Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Къде и кога се заговаря за Заратустра?



Сред зороастрийските писмени текстове, достигнали до нашето време, почти цялата информация за живота на пророка Заратустра има строго митологичен характер и не дава обективна представа за пророка като истинска историческа личност. Това не е изненадващо, защото те са съставени много векове след живота му. Освен това сме лишени от повествователните части на Авестата, които биха разказали историята и живота на Заратустра, защото разполагаме само с една четвърт от оригиналния текст на Авеста. По принцип това са различни видове химни, посветени на върховния бог Ахура-Мазда, както и други богове или божествени същности, необходими за литургиите, защото те се опитали да ги запазят на първо място.

Сред тези литургични текстове се открояват Гатите – 17 химна, посветени на Ахура-Мазда и неговите еманации Амеша-Спентамс („Безсмъртните светци”). Това е най-старата част от Авестата, която следва преди всичко от факта, че те са съставени на архаичния диалект на авестийския език. За темата, която обсъждаме, те са от особена стойност поради факта, че авторството на тези 17 химна се приписва на пророка Заратустра от зороастрийската традиция.

Къде и кога се заговаря за Заратустра?

Представлявайки пряката реч на пророка, Гатите можели да се считат за единствения първичен източник, от който можело да се извлече информация за неговия живот. Както бе споменато по-горе, цялата друга информация за Заратустра се съдържа в извори, създадени векове след нея, така че те да са напълно митологизирани. Разбира се, те също трябва да бъдат взети предвид при реконструкцията на историческата личност на Заратустра, но основният източник за нея са само Гатите като най-древния първоизточник. След като определили мястото и времето на съставяне на тези химни, можело да се разбере за мястото и времето на живота на техния автор.

За съжаление учените все още не разполагат с наистина изчерпателни доказателства за нито една от създадените теории относно авторството, датирането и локализацията на текста на Авеста. Съответно няма единна общоприета и неоспорима гледна точка по тези въпроси. Ето защо в тази статия има смисъл да се цитира зороастрийската гледна точка и възгледите на няколко авторитетни изследователи по тези три въпроса относно състава на текста на Гатите.

Зороастрийската гледна точка

Според зороастрийската хронология, изложена в Bundahishn, световният цикъл се състои от дванадесет хиляди години, които от своя страна са разделени на четири епохи от по три хиляди години всяка. През първите три хиляди години всички същества са били в духовно, нематериално състояние. Не се движели и не мислели. Втората ера напълно преминала под управлението на Ормазд, а в третата имало смесица от светли и тъмни принципи. Накрая, последните три хиляди години трябвало да преминат в битка между привържениците на Ормазд и Ариман, с неизбежната победа на светлината и унищожаването на материалния свят в края на тази фаза. Според тази хронология именно раждането на Заратустра разделя третата ера от четвъртата. Съответно, според идеите на зороастрийците, той е роден през 9001 г. от сътворението на света. Bundahishn съдържа и генеалогията на митичните царе на Иран от династията Кавиеви, като се започне от Кави Виштаспа, чието общо управление продължава 285 години, след което е прекъснато от нашествието на Александър Велики.

От това съобщение идва зороастрийското датиране на дейността на Заратустра – 258 г. преди нашествието на Александър Велики. Според Бундашну това е годината на обръщането на Вищаспа към зороастризма. Традицията гласи, че Заратустра по това време е на 42 години. Съответно датата на неговото раждане е 300 г. пр. н. е., което съответства на 630 г. пр. н. е. Именно тази датировка на раждането на пророка и обръщането на Вищаспа впоследствие преминава от зороастрийските богословски писания към трудовете на мюсюлманските историци от 10-11 век Масуди и Бируни. В същия Bundahishn обаче има и индикация, че покръстването на Вищаспа е станало 300 години преди нашествието на Александър Велики, което се повтаря и в съчинението „Арда Вираз Намаг”. Ако следваме тази хронология, то тогава датата на раждане на Заратустра се пада на 672 г. пр.н.е.

Относно мястото на раждане и дейността на Заратустра, позовавайки се на късните зороастрийски писания, можем само да направим точен извод, че това е Хванирата – седмият от седемте континента, създадени от Ахура-Мазда в началото на времевия цикъл – митичния прароднина на арийците (Ариана-Ваеджа). Според зороастрийската традиция се намира в центъра на света. Има само неясни намеци за действителното местоположение на този континент, повечето от които говорят за местоположението на седмия континент в източната част на иранския свят. Например, десетият Яшт съдържа списък на реките, протичащи през Хванирата, чиито имена са подобни на имената на реките в източните ирански региони Мерв, Херат, Согдиана и Хорезм. Задспарм обаче твърди, че Парс е центърът на Хванирата. Също и на други места в Авеста има информация за западноиранската локализация на Авеста. В случая родината е град Рага – съвременният Рей близо до Техеран. Дадени са и данни за местоположението на Арианам-Ваедж в Сейстан. По този начин зороастрийските текстове на Младата Авеста не дават нито една точна представа нито за времето на раждане на Заратустра, нито за неговата родина. Що се отнася до биографичните сведения, във всички тях пророкът се явява като митичен персонаж, който има малко общо с неговия реален прототип, ако такъв е съществувал.

Къде и кога се заговаря за Заратустра?

Гледната точка на Стеблин-Каменски

Стеблин-Каменски смята, че Заратустра несъмнено е авторът на Гат. Според него Гатите представляват пряката реч на пророка и са достигнали до нас във формата, в която са били произнесени, ако не вземем предвид несъзнателните изкривявания по време на повече от хиляда години на предаване, от първото устно, а след това и писмени проповеди. Името на Заратустра Стеблин Каменски го тълкува като отбелязва, че назоваването на деца с такива “унизителни” имена все още е доста често срещано в Централна Азия. Баща му също носел унизителното име Порушаспа – “Сив кон“, тъй като притежанието на сиви коне се смятало за лоша поличба сред народите от Централна Азия. Майката на Заратустра се казвала Дугдова – „Тази, чиито крави се доят”. Фактът, че Заратустра и родителите му носели имена с негативни конотации, които все още са характерни за централноазиатските иранци и тюркските народи от Централна Азия, които са изпитали тяхното влияние, е едно от важните доказателства за източноиранския произход на Заратустра.

Предвид това и много други факти Стеблин-Каменски вярва, че Заратустра е провеждал проповедническата си дейност на границата на второто и първото хилядолетие преди Христа в подножието на Централна Азия в широкия смисъл на този термин (тоест пространството от Южен Урал до Саян и Алтай, вкл. Тиен Шан, Памир, Хиндукуш, Копетдаг и други планински вериги). Най-вероятната локализация на живота на арийския пророк Стеблин-Каменски нарича Бадахшан в горното течение на река Пяндж, която също твърди, че е митичната прародина на арийците Ариан-Ваедж поради местното самоназвание “wux”, което естествено се връща към древноиранското * vahvi -, което означава “Мил, добър, Благодатен”.

Много важна е забележката на И.М. Стеблин Каменски, че надеждната информация за живота на пророк Заратустра може да се намери само в Гатите. В останалите текстове на Авеста и докладите на древните историци Заратустра се появява като митичен персонаж, който няма много общо със своя исторически прототип. Така в очите на И.М. Стеблин-Каменски стават важни като исторически извор, с помощта на който може да се научи за произхода на религията на Древен Иран.

Гледната точка на В. И. Абаев

Въз основа на зороастрийската традиция и съчиненията на „такъв осведомен автор“ като Бируни, той определено датира началото на дейността на Заратустра към 258 г. пр. н. е., тоест към 570 г. пр. н. е. „Досега не е открито нищо, което да дискредитира това свидетелство…“ – казва ученият.

Къде и кога се заговаря за Заратустра?

По отношение на локализирането на дейността на Заратустра, Абаев, позовавайки се също на данните от Младата Авеста, твърди безспорността на източноиранския произход на пророка. Той твърди, че в полза на тази теория, освен зороастрийската традиция, говори и историческата обстановка на дейността на пророка, отразена в Гатите. Според Абаев, Гатите съдържат безценен исторически материал, неразривно свързан с материалните реалности, съвършено отразени в тях, в които е живял пророк Заратустра. И така, следвайки тази строго материалистична интерпретация на Гатите, Абаев извежда следните най-важни постулати на религиозната реформа на Заратустра:

  1. Човешката задача е да отглежда и защитава добитъка.

2. Животните и хората страдат от аишма – хищничество и грабеж. Необходимо е да се ограничи Аишма. (атмосферата на борбата е една от най-важните характеристики на Гатите)

3. Необходима е силна сила – Хшатра.

4. Мирът на земята е целта. (Арамати е олицетворение на мирно, проспериращо овчарско общество) [Абаев. 1990: 14-18].

Гледната точка на Мери Бойс

Известният британски изследовател на зороастризма Мери Бойс предполага, че Заратустра е живял между 1500 и 1200 г. пр.н.е. В това предположение той се основава предимно на езика Ghat, който е изключително архаичен и в много отношения близък до езика на Риг Веда, който се формира през 1700 г. пр.н.е. Друг аргумент в полза на подобно датиране на живота на Заратустра е фактът, че в Гатите, както и в Риг Веда, е описано обществото от дълбока древност. Въпреки това М. Бойс отчита, че „хората на Авеста” може да са били изолирани от останалия свят и поради това са могли да запазят архаичните черти на езика за доста дълго време и да останат по-дълго на етапа на каменната ера отколкото други народи, които по това време преминават към употреба в производството на бронз. Ето защо М. Бойс сваля времевата граница на живота на Заратустра и създаването на Гатите до 1200 г. пр.н.е.

М. Бойс локализира родината на Заратустра в Хорезм – северозападния регион на Централна Азия. Изследователят твърди, че Заратустра е живял в началото на иранската бронзова епоха. Племето, към което е принадлежал, в своето развитие все още остава в каменната ера, тъй като в Гатите няма индикация за запознаване на пророка със социалната структура на обществото от бронзовата епоха с неговото разделение на пастири, жреци и воѝни, което можем да наблюдаваме в Младата Авеста… Обществото, представено от Заратустра в Гатите, има само едно широко разделение на свещеници и войни-овчари – “един колектив от овчар и добитък“, където всеки човек е бил едновременно мирен пастир и войн в случай на нужда да защити родното си племе от външни заплахи. Заратустра, от друга страна, нарича себе си „Заотар“ – духовник, произлизащ от клана на жреците от древната иранска вяра, и „Мантрана“ – композиторът на „мантри“ – вдъхновени заклинания. В бъдеще обаче той става „ваедемна“, тоест „знаещ“. Това означава, че той, в собственото си разбиране, излиза извън границите на традиционното свещеническо познание и разбира истинската истина.

Prods гледната точка на Октор Шерво

Норвежкият учен Продс Октор Шерво се съмнява в съществуването на пророк Заратустра в действителност. Той посочва много пасажи в Гатите, които говорят против факта, че това е пряка реч на пророка. Според него Заратустра, изобразен в Гатите, е същият митичен поет-свещеник, когото той се появява в Младата Авеста и древногръцките източници. Гатите вероятно са съставени на древния диалект на авестийския език, който е мъртъв за съставителите му, за да задоволят изискванията на мита за първия поет-свещеник в историята. Важна подробност е, че имената на петте Ghats съответстват на имената на петте дни, предхождащи Нова година, което потвърждава тяхното ритуално значение и обяснява, защо те са успели да оцелеят до днес.

Така името на съставителя на Gathas, според P.O. Шерво, остава неизвестен за нас, а фигурата на пророк Заратустра е митична. Можете само да гадаете за мястото и времето на тяхното съставяне. Въпреки това, P.O. Shervo, въз основа на данните на езика, датира писането на Ghat около средата на второто хилядолетие пр.н.е. Той заявява, че през цялата история на изучаването на Авеста всеки изследовател е изграждал свой собствен образ на Заратустра, обръщайки внимание на едни доказателства и отхвърляйки други. Всички те обаче в крайна сметка се оказват недостатъчни, за да се направи определено заключение със сигурност.

Обобщавайки всичко по-горе, можем да заключим, че няма консенсус относно датирането и локализацията на Гатите. Но авторството на пророк Заратустра се признава от повечето учени за безспорно. Въпреки това видяхме, че има алтернативни мнения по този въпрос. Ако съберем различни гледни точки по въпросите за времето и мястото на създаването на Гатите, то можем само да кажем с голяма сигурност, че времето на създаването на Гатите е не по-късно от 6 век пр.н.е. Мястото най-вероятно е Централна Азия – районите на Хорезм, Бактрия, Согдиана и Маргиана.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!