Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Легендите за подземния свят



В много легенди на различни народи е широко разпространена историята за интелигентни същества, които живеят под земята. Това се отнася за наги, ураги, виевичи и всички други хора – змии, Ракшаси, Хекатонхейри, Фомориани и други многоръки и безформени същества. Освен тях в легендите се споменават и чуди, цверги, гноми и други джуджета, адити, даити, данави, племето на богинята Дану/елфи и други хуманоидни същества. Те слизали под земята по време на катастрофи, които най-често съвпадали с поражението на техния народ във войната и завършвали с унищожаването на някогашния свят. Вариант на този сюжет е заминаването на много от изброените същества към морето, отвъд морето и дори в морските дълбини.

В ирландските и уелските саги, както и в индийските, индокитайските и полинезийските епоси има тясна връзка между подземния свят и подводния свят, като се казва, че човек може да стигне от единия свят до другия по тайни подземни пътища.

В легендите, подземният свят се разглежда

или като място за затвор на същества, които някога са живеели на Земята – сторъки хекатони, титани, паднали ангели и др., или като приказно богата страна, пълна със злато и скъпоценни камъни, обитавани от наги, виевичи и други змии, а според някои легенди също и от даити, данави и елфи. Според индийския епос подземната страна Патала със столица Бхагавати е най-красивото място на Земята, превъзхождащо по красота „небето на Индра“ – Сварга със столица Амаравати. Има вътрешни “слънца“, подземни езера, реки и дворци от чист кристал и други скъпоценни камъни.

Легендите за подземния свят

Според славянските, ненецките, коми-пермякските, лапландските (саамски), скандинавските, германските, алтайските, западноафриканските, полинезийските и други легенди подземният свят служил като последно убежище на чудесата, чакли, гноми, йебани и други джуджета, чиито основни занимания е бил добивът на минерали.

Описанията на подземния свят

в древноиндийската литература, индокитайските легенди, ирландските и уелските саги, легендите на народите на Севера и други народи позволяват да се проследи промяната в представите за него в зависимост от времето на създаване на легендите. Първоначално се смятал за много реална и постижима подземна страна или убежище, където боговете или полубоговете и различни демони слизали или били свалени. Контактите между жителите на “долния” и “горния” свят се осъществявало доста дълго време. Съществата, живеещи на земята, се спускали под земята и оставали там, а жителите на подземния свят излизали на повърхността и заживявали сред съществата, които го обитавали. Често проникванията от един свят в друг завършват с бракове между мъже от “горния” свят и жени от “долния” свят или обратното. В резултат на това са се раждали деца, които обитавали един от световете.

В по-късни източници, предимно ирландски, уелски, скандинавски и немски епос, подземният свят се идентифицирал с магическа приказна страна, обитавана от феи, гноми, и елфи, които притежавали свръхестествени сили. Те били обвити в ореол на мистерията и мистицизмът. Това вече не били същества от плът и кръв, както в по-ранните легенди, а призрачни имигранти от Онзи свят, които се отличавали от света на хората със особени атрибути – бронзови обувки, бронзови подпори на къщите, кристални столове или лодки.

В индийските легенди те отговаряли на гандхарвите и апсарите, родени от преплитането на светлината, водата и сянката, живеещи в миражния град Гандхарваранагар, носещ се в небето.

В книгата „Изчезналите жители на Земята“ се обяснява, защо представите за подземния свят и неговите обитатели са се променили, след десетки, стотици хиляди или дори милиони години. Съставителите на легендите просто не знаели, какво всъщност представлява този свят. До тях достигнало само смътно ехо от много древни легенди за съществуването му, поради което надарили всички жители на „долния“ свят с призрачни, неестествени черти или ги направили нещо като душите на мъртви хора и призраците, а това от своя страна накарало много изследователи на фолклора да сравняват подземния свят със света на мъртвите или мрачното царство на Хадес.

Легендите за подземния свят

Царството на Хадес няма нищо общо с призрачните, обвити в мъгла острови на Безсмъртните, но именно те най-често се сравнявали в легендите с… подземния свят! До тях можело да се стигне по подземен път, който започвал в някакъв страничен хълм, в дълбок кладенец или на дъното на езеро.

Следователно подземният свят като държава

– поне във вида, в който е изобразен в ранните традиции – не може да бъде светът на мъртвите. Това бил свят, населен от същества от плът и кръв. Те били принудени да слязат там, когато на планетата имало глобални войни и катастрофи. В края на краищата те имали малък избор – да летят в космоса, да слизат под водата или да строят убежища под земята. В повечето случаи коренните жители на нашата планета, са тясно свързани със земята и може би просто не са разполагали с достатъчно пространство и подводни превозни средства за да посетят подземният свят.

Сигурно ще попитате – Има ли някакво потвърждение на всичко по-горе написано? Наистина, ако на Земята вече е имало повече от дузина катастрофи, земната кора е трябвало да бъде осеяна с изкуствени подземни кухини и да представлява един вид „сито“.

Отговорът е положителен. Източниците на информация по тази тема са многобройните публикации на различни автори от древни времена до наши дни, ученията на тайните школи и разказите на изследователи и пътешественици. Всички те потвърждават, че Земята е обиколена от обширна система от взаимносвързани подземни тунели, които пронизват цялата ни планета.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!