Thursday, September 29office@prosveshtenieto.com

Къде изчезнаха древните цивилизации Атлантида и Хиперборея



За да си отговорим на този въпрос е необходимо да разгледаме подробно легендите и митовете на тези цивилизации, но за съжаление не са оцелели никакви писмени документи – нито върху камък, нито върху пергамент или папирус.

Подземния свят и неговият властелин

Родословието на хиперборейците произлиза от титаните – децата на бог Уран и богинята Гея. Един от тези титани се наричал Атлас, който също се смятал за родоначалник на атлантския народ. Той по талант и способности приличал на полубог.

Изглежда, че цивилизацията на Озирис не принадлежала на тази компания, тъй като египтяните, като създатели на културата и държавността, във всеки случай са по-древни от елините.

Къде изчезнаха древните цивилизации Атлантида и Хиперборея

Той получил името си в чест на най-почитания бог на Древен Египет – Озирис, който царувал в подземния свят и символизирал вечното прераждане на природата. Говорим за цивилизация, предшестваща познатия ни Древен Египет. Тази цивилизация притежавала голямо количество знания, по-напреднали технологии и по-високо ниво на материална култура.

Всъщност до ден днешен историците не са успели да отговорят на въпроса, как египтяните са построили своите великолепни пирамиди.

На първо място, ние говорим за транспортирането и инсталирането на огромните каменни блокове, които, както се смята, са били извършени благодарение на участието на десетки хиляди работници. Оказва се, че огромните трудови ресурси са били изпратени за решаване на една абсурдна по същество задача и в същото време египетската икономика не е претърпяла големи щети. Любопитно е, че технологията за изграждането на пирамидите не е намерила никакво отражение нито в древните египетски рисунки, нито в писмените източници, така че тя трябва да бъде реконструирана спекулативно, като се започне от съвременните ни познания по механика.

Подобни въпроси възникват и при изучаването на други древни територии, които са географски близки до Египет с подобни паметници.

Мистерията на 1000 тона

В Ливан, в град Баалбек, има древен храмов комплекс със сграда, посветена на римския бог Юпитер, „пренастроена“ върху много по-древна религиозна сграда.

Най-тежкият гранитен блок, който се намирал в основата на най-голямата египетска пирамида (Фараон Хеопс), тежи 90 тона. В основата на храма на Юпитер има три плочи с тегло около 800 тона всяка и те са издигнати на височина 7 метра. Друга, най-висока плоча с тегло 1050 тона е открита от археолозите наблизо до този храмов комплекс.

Почти в центъра на Средиземно море се намира островната държава Малта с огромни мегалитни структури, по-стари от египетските пирамиди. Въздушните снимки показват паралелни линии, простиращи се през острова, пробити точно в скалистата повърхност. Тези линии отиват някъде в морските дълбини.

Къде изчезнаха древните цивилизации Атлантида и Хиперборея

Учените са предложили само едно последователно обяснение за тези инженерни конструкции, предполагайки, че те са били използвани като писти за транспортиране на каруци със строителни материали. Но къде са самите предмети, за които са използвани тези строителни материали? Вероятно в морските дълбини.

Северно от египетското и западно от ливанското крайбрежие се намира остров Кипър, недалеч от който хидрографите с помощта на ехолот откриват подводен град с разрушени сгради, речни корита, изкуствени канали и трикилометрова стена. Какъв град е бил това и в резултат на каква катастрофа се е озовал на морското дъно е неизвестно.

И накрая, последният фрагмент от тази мозайка е минойската цивилизация, за която съдим от древните паметници, запазени на остров Крит. На острова има каменен лабиринт в град Кносос, който бил построен по заповед на Минос. Според мита за героя Тезей, (който убил бикочовека Минотавър) той се измъкнал от лабиринта благодарение на нишката, получена от влюбената в него дъщеря на Минос – Ариадна.

Материалните паметници на минойската култура са уникални и не приличат на паметниците на Гърция или Египет. Освен това и трите цивилизации са съществували едновременно. Само минойската е била най-древната, произхождаща около XXV век пр. н. е. и напускаща арената през XII век пр. н. е. Трябва да се има предвид, че Крит е разположен приблизително на половината път между Кипър и Малта и е отделен от делтата на Нил и Баалбек на приблизително същото разстояние.

Обобщавайки тази информация, логично е да се приеме, че в древността е съществувала някаква силно развита държава, под военното, икономическо, културно и технологично влияние на която са били териториите, които днес наричаме Древен Египет и Древна Гърция. Това бил района, покрит сега с водите на централното Средиземно море.

Крит, Баалбек, Малта – това е, което не е погълнато от дълбокото море. Своеобразни върхове на цивилизационен айсберг, покрит със средиземноморска вода. Естествено, смъртта на такава държава в резултат на природно бедствие трябва по някакъв начин да бъде отразена в културата и. Разбира се тя била отразена в мита за Атлантида.

Така казваше Критий

Сега нека се обърнем към източника, в който е записан този мит. Става дума за два диалога на древногръцкия философ Платон, кръстен на негови приятели, появяващи се в тези диалози. Философът Тимей не е оставил особена следа нито в историята, нито във философията. Друго нещо е политикът Критиас, който през 404-403 г. пр. н.е. управлява Атина като началник на Тридесетте тирани и загива в битка с привържениците на демокрацията на връх Мунихия.

Къде изчезнаха древните цивилизации Атлантида и Хиперборея

В диалозите на Критиас, той разказва за Атлантида от думите на дядо си, който от своя страна е чул тази история от известния атински политик и законодател Солон, който я е научил от жреците на Египет. Оказва се, че могъщата островна държава Атлантида е съществувала 9 хиляди години преди самата Кретия (т.е. около 9, 5 хиляди години пр. н.е.). Тя се намирала на запад от Херкулесовите стълбове, срещу планината Атлас. Тоест Критиас поставя този остров не в Средиземно море, а в Атлантическия океан, тъй като гърците са наричали Гибралтарския проток като Херкулесовите стълбове и планините Атлас, която е разположена в северната част на съвременното Мароко.

Повечето от гражданите на тази държава били фермери и занаятчии, а владетелите и войните на тази държава живеели в Акропола (в укрепената част на столицата), на пълна, така да се каже, държавна подкрепа.

Изследователите отбелязват, че именно такава държавна структура, според Платон, е била просто идеална и следователно той можел да коригира някои факти, за да отговаря на схемата, от която той се нуждаел. Авторът описва подробно величието на сградите, недостъпността на укрепленията, развитата икономика и занаятите, което като че ли потвърждава предимствата на олигархичното управление.

Прославяйки обаче държавната система на атлантите, Платон отбелязва, че техният примерен елит по някаква причина се влошил с течение на времето. В какво точно е изразен моралният им упадък не е ясно. Очевидно Платон бил възмутен, че атлантите решили да присъединят родния си град Атина към своята държава.

Смелите и добродетелни атиняни отблъснали нашествието, като се вдигнали на бой с другите народи и победили атлантите. Но вместо цивилизационен „щастлив край“, се случило природно бедствие, което унищожило както Атлантида, така и атинската армия, която я била победила.

Можете да пренебрегнете индикацията, че тези събития са се случили 9 хиляди години преди Платон. Всъщност 900 години и 90 хиляди биха могли да фигурират тук също толкова добре. За Платон и неговите съвременници дори Омир, който е живял около три века по-рано, е почти митична фигура. В случая с Атлантида явно става дума за събития, хронологически не твърде далечни, ако съответната информация достигне до Солон чрез египетските свещеници. Тук има още един важен момент. Споменът за тези събития е отразен в древните легенди.

Нека вземем споменатия вече мит за Тезей, който отишъл на Крит сред младите мъже и жени, които бяха дадени от атиняните, за да бъдат разкъсани от Минотавъра. Атиняните ги изпращат като „жив“ дар на цар Минос, от което следва логичният извод, че Атина е била политически зависима от Крит. Паралелът с Атлантида, която се опитала да завладее Атина, е очевиден.

Упадъкът на цивилизацията на древен Крит е свързан с изригването на вулкана на остров Тира (Санторини), което според изследванията, проведени с помощта на най-новите химически технологии, се е случило през 16-15 век пр.н.е. По този начин се получава напълно нова картина…

Къде изчезнаха древните цивилизации Атлантида и Хиперборея

Хиперборея

От диалозите на Платон Атлантида означава най-древната цивилизация, предшестваща минойската цивилизация, която се превръща в източник на знания, култура и технологии за Египет. Друго нещо е, че не всички знания, придобити от наследниците, наистина са се научили. Тази сила доминирала в Източното Средиземноморие и се намирала на огромен остров.

След изригването на вулкана, земетресенията и другите катаклизми, придружаващи това природно бедствие, огромният остров, макар и да не е бил напълно унищожен, значително е намалял по размер до размерите на съвременен Крит.

Остров Тира и неговите другари от архипелага Циклади също са сред „останките“ на Атлантида, за мащабите, на които днес може да се съди по руините на Кносос, храмовия комплекс Баалбек, древните египетски пирамиди, коловозите на Малта, потъналият град на шелфа на Кипър.

Най-големият от оцелелите фрагменти на Атлантида е на Крит, управляван от цар Минос, който все още се опитва да контролира по някакъв начин, ако не Египет, то поне селата от континентална Гърция, включително Атина. Но това бреме се оказало твърде тежко. Предшествениците на висококултурните елини, ахейците, които се разхождали с животински кожи, побеждавайки бившите култургери, положили основата на нова цивилизация, позната ни под името Древна Елада.

Що се отнася до Египет, по-рано подвластен на Атлантида, към момента на смъртта на метрополията тя е достигнала доста високо ниво на развитие, но не може да устои самостоятелно на нашествието на хиксосите, появили се от изток. Борбата срещу нашествениците, която се разтегнала в продължение на десетилетия, естествено не допринесла за запазването на знанията, наследени от Атлантида, така че древната египетска цивилизация била просто една бледа имитация на цивилизацията майка.

За съжаление има един проблем, който поставя под въпрос тезата, че Атлантида е майка и предшественица на Минойски Крит. Този проблем се съдържа в диалозите на Платон с ясното им указание, че легендарният остров се е намирал точно зад Херкулесовите стълбове.

Къде изчезнаха древните цивилизации Атлантида и Хиперборея

Какво можем да кажем за това?

Първо, Платон не е крайната истина. На второ място, можем да предположим, например, че е била допусната грешка при писането на текста от самия автор. Вместо „пред Херкулесовите стълбове“ той да пише и казва „зад Херкулесовите стълбове“. На трето място, локализацията на Атлантида в едноименния океан е просто нелогична.

Разстоянието от Гибралтар до Атина по права линия е повече от 2,5 хиляди километра. Оказва се, че атлантите са били най-притеснени за Атина, които са били далеч, далеч от тях и не са се притеснявали от по-близките до тях народи, живеещи на териториите на Северна Африка и Южна Европа? Каква точно била Атина по времето на Атлантида? Според археологическите данни това е било малко село.

Лекомислието, с което Платон поставя Атлантида зад Херкулесовите стълбове, води до легендата за северната страна Хиперборея. В превод това име означава „зад северния вятър“. Първоначално в древногръцките митове ставало въпрос за щастлива страна, обитавана от потомците на боговете, чиито жители имали възможност свободно да се наслаждават на всякакви земни благословии, да бъдат креативни и на всеки 19 години те приветствали Аполон, който идвал да ги посети.

Като цяло говориме за една приказна страна на сънищата, която разказвачите били поставили толкова далеч, колкото им позволявало въображението им. По-късно Платон се появява със своите диалози и на същото място поставя Атлантида. За да разделят двата острова в географско пространство, авторите на легендите започнали да преместват любимата земя на Аполон по-на север и по този начин се превърнала в Хиперборея. Между другото, къде е отишъл този магически остров, не е ясно. Истината обаче често пъти се оказва по-близо, отколкото си мислим.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!