Любимата на Ботев умира в нищета и недооценена



Една забележителна жена е малко позната на българската публика заради избора си да живее в сянката на подвига на своя велик мъж.

Венета, жената на Христо Ботев, доброволно изоставя охолния живот и спокойствието и заради любовта си към поета и се обрича на глад и мизерия.

Родена е през 1847 г. във Велико Търново, в семейството на търговеца Стоян Везирев. Майка й е внучка на прочутия търновски търговец на кожи Пенчо Рашев. Родителите я омъжват за възрастния, но пък богат сарафин Дончо Петров, преди да е навършила 17 години.

Сърцето му беше студено, разказвала след години за него Венета на внучката си, която носи нейното име – Венета Рашева-Божинова. От брака им се ражда синът на Венета – Димитър. Появата на детето не прави брака по-щастлив и през 1868 г. младата жена предприема нечувана за онази епоха стъпка – напуска мъжа си и взима със себе си тригодишното момченце.

Въпреки консервативните нрави, Венета среща подкрепата на майка си, която я праща при своя брат в Букурещ – заможния владика Панарет Рашев. Той е доста щедър и често изпраща на семейството пари и подаръци. Според някои източници, включително и по твърдения на Димитър, Венета заминава за Букурещ след смъртта на мъжа си Дончо.

„След овдовяването на Венета, на която аз съм син от първия й брак, тя отива с мен от Търново в Букурещ при вуйчо ми митрополит Панарет. Ще се излъжете, ако помислите, че аз нося името на баща си… Той е бил търновски търговец и се казвал Дончо (Димо), него аз не помня. Името, което съм си взел, е това на вуйчо ми, моя благодетел, който се казва Панарет Рашев”, разказва Димитър.

Любимата на Ботев умира в нищета и недооценена

Но според твърденията на внучката на Венета, по това време баба й не е била вдовица. Тази „неточност” се дължала на деликатността на Захари Стоянов, който пише,  че „Венета е родом от Търново, гдето била женена по-напред за друг мъж, Дончо Петков тютюнджията, който се поминал и тя отишла в Букурещ при вуйка си”.

Пак по твърдения на Венета Рашева, има документи, които доказват, че Дончо Петров е правил официално постъпки, за да се разбере дали Венета окончателно е решила да се разтрогне бракът помежду им. Когато разбира, че тя няма да се върне, той се жени втори път.

Различни са версиите и за запознанството на Венета и Христо Ботев.

Според едната, това става по време на празник, когато Панарет традиционно след църковната литургия приема гости от българската колония в Букурещ. Там се появява Христо Ботев, който по това време е учител в българското училище в румънската столица. Венета, пременена в една от най-хубавите си рокли, поднася сладко и кафе на гостите и така се среща с мъжа на живота си. Любовта им пламва от пръв поглед.

Според друга история, тя често минавала край печатницата на Каравелов. Ботев, който седял с другари отпред, всеки път се заглеждал във владишката сестриница. Един ден я настигнал, обяснил й се в любов и оттогава почнала сърдечната им връзка.

Любовта между Венета и Ботев дълго време е пазена в тайна – вуйчото от години води духовна война с българския революционер.

Захари Стоянов също свидетелства за взаимоотношенията между поета и митрополита: „Колко е той видял и патил от бъдещия свой зет! Какви скандални истории е дигал той отгоре му. Един път без време го накарал да избяга от Букурещ във Виена. Племенницата му Венета, съпруга по-после на Ботйова, разказва, че когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.

През това време, скришно от владиката, Венета носи на хъшовете храна или ризи и чорапи. Грижи се и да са чисти и спретнати дрехите на Ботев. Доброто й отношение към хъшовете още повече разпалва любовта на Ботев. По този повод Захари Стоянов пише: „Ботйов обикнал тая жена заради нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшлаци”.

Любимата на Ботев умира в нищета и недооценена

Но идва момент, в който любовта между двамата не може повече да бъде крита. „Доброжелатели” донасят на вуйчо й, слуховете се понасят. Владиката категорично забранява на Венета да се среща с Ботев, нахоква я, злослови по негов адрес. Една вечер става голям скандал.

Венета успява тайно да се измъкне и да се види с любимия. Разказва му за разправията и заплахите, как й е забранил да се среща с „тоя харамия”. Малко след това тя доброволно изоставя охолния живот, който води, прекъсва и всякакви контакти с вуйчото Панарет, който осъжда постъпката й като предателска. Реално, църковен брак двамата не са сключвали.

Ботев е категорично против и казва на Венета, че трябва да вярва на дадената от него дума. Но спазват народния обичай и редят сватбена софра с гости, песни и хора. В новия си дом Венета върти бедното домакинство на поета, посреща и храни приятелите му, българските хъшове.

Често ги посещава Стефан Стамболов, за когото Ботев е идол. На 12 април през размирната 1876 г. Венета ражда дъщеря им Иванка. На следващия месец той повежда четниците на смърт или свобода.

В деня, когато напуска дома си на 13 май 1876 година, Ботев казва на жена си, че заминава за Браила и Галац. Венета научава истината, когато я настига вестта за смъртта му. По-късно тя получава прощалното му писмо, писано на кораба „Радецки“, и го пази до смъртта си. След героичната смърт на Ботев тя остава без никакви доходи и трябва да се грижи сама за двете си деца. В началото хъшовете й помагат да връзва двата края, но техните финанси също са ограничени.

Така Венета е принудена да дири прошка от вуйчо си Панарет. Той категорично й я отказва, но от милосърдие й праща по един калугер малко пари, с които да се прибере във Велико Търново.

След Освобождението тя получава жалка поборническа пенсия от 30 лв., която не стига за нищо. Венета няколко пъти пише просби до Народното събрание с молба сумата да бъде увеличена, но получава откази. И то от председателя Стефан Стамболов, когото тя хранила дълго време в Букурещ, и когото Ботев много обичал.

Стамболов се отвръща от Венета и дори когато веднъж я среща на улицата, се престорва, че не я познава, извръща глава и файтонът му профучава край нея.  На една от последните й молби е сложена резолюция пенсията да се увеличи на 60 лева. Във вестниците се появяват публикации, че Венета иска да се възползва от славата на мъжа си. 

Гордостта и достойнството й са накърнени и с протестна телеграма до председателя на Народното събрание на 17 ноември 1895 г., тя се отказва от мизерната месечна сума.

„По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание, а главно на Стамболовите народни събрания”, пише по този повод в редакционен коментар вестник „Млада България”.

За да отглежда децата си, Венета е принудена да работи като прислужница. През 1886 г. вуйчо й най-сетне й прощава и я кани отново в Букурещ. След смъртта му тя получава добро завещание от него. Едва решила единия проблем с тежкото си финансово състояние, Венета е съкрушена отново – през 1906 г. умира дъщеря й Иванка, едва 21-годишна.

В последните си дни Венета пожелава да отиде във Велико Търново. Пристига и минути след това й прилошава. Изпращат телеграма до сина й Димитър, но когато той влиза в старопрестолния град, научава, че майка му е поразена от масиран мозъчен удар.

Любимата на Ботев умира в нищета и недооценена

Венета дочаква сина си и му предава прощалното писмо на Ботев, което пази цял живот:„Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко.

Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа.”

Мъките на Венета обаче не спират със стабилизирането на финансовото си положение. През 1906г. тя понася втори голям удар в живота си. Едва на 21 години умира дъщеря и Иванка. До края на живота си майката не може да се съвземе от този удър. Венета прекарва старините си при своя син Димитър в София. Често пътува до родното Търново, което неппрестанно и липсва. В края на живота си пожелава да отиде в родният си град. Веднага щом пристигнала и става лошо и изпраща телеграма до сина си в София. Димитър веднага тръгва за Търново, където вече е ясно, че Венете е получила тежък инсулт. С последни сили тя дочаква сина си, за да му предаде прощалното писмо на Ботев, което грижливо крие от чуждите погледи през целия си живот. Минути след като вижда писмото в ръцете на сина си, Венета затваря очи и завинаги си отива от този свят. Роднините и я погребват във Велико Търново, в гроба на любимата и дъщеря, без да разгласяват за смъртта и, както тя искаше приживе. Това били последните две желания, на Венета, която доброволно останала в сянка на любимият си мъж.

Източник: prosveshtenieto.com

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Учените откриват доказателства за съществуването на предишни вселени

Изследователите твърдят, че са открили доказателства, че останки от минали вселени могат да съществуват в космоса – по-специално под формата на останки от черни дупки. Според New Scientist това мнение се основава на теория, наречена конформна циклична космология (CCC). Според тази теория нашата Вселена претърпява непрекъснати цикли от Големия взрив […]
Учените откриват доказателства за съществуването на предишни вселени
error: Съдържанието е защитено!!!