Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Къде изчезна киргизското НЛО?



Фактът, че през 1991 г. в Киргизстан, в планините на Тиен Шан, катастрофирало гигантско НЛО с формата на пура, а в съветските вестници почти нищо не пишело. В онези години хората очевидно не били до него, защото страната в навечерието на разпадането ѝ, политическите сили в Москва и Централна Азия били заети с напълно различни неща. Те мислели повече за собствените си проблеми, отколкото да гледат към звездите или да правят научни изследвания.

Внимание! Нарушител!

Това се случило в 2:52 часа московско време на 28 август 1991 г. Съветските военни радари на полуостров Мангишлак засекли голям обект във въздушното пространство над Каспийско море. На екрана на радара изглеждало сякаш от нищото и било невъзможно да се проследи предишната траектория на полета. Обектът бил огромен – дълъг почти половин километър, повече от сто метра в диаметър. Той се движел с скорост 960 км / ч на височина 6600 метра. На първо четене, човек ще си каже – Това е метеорит! За камък от космоса обаче обектът имал твърде странна траектория. Изглежда хвърлен от една страна към друга, обектът се опитал да остане на дадената височина.

Два изтребителя МиГ-29 били вдигнати да посрещнат „непознатия“ от най-близкото военно летище. Пилотите срещнали обекта над полуостров Мангъшлак. Те съобщили на летището, че виждат огромен сребърен обект с формата на пура, който много приличал на дирижабъл, но бил идеално гладък. В носа ясно се виждали два „илюминатора“, чийто размер достигали двадесет метра. Пилотите могли да видят обекта визуално и на радарите на самолетите си.

Къде изчезна киргизското НЛО?

В отговор на съобщението дошла заповед да се опита да бъде свален „дирижабълът“, тъй като неизвестния самолет не отговорил на исканията от диспечерската кула и очевидно нарушава границите на СССР, нахлувайки във въздушното ѝ пространство.

Пилотите обаче трябвало да се настанят в опашката на обекта и да се прицелят. Тогава изведнъж и двата самолета започнали да имат проблеми с устройствата, а обектът внезапно увеличил скоростта си и лесно напуснал линията на видимост на съветските пилоти.

Независимо от това радарните части, разположени в Централна Азия, продължили да го виждат в продължение на повече от две хиляди километра, до киргизското езеро Исик -Кул, където обектът изчезнал толкова внезапно, както се появил. Това се случило 30 минути след появата. Военните спекулирали, че той може да е паднал в планините на Киргизстан, и дори оборудвали хеликоптери за неговото търсене, но след като един от хеликоптерите се разбил в планините, било решено да се спре търсенето. Това всъщност е целият инцидент.

Контактьори, напред!

В края на септември обаче в столицата на Киргизската ССР Бишкек започнало да се разпространяват слухове, че неидентифицирания летящ обект се е разбил в Тиен Шан, във високопланинския тракт на Шайтан Мазар, което означава „Дяволската гробница“. Като научил за това, тогава вече известният пермски уфолог Едуард Бачурин заминал за съветската република Киргизстан. Той събрал експедиция от ентусиасти на място, но същата година уфолозите не можали да стигнат до Сатана Мазар. Есента дошла рано, а в планините започнали снеговалежи, като температурата бързо паднала до минус и експедицията трябвало да се върне в Бишкек.

Но съобщенията за катастрофата с НЛО предизвикали интерес в Казахстан. В началото на 1992 г., когато СССР вече е изчезнал от картата на света, в Алма-Ата се подготвяла нова експедиция и към подготовката ѝ се подхождало много сериозно. Експедицията била ръководена от бившия пилот, полковник в пенсия Николай Свечков. Той избрал само онези учени, които имали опит в алпинизма или планинския туризъм, и имали умения за оцеляване, като вече са се сблъсквали с екстремни ситуации. Изстрелването в Shaitan Mazar трябвало да се осъществи с два хеликоптера и било насрочено за 12 юни 1992 г., но на този ден времето рязко се влошило и хеликоптерите успяли да доставят групата на Свечков само до подножието на планината. До Сатана Мазар били необходими още четири километра.

Учените създали временен лагер на мястото за кацане и на следващия ден стигнали до Сатана Мазар, без да броят факта, че времето все още е лошо.

Къде изчезна киргизското НЛО?

Напред и нагоре

Четири километра в планината не са това, което са четири километра в равнината. Няма достатъчно кислород, гърбът е покрит с лепкава пот, по -често е необходимо да се спира, за да изравните дъха си. Въпреки, че в екипа имало физически силни хора, Свечков и останалите членове на експедицията забелязали нещо нередно, колкото по -близо се приближавали до мястото на катастрофата на НЛО-то, толкова по -зле се чувстваха хората в групата. Тогава те усещали раниците си по -тежки, а най -чувствителните хора започнали да чувстват тревожност, страх и депресия.

Находката обаче оправдала очакванията. Струвало си да се изкачите на прохода, тъй като учените видяли останките от огромен самолет. Счупен на две, той лежал по склона на планината и създавал впечатление на нещо извънземно, но все пак величествено. В разлома се виждали ребрата на твърдост и конструкциите на палубата на кораба. Възможно е било телата на загиналия екипаж да са все още някъде вътре.

Учените побързали, надявайки се да се доближат, но не било лесно, защото въздухът до обекта бил наситен с електричество. Членовете на експедицията се изправили и с други проблеми, металните катарами и нитове по дрехите започнали да прокарват електричество през тях. Някои започнали да се чувстват зле, дори силните мъже се чувстваха слаби и замаяни. Стрелките на компаса се завъртяли лудо, електронните часовници се объркали, а механичните започнали да показват различни времена. Някой решил да измери величината на магнитното поле, но магнитометърът показал, че в близост до НЛО-то няма поле. Геолозите взели проби от скалата, надявайки се да намерят остатъчно намагнитване в нея, но по -късно лаборантите установили, че нямало намагнетизиране.

Неспособни да се доближат, членовете на групата на Свечков решили да заснемат възможно най -много видеоклипове и снимки. Какво било тяхното разочарование, когато всички филми (тогава нямало цифрови фотоапарати) били запалени, а на камерите вместо изображението на обекта се виждало само “бял шум“.

Къде изчезна киргизското НЛО?

Отказването обаче просто така не било в обичаите на бившите военни пилоти. Нищо чудно, че Свечков взел със себе си два костюма за радиационна защита, оборудвани със система за подаване на кислород. Било решено да се изпратят двама доброволци напред. Свечков се надявал, че ще успеят да проникнат по- напред и да достигнат обекта.

Един от тях бил москвчанинът Алексей Романовски. Известно е, че вторият смел мъж починал след посещението на НЛО три месеца по -късно, а Романовски се разболял, но продължил да живее още пет години. Преди смъртта си той нарушил споразумението за неразкриване на информацията, което дал при напускане на Русия и казал на свой колега-уфолог, че вътре в кораба са успели да намерят пилот, който е два пъти по-голям от обикновения човек. Той седял на стол пред някакво устройство, което приличало на топка, и когато Романовски пристъпил към него, вярвайки, че извънземният е мъртъв, той си обърнал главата към него, който бил с противогаз в този момент, а другарят на Романовски паднал в несвяст. Алексей го вдигнал и го повлекъл към изхода. Нямало време да се обърне към извънземно.

Няма твои!

През следващите години публичните уфолози така и не успяли да проникнат в тайната на Шайтан Мазар, защото не им било позволено да отидат в Казахстан. Тогава те се опитали да влязат от друга страна като поискали от руското правителство космически снимки на района от Шайтан Мазар, но те умело скрили информацията от тях, като се отървали от описанията.

Местното население в близките населени места потвърдило, че от 1992 до 1996 г. района на Шайтан Мазар бил пренаселен. От време на време някои военни хора отивали там и хвърчали нечии хеликоптери. Тъй като на Русия през първата половина на 90 -те години очевидно не ѝ беше до летящи чинии, можем да предположим само две версии за изчезването на обекта. Първата – това е фактът, че обектът е изнесен от американците, които през тези години увеличили присъствието си в Централна Азия. Втората – извънземните под носа на хората ловко провели спасителна експедиция и изнесли от Земята техните пилоти и техния космически кораб.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!