Краят или ново начало е смъртта?



По целия свят, когато любим човек напусне земята, ние, живите, започваме да скърбим за човека, който ни е оставил. Но замисляли ли сте се някога за чувствата на човек, който напуска любимите си хора, напуска земята, където някога е живял, оставя на всички много неща, които са станали обичайни в живота си, и тръгва на пътешествие в неизвестното?

Ще бъдете изненадани. За какво? Защото за човек, който умира или току-що е умрял, разбира се, има болка от раздялата с близките на земята, но също така има радост и щастие от повторното събиране с близки, които са ни „напуснали“ преди това, и за които сме си мислели, че никога повече няма да можем да „видим“ и срещнем. Щастието от събирането е особено изразено за тези, които са загубили любим човек преди собствената си смърт, особено дете, при внезапни или трагични обстоятелства.

По целия свят, когато любим човек напусне земята, ние, живите, скърбим за човека, който ни е оставил. Но замисляли ли сте се някога за чувствата на човек, който напуска любими хора, напуска земята, където някога е живял, оставя всички много неща, които са станали обичайни в живота си, и тръгва на пътешествие в неизвестното?

Ще бъдете изненадани. За какво? Защото за човек, който умира или току-що е умрял, разбира се, има болката от раздялата с близките на земята, но също така има радост и щастие от повторното събиране с близки, които са „напуснали“ и които са мислели, че никога повече няма да „видят“ и няма да се срещнат. Щастието от събирането е особено изразено за тези, които са загубили любим човек преди собствената си смърт, особено дете, при внезапни или трагични обстоятелства.

Краят или ново начало е смъртта?

Факт е, че противно на общоприетото схващане,

когато умрем, изпитваме и радост, и болка. Как е, ще питате вие? Как щастието или радостта могат да бъдат свързани със смъртта?

Мъка, скръб, мъчителна болка от раздялата, осъзнаването, че никога повече няма да видите конкретния човек и няма да бъдете с него отново, страхът от изправяне пред живота без любим човек, съжаление, спомени – това са някои от често срещаните и съвсем естествени чувства, свързани със смъртта…

Тези емоции обаче обикновено идват от тези от нас, които оставаме на Земята. Обратната връзка от астралния свят показва, че някои чувства са общи за тези, които все още са живи, и за починалия човек. Например, човек, който е починал, също изпитва скръб, болката от раздялата, осъзнаването, че никога повече няма да види конкретен човек или няма да бъде отново с него в същата физическа форма. Затова съжалява. Има и пред него страх от изправяне пред непознатото, започване на ново пътуване и приемане на огромния преход на душата, която живее във физическо тяло, към това да бъдеш душа без физическо тяло.

След смъртта много хора

първоначално отказват да повярват, че са умрели. Освен това начинът на смърт определя и реакциите на „преминаващата“ душа. Някои хора умират спокойно, душата напуска тялото почти без усилие. В други случаи е борба за душата да напусне тялото, а има случаи, когато душата е напускала тялото с такава сила, че е счупвала черепа на човек. След дълго и продължително заболяване силата на душата отслабва твърде много и преходът на душата, ако не се подпомогне от специални молитви, често се оказва дълъг процес.

Много от тези, които умират, за кратко се обединяват с божественото и чувството на блаженство ги обгръща. Има безброй свидетелства, независимо от религията или вярата, на умиращ или починалия човек, който е бил в контакт със „Съществата от светлина“, които излъчват огромна топлина и мир, придавайки ново измерение на процеса на смъртта. За страдащите от болезнена болест, особено рак, смъртта е радостно избавление от страданието. Има такива, които са достигнали определено ниво на осъзнатост и еволюция и са решили, че е време да напуснат тялото си. Обикновено такива хора са усвоили техниката за напускане на тялото.

Краят или ново начало е смъртта?

В повечето случаи мъртвите роднини,

мъртвите приятели и други хора в астралния свят знаят предварително времето на вашата смърт и са тук, за да ви приемат. Дори за тези, които умират млади, има грижовни души, които чакат да се свържат с тях – може би баби и дядовци, лели, чичовци, приятели или състрадателни духовни водачи. Почти едновременно получавате прекрасен, грижовен прием от онези, които останали с вас въпреки смъртта им – един вид „комисия за подбор“. Ако вашите дела са били добри, имате шанс да се издигнете до по-високи нива.

Смъртта наистина е краят. Но по-важното е, че това е ново начало, нова възможност да изпълниш желанията си и да достигнеш по-високо ниво на съзнание. Самото осъзнаване, че не си умрял след смъртта, е от съществено значение за обикновения „мъртъв“ човек. Смъртта включва раздяла с един свят и поздрав в нов живот в нов свят.

Още едно нещо е ясно – независимо от възрастта и начина на грижа, смъртта рядко е самотна. Когато умрете, може да сте самотни на Земята, но в момента, в който преминете в другата страна, винаги ви очакват „души“ – топли, грижовни „души“, готови да ви доведат до ново съществуване.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

3 thoughts on “Краят или ново начало е смъртта?

  1. Това, което сте написали как ще го докажете?

    1. В тази статия е компилация от разкази на хора, които са били в „онзи свят” и които са се върнали тук на земята.

    2. Прочетете книгите на д-р Майкъл Нютън, “пътят а душите” и “Следите на душите”. Това са първите му две книги. Лекар с 40 год. практика в регресивна хипноза.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Скритите символи в НДК

В проекта Людмила Живкова вградила философията на богомилството и Агни йога. “Мислете за мен като за огън“, често казвала тя, намеквайки за увлечението си по учението на Николай Рьорих. Около НДК се разгарят огнени страсти, хвърчат искри от оксижени и в буквалния смисъл бушуват пожари. Пророкът на “унижените и оскърбените” Петър Волгин плаши, че пламналият […]
Скритите символи в НДК
error: Съдържанието е защитено!!!