Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Масонските общества в СССР



Една от най- големите конспирации в света, която в последствие се оказва истина е вярата на хората, че света се управлява от тайни общества, като най- големите представители на тези тайни общества са масоните. Русия, където масонските ложи процъфтяват след 1991 г., не прави изключение от правилото. В същото време би било интересно да се знае, как са стояли нещата с някога всемогъщите масонски ложи по време на съветската епоха.

Жестоката конкуренция

Известния историк на тайните общества в Русия Андрей Синелников, който подробно изучавал историята на масонството в Русия, че членството в такива организации наистина е толкова широко разпространено в Руската империя, че почти целият елит на страната му се е състоял от различни тайни организации и ордени. Просто било срамно за аристократ, индустриалец или търговец да остане извън този процес.

Масоните обаче не били единствената организация, която включвала елита на държавата. Аристократите и благородниците били по -привлечени от тази структура, докато индустриалците или търговците предпочитали да се присъединят към различни православни секти от староверски убеждения. Разбира се, с идването на властта на болшевиките ситуацията, от една страна, трябвало да се промени радикално, а от друга, огромния брой членове на различните тайни общества, включително и масоните, не можели в един момент да изчезнат без следа от територията на страната.

В същото време ръководството на самите болшевики многократно флиртували с окултните учения, прехвърляйки техните атрибути върху държавните символи на СССР. Добре известно е, че Мавзолеят на Ленин е зигура – стъпаловидна пирамида на Вавилон, която е била използвана от древните жреци за окултни цели. Днес започнали да забравят, но при създаването на Ордена на Червената звезда болшевиките имали намерение да изобразят обърнатата петолъчна звезда – под формата на дяволска пентаграма. В сегашния си вид обаче тази звезда е мистичен символ на Марс – богът на войната. Не е изненадващо, че съветската армия, подобно на днешната руска армия, се считала за една от най -добрите в света.

Масонските общества в СССР

Тези примери за повече от положително отношение на болшевиките към тайните учения могат да продължат много дълго време. Трябва обаче да се признае, че съветските лидери не били толерирали конкуренцията по този въпрос. След октомври 1917 г. за всички тайни общества било изключително опасно да продължат работата си на територията на Червена Русия. Съветските лидери също не планирали да използват ненужно насилие срещу тях. Първи напуснали страната видните староверци, които по едно време са били спонсорирали революциите от 1905 и 1917 г., чиито представители са в основата на Временното правителство. Звучи невероятно, но болшевиките не само позволили на староверците да изнесат целия си капитал от страната, но и използвали бившите търговци и индустриалци, за да доставят на страната различни стоки по време на блокадата от западните правителства на младата съветска република. Масоните били силно потиснати, но предвид факта, че се основавали на бивши благородници, чужди на новото правителство, им било дадено да разберат, че не искат да виждат представители на това тайно общество в страната. Много масони напуснали СССР, но имало и такива, които останали. Съдбата им в Съветска Русия била доста особена.

Вземете придружители

Звучи невероятно, но ако по време на Руската империя масоните, които властите не харесваха, но толерирали, се противопоставили на автокрацията, то тогава членовете на организацията реагираили със съчувствие на съветското правителство. От една страна, се проявил страхът от евентуално насилствено унищожаване на членове на тайната (макар че би било по -правилно да се каже – затворена) организация, а от друга страна, идеите на масонството и болшевиките били близки една до друга. Не е изненадващо, че в първите години от съществуването на СССР различни ордени от масонски тип предлагали на властите искрената им лоялност и сътрудничество. Болшевиките обаче не се съгласили с това.

Най -невероятните събития обаче се случват през 20 -те години на миналия век. Репресии по време на битката за власт. Сталин заедно със старите ленинисти също засегнали масоните. Първите наказателни дела се появили срещу членовете на тази организация и нейните различни структури за поръчки. Досега информацията за тези процеси е засекретена, но Андрей Синелников в своята сензационна книга „Интервю с масон“ дава подробности за тази страна от живота на масонските организации. Андрей Зиновиевич описва най-подробно така нареченото „дело на тамплиерите“ под номер 103514, което е най-добрият начин за характеризиране на живота на масоните в СССР. През 1936 г. прави впечатление, че съдейки по бележките на заглавната страница, те внимателно са били проучени през 1937-1938 г., а след това през 1941 г.

Тамплиери срещу болшевиките

В текста на обвинителната присъда асистентът на началника на 1 -во отделение на тайното отделение на ОГПУ Е.Р. Кире посочил, че подсъдимите по това дело, преди ареста им, са членове на анархистко-мистичната организация „Орден на светлината“. Неговата структура и цели, според прокурора, били просто ужасни. Той оглавявал организацията, която е била клон на древния рицарски орден, Командирът. Под негово ръководство в страната, в която се изучавала мистичната литература, действали някои тайни кръгове, а също така е подготвен заговор срещу съветския режим, който според членовете на ордена е бил Ялдобаоф, въплъщение на Сатана. Това било последвано от описанието на бунтарските действия на членовете на Ордена на светлината, уж подкопаващи съветската система. Според прокурора членовете на кръговете са се намесвали в работата на съветските институции, а също така и активно събирали колективните фермери и работници чрез евангелски разговори. Всъщност, събирайки се, членовете на „Ордена на светлината“ си преразказвали Евангелието помежду си, анализирайки заобикалящата ги реалност от гледна точка на тези текстове.

Масонските общества в СССР

Успоредно с това в Москва действали няколко други организации от този вид: „Храмът на изкуствата“, който включвал художници и творческата интелигенция, както и „Орденът на тамплиерите и розенкройцерите“. В същото време е било символично да се отбележи, че присъдите на арестуваните са постановени от затворената колегия на ОГПУ, която включвала известни мистици от болшевиките: С.А. Месинг (съименник на Волф Месинг), Г.И. Бокий и А.И. Каул. Присъдата за окултистите се оказала доста лека – няколко години в лагерите, докато старите ленинисти по правило били разстреляни за подобни обвинения. Независимо от това, от гледна точка на днешните реалности, тогавашните представители на масонските структури могат само да съжаляват.

Болшевиките обаче имали свои причини да премахнат масоните веднъж завинаги. Факта е, че такива ложи и поръчки възникват през първите години на съветската власт като гъби след дъжд. В сатиричния роман „12 стола“, сцената на създаването от Остап Бендер на тайното дружество “Съюз на меча и ора” бил съвсем в духа на онези години.

Имало най-малко осем големи тайни общества, които са действали през 20-те и 30-те години в СССР: Орденът на мартинистите, Орденът на Светия Граал, Руското автономно масонство, Неделя, Братството на истинската служба, Орденът на Духа “И вече споменатото „Орден на светлината“ и „Орден на тамплиерите и розенкройцерите“.

Мрежово масонство

Най -влиятелната масонска организация в ранния СССР е Мартинисткият орден. Тя се оглавявала от бившия барон Григорий Отович. Мебес. Прави впечатление, че именно това лице М.А. Булгаков пише на барон Майгел в „Майсторът и Маргарита“. В действителност обаче Мебес е типичен представител на интелигенцията от онези години. Преди революцията, през деня, той изнасял лекции в страната, а вечер организирал на членовете четене на окултна литература. През 1918 г. към нейните членове се присъединява и известния Борис Астромов, който година по -късно станал доста приближен на Мебес като спечелил и неговото доверие, а той от своя страна го назначил за генерален секретар на ордена. Говорело се, че това се дължи на хипнотичните способности на Астромов. За щастие, лидерът на ордена скоро се разочаровал от своето протеже и го отстранил от високия пост. Но това не спряло авантюриста и той веднага открива своя собствена масонска ложа „Три северни звезди“, както и няколко нейни клона в Ленинград: „Пламтящият лъв“, „Делфин“ и „Златното ухо“.

Апогея на дейността на Борис Астромов било организирането на “Автономното руско масонство“. Същевременно създателят на новите организации разбрал, че не може без помощта на властите. През 1925 г. Борис Астромов по собствена инициатива отива в ОГПУ с пълно досие за повечето от членовете на тайните дружества на Ленинград с пароли и изяви. В замяна авантюристът поискал някаква валута и възможността да напусне страната. Чекистите приели предложението на Астромов, но не дали разрешение за напускане.

Скоро той, развивайки установените контакти, написал голяма бележка за развитието на масонското движение в СССР през тези години. Нещо повече, в документа той пише, че масоните са приятели на съветския режим и те напразно отказват помощта им. В същото време Астромов логично подчертава, че комунизмът, подобно на масонските ордени, призовава за всеобщо братство и установяване на социална справедливост в света.

Както знаете, болшевиките нямали съюзници, а съществуват само пътуващи. В същото време чекистите били умни хора и отлично разбирали, че единствената цел на Борис Астромов не е толкова да организира помощ за масонските ордени, колкото да получи официална държавна подкрепа от ръководеното от него „Автономно руско масонство“ и възможност да пътува в чужбина. Скоро другарите от Лубянка разбрали, че техният агент не се ползва с авторитет сред масонските ордени, като го считали за авантюрист, и загубили всякакъв интерес към него. През есента на 16 ноември 1925 г. ложата, ръководена от Астромов, е затворена, а нейният водач е арестуван на 30 януари 1926 г. Не е изненадващо, че започнали арестите на ленинградските масони. На първо място чекистите взели Мебес и съпругата му. За разлика от Борис Астромов, бившият му шеф стоял твърдо и не предал никой от последователите на поръчката. Уви, това обаче не помогнало. Скоро практически всички членове на „руското автономно масонство“ и „мартинисткия орден“ били на подсъдимата скамейка. По време на обиските чекистите откриват книги, масонски значки, мечове, наметала и дори истински масонски олтар.

Масонските общества в СССР
Борис Астромов

Край

Делото срещу водачите на масонските ложи и ордени се провело на 20 май 1926 г. По време на Специалното заседание на Президиума на колегията на ОГПУ на 18 юни 1926 г. ръководителите и членовете на тайните организации били официално обвинени. Смешното е, че по време на процеса съветските власти сериозно се страхували от бунтове. Колкото и да е странно, никой не бил застрелян за обвинения в антисъветска конспирация. Най-много те дали на Борис Астромов, който получил три години в лагерите, докато обикновените масони били изгонени само от Ленинград в периферията за същите злополучни три години. Това е краят на официалната история на масонските ложи в СССР. Пълноценното им възраждане се случило едва след 1991 г.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!