Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Машината на времето е нашият мозък



Очите ни са постоянно атакувани от огромно количество визуална информация – милиони форми, цветове, хаотични движения около нас попадат в нашето зрително поле. Проследяването на всичко това не е лесна задача за мозъка. Освен това се променя не само визуалната картина, но и нашата гледна точка, заради движенията и мигането ни.

За да получите представата за „шума“ на това визуално възприятие, вдигнете телефона си до нивото на очите и запишете видеоклип, докато вървите и гледате различни неща. Комбинация от различните кадри е точно това, с което мозъкът ви се занимава във всеки момент от вашето визуално изживяване.

Въпреки това, вместо да възприемаме флуктуациите и визуалния шум, ние виждаме стабилната среда около нас и сме в състояние да забележим това, което е необходимо.

Машината на времето е нашият мозък

Как нашият мозък създава тази илюзия за стабилност?

Този процес вълнува учените от векове и е един от фундаменталните въпроси в науката за зрението.

Екип от учени от университета в Абърдийн и университета в Бъркли открили нов механизъм, който, наред с другите неща, може да обясни тази илюзорна стабилност. Мозъкът автоматично изглажда визуалните ни данни с течение на времето. Вместо да анализираме всяка отделна визуална „моментна снимка“, ние възприемаме в определен момент средно това, което сме видели през последните 15 секунди.

По този начин, като сближаваме обектите, за да изглеждат по-подобни един на друг, нашият мозък ни подмамва да възприемаме стабилната среда. Животът в “миналото” може да ни обясни, защо не забелязваме някои от фините промени, които настъпват с времето.

С други думи, мозъкът е като машина на времето, която ни връща назад във времето, макар и само за 15 секунди. Това е като приложение, което слива визуалните ни данни в едно впечатление на всеки 15 секунди, за да можем да се справим с ежедневието. Ако мозъкът ни винаги се актуализираше в реално време, светът щеше да изглежда хаотичен с постоянни колебания в светлината, сянката и движението. Винаги щяхме да се чувстваме така, сякаш халюцинираме.

Изследователите създали илюзия,

за да илюстрират, как работи този стабилизиращ механизъм. На доброволци било дадено да гледат видео, на което човешко лице бавно остарява. Лявата страна на лицето бавно остарява за период от 30 секунди, но е много трудно да се забележи пълната степен на промяната на възрастта. Когато доброволците били помолени да посочат приблизителната възраст на лицето в самия край на видеото, те почти винаги съобщавали възрастта, която е била показана 15 секунди преди това.

Машината на времето е нашият мозък

Когато гледаме видео, ние непрекъснато се връщаме назад във времето, така че мозъкът постоянно ни връща към предишните 10-15 секунди (където лицето е било по-младо). Вместо да виждат най-новото изображение в реално време, хората всъщност виждат по-ранните версии, защото времето за опресняване на мозъка ни е само 15 секунди, казват учените.

Изследователите казват също така, че мозъкът по същество отлага. Справянето с всяка отделна визуална снимка е твърде много работа, така че мозъкът се обръща към миналото, защото трябва да предскаже настоящето. По принцип ние обработваме информацията от миналото, защото е по-ефективно, по-бързо и изисква по-малко ресурси.

Оказва се, че нашият мозък има механизми, които постоянно изместват зрителното ни възприятие към миналия ни визуален опит.

Нашата визуална система

понякога жертва точността за гладко визуално изживяване на света около нас. Това може да ни обясни защо, например, когато гледаме филм, ние не забелязваме фините промени, които настъпват с течение на времето, като разликата между актьорите и техните дубльори.

За нашите мозъци, работещи с това леко изоставане в обработката на визуалния свят, има добри и лоши новини. Забавянето е чудесно за избягването на визуалния хаос, но може да доведе и до негативни последици, когато имаме нужда от абсолютна прецизност в нашите наблюдения.

Например, рентгенолозите преглеждат стотици рентгенови лъчи една след друга. Те трябва да идентифицират всички отклонения и след това да ги категоризират. Изследователите установили, че по време на тази задача лекарите разчитат не само на текущото изображение, но и на изображенията, които са виждали преди, което може да има сериозни последици за пациентите.

Бавността на нашата зрителна система при актуализиране на картината на света може да ни направи напълно слепи за моментните промени, защото се вкопчваме в първото ни впечатление, което ни дърпа към миналото. В крайна сметка обаче подобни договорености допринасят за нашето преживяване на стабилен свят. В същото време е важно да запомним, че преценките, които правим всеки ден, се основават не толкова на настоящето, колкото на нашето минало макар и малко назад.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!