Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Легендата за Седемте Мъдреци



На хората изучаващи и интересуващи се от езотерика, особен интерес представляват индийските легенди за Седемте мъдреци. Тези митове разказват за много събития, свързани с мъдреците – риши. Според легендите владетелят на сегашното човечество Ману не можел да си представи света след Потопа без мъдреци и затова първи на неговия кораб се качили седем божествени риши, теглени от огромна риба по бурните вълни на разминаващите се стихии.

Свещеното съзвездие Саптариши или Седемте мъдреци (Голямата мечка) блеснала в небето и им показала пътя. Това е свещената седемзвездна система наречена Голямата мечка. Ето какво пише за нея Н. Рьорих:

Седемцифреното съзвездие под името на седемте сестри или седемте старейшини привлекла вниманието на цялото човечество. Библията възхвалявала това съзвездие. Будистката свещена Трипитака ѝ изпращала дълга молитва. Древните маи и египтяни са я изрисували върху камъните, а „Черната“ вяра на шамана от дивата тайга също се обръщал към нея.

След като водите на Големия потоп се спуснали, седемте могъщи мъдреци, които знаели тайните на природата и можели да контролират нейните сили, взели активно участие в живота на боговете и хората. От седемте божествени риши, според митологичната традиция, са тръгнали всички мъдреци на Индия, до тези, които живеят днес. Един от литературните източници на древна Индия “Шаталата брахмана” нарича имената им: Готама, Бхарадваджа, Вишвамитра, Джамадагни, Васишта, Кашяпа, Атри.

Легендата за Седемте Мъдреци

Вярно е, че на страниците на “Махабхарата” намираме други имена: Маричи, Атри, Ангирас, Пулаха, Крату, Пуластя, Васиштха. С изключение на двама, има несъответствие в имената на мъдреците, но броят им винаги остава същият. Тези седем първи риши живеели на планината Меру в самия център на земята.

Седем риши, наречени Дхиан-Когани,

също се споменават в най-съкровената космогония на Тайната доктрина. В нея се казва, че преди милиони години предците на нашето съзнание, нашите духовни предци, Слънчевите питриси, са дошли на нашата планета. По-късно те били наречени по-стари братя по ум, великите учители, махатми.

Постигнали най-високата степен на развитие на планетата си, която наричаме Венера, вместо да се преместят на по-високите планети и да продължат по-нататъшното си усъвършенстване, те се спуснали на планетата с по-ниско развитие с единствената цел да помогнат на човека-животно да ускори еволюцията си.

Имаше седем от тези високо духовни същности. Техните „отражения“, „родени“ на Земята преди милиони години, под формата на техни собствени двойници, които след това се въплъщават в човечеството в различни епохи, които познаваме под различни исторически добре известни имена, но обобщеното им име ще бъде приемливо за нашето съзнание – Великите Учители на човечеството. Тяхната обител на земния план сега се свързва с Хималаите, с мистериозното място, известно като Шамбала.

Великите учители знаели. че не е възможно да се прехвърли знанието в чистата му форма на новороденото човечество. За децата знанието винаги се дава под прикритието на приказките и легендите. Следователно нито една легенда, нито едно Свещено писание не могат да бъдат прочетени буквално, защото за непросветените това се превръща в начало на глупаво и опасно суеверие.

Те съставят свещените „Веди“, пренасящи свещения огън на хората, като основават жреческото семейство, създават космогоничното учение и изобретяват музикалните инструменти. С други думи, те изпълнили ролята на онези, които наричаме културни герои или основоположници на духовната традиция.

Легендата за Седемте Мъдреци

Седемте Учители,

водачите на човечеството на Земята, са отвъдни, тъй като са на по-висок етап от съществуването на разума. Въпреки че могат да приемат физическата обвивка и да се въплъщават сред хората, въпреки това по своята същност те са връзка между човечеството и другите светове на безкрайната Вселена, канал, чрез който човечеството ще комуникира с Висшия разум. Неслучайно много мистици и контактьори сочат съществуването на Възнесените Учители на нашата планета, които живеят във висшите сфери на Земята.

Боговете от древността наричали хората по-млади братя, а самите старейшини и хората, които все още не са били отровени от гордост и невежество, ги почитали като Божествени Учители. Може би от онези древни времена култът към Учителя се е вкоренил в Индия.

Разбира се, в човечеството след Потопа има по-голямата част от знанията, които били запазени в Египет – наследниците на Атлантида и Индия – наследницата на Лемурия и чрез пристигналите арийски племена на Хиперборея. След това всички египетски ашрами на знанието се преместили в Индия, по-близо до недостъпните Хималаи. Именно там се премества духовният център на човечеството и оттам започва разпространението на многото философски учения по света, които в една или друга степен оказват влияние върху зараждащите се евразийски религии. Следователно многото велики Учители най-често са се въплъщавали именно в индийския народ, а някои от тях все още запазват външния вид, характерен за индусите.

Следващите поколения мъдреци

продължили традициите на своите Велики Учители. Те създали свещените книги, образовали хората и установили етичните стандарти. Култовете, свързани с мъдреците, са все още живи в Индия.

В продължение на хилядолетия институцията на мъдреците се формира в индийската духовна традиция като уникален и цялостен феномен. Наслоен във времето върху него се стоварват митове и легенди, които, преплитайки се с реалността, толкова добре се сляли, че понякога е трудно да се разбере, къде е измислицата и къде реалността.

Лариса Дмитриева пише в същия източник следното:

Древните мъдреци са знаели, че нищо няма да остане в човешката памет, ако няма външен символ или емблема, които да съхраняват знанието в концентриран вид. Тези символи съществуват под формата на геометрични фигури, числа, изображения на животни, птици, дори човешки зверове и т.н. Алегориите и емблемите са по-сложни от знаците: те шифроват знанието в думи или сложни изображения на древни живописни фрески, където не само общият сюжет, думата и числото, понякога включени в него, имат значение, но всеки детайл от картината, всеки щрих от детайл, неговият ъгъл, цвят и може би дори звук, който трябва да съответства на този цвят. (Някои източници съобщават, че подобни стенописи от астрономически времена, съхраняващи тайните на нашата Вселена и планетата, са в оригиналната си цялост на голяма дълбочина в „змийските дупки под триъгълни камъни”, тоест в подземните галерии между Голямата пирамида и Сфинкс.)…

О, Египет, Египет! – възкликнал веднъж с тъга Хермес-Тот, Великият Учител, който дал писменост на своя мистериозен древен народ, който не познавал младостта и бил нейн законодател, владетел и жрец едновременно и затова бил наречен Трисмегист-Три-Велик. – Ще дойде ден, когато от вашата религия ще остане само приказка, невероятна приказка за вашите потомци, ще останат само няколко думи, изписани върху камък, предавайки спомена за вашите велики дела…

Хермес Трисмегист видял много далече. Знаел, че не само знанието за страната, на която е дал името (Pta), но и неговото име ще се превърнат в мит и учениците от ХХ век вече няма да го помнят. Той също така знаел, че когато тъмнината се задълбочи в човечеството, той ще трябва да напусне красивата земя на Египет. Тогава мистериозната Общност на Великите Учители, Синовете на Светлината, наричана още Бялото Братство, ще положи новата си непревземаема крепост в Хималаите. И тази крепост също… ще се превърне в мит за бъдещите цивилизовани народи на Европа.

Сред историческите мъдреци на Индия са били чисти философи, религиозни реформатори, политици. Буда и Махавира, Нагарджуна и Нагасена, Шанкара и Рамануджа, Рамакришна и Вивеканда, Ауробиндо Гош и Махатма Ганди – толкова различни по своите идеи и дейности, били обединени в хуманистичния си стремеж да разберат културната и историческа еволюция на човечеството, за да помогнат на човечеството да стане по-съвършен.

В продължение на векове цели групи от мъдреци и учители са останали като параван на историята. Те достигнали високи стъпала по стълбата на духовното развитие. Някои от тях, появявайки се в света, често заемали високо обществено положение, но оставяли сякаш в сянка връзката си с институцията на мъдреците. Можете например да си спомните император Ашока от династията Маури или император Акбар от династията на Моголите. И в двата случая силата, съчетана с мъдрост, дава плодотворни исторически резултати.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!