Магическото знание-Египетската некромантия
2 mths


Много класически писатели смятат Египет за източник на магическо знание. Древността на нейната цивилизация, изобилието от храмове и пирамиди, мистериозните богове с глави на животни и птици, тайнствените йероглифи, ритуали в чест на мъртвите, обожествяването на фараоните, които създали примамлива и омагьосваща атмосфера, която за привържениците на окултното все още не е изчезнала в мрака на забравата.

В древен Египет вярвали, че магията ви позволява да установите контакт между хора и богове, както и между живи и мъртви хора. Всички те са прибягвали до нея, за да си осигурят комфортни условия за бъдещия си престой в задгробния живот и да решат някои важни проблеми в настоящият земен живот.

Доказателствата за вярата в силата и знанието на магията

са достигнали до нас от древни времена. Един от тях е надпис върху гранитна стела, открита между лапите на Сфинкса, пазещ пирамидата на Хефрен в Гиза. Надписът разказва, че веднъж фараонът Тутмос II, управлявал от 1290 до 1224 г. пр. н. е., уморен след лов, задрямал в подножието на Сфинкса.

Насън му се явил бог Харемахет, който наредил на фараона да почисти статуята на Сфинкса от пясъка, който я покрива. Събуждайки се, Тутмос заповядал незабавно да започне да изпълняват божествената воля.

Магическото знание-Египетската некромантия

Описанието на един от разделите на магията – техниката за призоваване на духовете на мъртвите или некромантията, е изложено в поредица от инструкции, съхранявани в музеите на Лондон и в Лувъра. Там можете да намерите подробни описания, как да установите контакт не само с боговете и духовете от царството на светлината, но и с демоничните същества на съсипаните, изгубени души.

Магическото знание на некромантията

възниква и се развива благодарение на желанието на хората да проникнат в тайната на скритите, непознаваеми явления и събития (както настоящи, минали, така и бъдещи). Смята се, че тя дава възможност да се получават съобщения, съвети и инструкции от другия свят, както и да се отправят молби към съществата, които живеят в него. Разбира се, всички тези действия били придружени от определени, често много сложни ритуали.

Познанията на древните египтяни за съществуването, външния вид и дейността на демоните са много по-обширни и по-богати от познанията на европейските магьосници през Средновековието и Ренесанса. Голямото количество информация за подземните демони се съдържало в текстовете на древноегипетската Книга на мъртвите.

Някои от тях пазели портите на подземния свят от проникването на “нечестивите“, други пък се скитали из подземните владения на Озирис, а телата на мъртвите служели като храна в този мрачен свят, като утолявали жаждата си с кръвта си.

Магическото знание-Египетската некромантия

По правило египетският магьосник по своя инициатива не влизал в контакт с демоните (те също са зли духове), а ако се появили без покана, ги прогонвал с помощта на огледала, различни амулети и заклинания. Когато тези средства не помагали, той ги плашил с огън.

Заклинанията били основното съдържание на магическите ритуали.

С тяхна помощ съществата от другия свят били призовавани, подчинени на волята на заклинателя и изпратени обратно на мястото им на постоянно пребиваване. Стилът на заклинанията винаги бил умоляващо взискателен, като те се произнасяли или рецитирали със специални интонации, придружени със специални жестове и пози.

Всеки магьосник имал свой собствен набор от заклинания, които често пазел в най-строга тайна, защото се смятало, че ако някой „колега“ разбере за тях и дори по-лошо, опита се да ги използва, те губят силата си.

Специален вид “приложно” магьосничество било създаването на прокси тела, които се използвали изключително и само за целите на черната магия. Древните египтяни са били сигурни, че ако магьосник изработи фигурка на човек от восък и започне да изпълнява определени ритуали върху него, тогава резултатите от тях ще засегнат човека, който служи като прототип на фигурката.

Разпространението на такива манипулации с восъчни макети се доказва по-специално от надписите върху саркофазите от Средното царство (2050-1750 г. пр. н. е.), както и от древни текстове.

Магическото знание-Египетската некромантия

От древни времена амулетът се смята за едно от най-мощните магически средства.

Целта му е да предпази собственика си от всякакви неприятности. Според древногръцкия писател и историк Плиний Стари в древен Египет амулетите са получили най-голямо разпространение през Новото царство (1580 – 1085 г. пр. н. е.). Амулетите са направени от скъпоценни и прости камъни, метал, стъкло или пък дърво. Те могат да бъдат парчета папирус или плат с текстове на заклинания, а също така и рисунки на магически символи. Понякога амулетите под формата на малки предмети се поставят във възли на повърхността на тъкания колан.

Най-тясно магията в древен Египет е свързана с медицината и лечението. Най-великият от мъдреците, магьосниците и лечителите в египетската традиция е Имхотеп, върховният сановник на фараона Джосер, който управлявал около първата половина на 28 век пр.н.е.

Името и титлите на Имхотеп, строителят на първата пирамида, стъпаловидната гробница на Джосер в Саккара, са запазени върху статуята на фараона в мемориалния храм при тази пирамида. Славата на лечителя обаче надвишава всички други заслуги на Имхотеп и по-късно той е обожествен като покровител на лечението, особено почитан в Мемфис.

От средата на първото хилядолетие пр.н.е. елините започват да го идентифицират с Асклепий (богът на лечението), който дори имал способността да възкресява мъртвите (в древноримската митология Асклепий съответства на Ескулап).

Магическото знание-Египетската некромантия

Една от най-важните задачи на магьосниците в древен Египет

е била да пазят тайните и мира на бившите си господари и покровители след прехода им „в друг свят“, като те перфектно се справили с тази задача, както приживе, така и след смъртта си.

Има много свидетелства, как още в древни времена съдбата е наказвала жестоко разбойниците и осквернителите на гробниците на благородните египтяни. Изглежда обаче, че магиите работят и днес. Как иначе да си обясним вече споменатата поредица от мистериозни смъртни случаи на много от участвалите в разкриването и изследването на гробницата на фараона Тутанкамон.

Малцина обаче знаят за друга не по-малко мистериозна и зловеща история,

свързана с отварянето на гроба на жрицата на бог Амон-Ра, живяла в град Весет преди около 3600 години и погребана в Долината на царете близо до Бибан Ел-Мулук.

Гробът ѝ е бил разграбен през 60-те години на 19 век, а мумията на жрицата не бил запазен. Говори се, че всеки, който се е занимавал с този саркофаг, е бил настигнат от преждевременна и необяснима смърт. Последният собственик на реликвата спасява живота ѝ, като я дарява на Британския музей.

Но заклинанието продължило да действа.

Когато станало ясно, че след придобиването на саркофага смъртността сред музейните работници рязко се увеличило, било решено да се скрие този саркофаг в мазето и да се постави копие в залата.

Междувременно американците се интересували от саркофага и през 1912 г. била организирана тайната му доставка в САЩ. Реликвата била опакована в обикновена кутия, а в товарителницата и в митническата декларация било записано като “кутия с книги“.

На 10 април 1912 г. той бил натоварен в Саутхемптън на най-модерния и надежден параход на Кралската пощенска служба. Този кораб се наричал “Титаник”, който бил на първото си пътуване. В нощта на 14 срещу 15 април корабът се сблъскал с огромен айсберг и потънал. От всичките 2227 пътници били спасени само 705. Както се оказва по-късно, по маршрута на Титаник, фаталният айсберг бил единственият в радиус от няколко десетки мили.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *