята за сговор със Сатаната като елемент на всяко магьосничество е официално провъзгласена от Парижкия университет през 1398 г. Добре известното латинско понятие maleficium (престъпление) произлиза от maleficia (очарование, магьосничество). Смятало се, че човешката душа става цената за разпознаването и помощта на дявола. В замяна на човешката душа може да получи сила, богатство, талант и дори безсмъртие. Ясното доказателство за такова споразумение са специалните дяволски белези, неотменните печати на злото.

Колко струва да си продадеш душата?

Инквизиторските процеси срещу вещици описват начините за разобличаване на магьосниците. Така според вярванията, мястото, маркирано от Сатана върху тялото на човек, е нечувствително към болка. Освен физическите изтезания се практикували и словесни като например „тестът със сълзите“. На жена, заподозряна в магьосничество, било прочетен пасаж от Библията, и ако тя не пролее сълзи, тогава връзката ѝ с дявола се смятала за доказана. Друг словесен начин за идентифициране на вещиците  е да ги накарате да прочетат молитвата „Отче наш“ на един дъх и без да сричат.

Зловещите признаци на човешкото сътрудничество с Принца на мрака, известни като „подписите на дявола“, са записани в магическите наръчници и колекции от заклинания, наричани общо гримоари или гримори (лат. grimoire, старофренски grammaire – граматика). Най-известните са “Ключът на Соломон“, “Гримоар на Хонорий“, “Истинският гримоар“, “Хептамерон, или магическите елементи“. Твърди се, че гримоарът притежава свойствата на живо същество, което трябва да се храни с кръв. Само собственикът можел да го прочете, защото страниците не били отворени за никой друг освен за него, или текстът върху тях не се виждал.

Платете за своя талант с душата

Фантазиите за договор с дявола често са били проява на психично заболяване. Сред хрестоматийните примери за Новата ера е историята на психично болния австрийски художник Кристоф Хайцман. През 1669 г. той подписва конкордат дословно, както следва: „Аз, Кристоф Хайцман, се предавам на Сатана, за да бъда негов собствен естествен син и да му принадлежа както с тяло, така и с душа в продължение на девет години“.

Няколко години по-късно Хайцман илюстрира този документ с живописен триптих като оброчен дар (лат. votum – обет), специално на неговия “господар“. Отляво Сатаната е изобразен в образа на почтен бюргер, с когото художникът подписва акт за продажбата на душата. Вдясно е показана появата на драконоподобен дявол след една година, изискващ договорът да бъде подпечатан с кръв, а не с мастило. В центъра Дева Мария принуждава Сатана чрез екзорсизъм да върне втория договор.

Кристоф Хайцман, Пакт с дявола, 1677-1678.

Творческите суперсили често се обясняват като сделка с дявола. Тази легенда е била може би най-упоритата сред музикантите. Според слухове, които се разпространявали в миналото, виртуозността на Антонио Страдивари, Джузепе Тартини, Николо Паганини не биха могли да същестуват без сатанинската намеса. Едно от камерните произведения на Тартини се наричала „Дяволска соната“. Според самия музикант един ден той сънувал Сатаната, който изсвирил тази соната и поискал да му даде душата си.

Изоставен и идолизиран

В миналото, в следствените дела и съдебни протоколи често се намирали богохулни речи. Такива текстове понякога били доста плашещи, а понякога дори и комични.

Практиката да се изгарят и заменят ръкописни копия по следствените дела красноречиво свидетелства за отношението към „отречените писания“. Мълчаливо се вярвало, че дори неизползван оригинал, който клевети Господа е в състояние да заблуди съдиите като акт на сношение между човека и дявола.

Особено любопитни са „ръкописите“, които са маркирани от Бога букви или с други думи споразумения с дявола в името на благоволението на властите, като придобиване на славата и успеха в любовните дела. Авторите на такива писма се наричали богохулници, а сред хората просто ги наричали маркьори, или отрекли се. Някои от историите са като приключенски романи.

През 1733 г. младия монах от Саровския скит Георгий Зварикин се явява в Московската синодална канцелария с изповед за престъпен отказ от вярата. Монахът казал, че някакъв сляп старец го изпратил при странен „немчин“ Вайц, който уж можел да накара хората „да бъдат добри“. Монахът намери този разтревожен господин и получи от него хиляда червеца в торба със сребърна ключалка. Майсторът също обещал да изпълни всичките му желания, но с условието: да се откаже от православната вяра. Не позволявайки на злощастния посетител да дойде на себе си, Вайц откъснал нагръдния му кръст и го принудил да каже ужасните думи: „Отричам се от Христос и покаянието и съм готов да последвам Сатана и да довърша волята му“. След това той наредил същото да бъде нарисувано на хартия и да се подпише със собствената му кръв.

Франческо Мария Гуацо. Пакта с дявола, 1626 г.

През 1751 г. е имало високо разследване на отстъпничеството на военния кожухар Пьотър Крилов, който бил написал Божието писмо в името на богатството. Водел го известният по това време обвиняем в няколко „магически дела“, Нижегородският магьосник Андрей Тимофеев. Магьосникът завел наивната си жертва в празна механа, извади от джоба си мастилница и лист хартия. След като записа отказа, той извадил игла от яката на кафтана, прониза Крилов в малкия пръст на лявата му ръка и му наредил да подпише текста с кръвта си.

След пет години пияният ефрейтор Николай Серебряков бил изкушен и убеден да продаде душата си. Без да мисли много много, ефрейторът написал две белязани от Бога писма. „О, всещедри и велики князе Сатанаил, според подписката, дадена ти от мен за теб, въпреки че бях взет под охрана, <…> падам пред краката ти, и със сълзи те моля да ми изпратиш верните си роби при мен…” Пише се сякаш в офиса на подадена хартия. Струва ли си да се изненадаме след това от начина на Гогол да изобразява длъжностните лица с чертите на демони?

***

Договорът между човека и дявола е културно-историческа илюстрация на факта, че обръщението към обитателите на ада не винаги е отричане на светостта, а по-скоро един вид „антиметод” за познание на сакралността.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!