Машината на времето на Хърбърт Уелс все още не е разгадана
2 mths


Хърбърт Уелс е роден на 21 септември 1866 г. Тогава 38-годишният белетристичен класик Жул Верн (1828-1905) с цялата си дарба на прорицател едва ли можел да предвиди появата на толкова способен конкурент в лицето на Хърбърт Уелс.

Ученик и приятел на брилянтния биолог и естествен философ Томас Хенри Хексли (1825-1895), който успял да създаде популярния „Учебник по биология“, на 25-годишна възраст, гледа на интереса към бъдещите сценарии като хоби и любима прищявка. Докато той е педагог и мотото му е “човешката история е надпревара между образованието и бедствието“…

На 78 години, след като е бил свидетел на атаките в Лондон от германските самолети, Уелс, рискувайки живота си, отказва да се премести в бомбоубежище, и започва да пише завещанието си в кабинета. Вече световно признат фанатик и политик се обръща с голяма горчивина към човечеството:

Глупаци – предупредих ви, проклети да сте!

Машината на времето на Хърбърт Уелс все още не е разгадана

За какво ни предупреждаваше?

Преди всичко той бил запленен от мисълта за неизбежното изчезване на хората като вид. Под безспорното влияние Хексли, създава шедьовъра „Машината на времето“, чието първо издание е публикувано през 1895 г.

Той пише на учителя си:

Изпращайки ви тази книга, аз се радвам с надеждата, че ще ви заинтересува… Централната идея за растежът на нашата просперираща цивилизация. Тази идея е конкретен резултат от изучаването на основната биология… Бях един от вашите ученици в Кралския колеж на науките, а сега… тази малка книга.

Година по-късно се появява “Островът на д-р Моро“, предвиждащ чудесата на хирургията на 20-ти век, но не всичко уелско все още се е сбъднало.

Той не се ограничава до „биолозите“, пренасочвайки фокуса на таланта си към физико-технически сценарии. Още в “Машина на времето” той предусещал по някакъв начин работата на Поанкаре и Айнщайн с Минковски, като обяснява, че времето е почти същата координата като останалите три пространствени.

Така той видял, че човек може да се движи с времето!? Неговата „Машина на времето“ несъмнено би могла да допринесе за разбирането на теорията на относителността.

Машината на времето на Хърбърт Уелс все още не е разгадана
Хърбърт Уелс

Изненадващо, уникалното предсказание

било “Уелският лазер“, с който той въоръжил марсианците, които нахлули на нашата Земя, в романа “Войната на световете“, който засяга световната фантастика и днес. Един от първите епигони бил Алексей Толстой с неговия “Инженер Гарин Хиперболоид“.

Лазерът“ на марсианските оръжия не е просто в поразителният лъч като насочена енергия. Марсианският лъч е неудържим!!! Повече от половин век “подредените” физици се подигравали на невежия аматьор Уелс, защото “всеки лъч светлина трябва да е пропорционален“, а лазерният лъч наистина е разпръснат, но в пъти по-слаб от нелазерния.

Между другото, през 1880 г. се появила работа за “ненормалните” свойства на светлината, написана от младия гений Хендрик Лоренц, един от основателите на теорията на относителността. Дори тогава това би довело до възможността за създаването на лазера! Но кой би могъл да го разбере освен Уелс, който очевидно не знаел много за теоретичната физика?

За особено любопитните, лазерната светлина, за разлика от “обикновената” светлина, е максимално подредена. Лазерният лъч е светлинен кристал. Фотоните на лазерното лъчение са в така нареченото „чисто състояние“, за разлика от топлинните фотони, всеки от които средно е „натоварен“ с определено количество ентропия, което не зависи от температурата.

Уелс не знаел, нито можел да знае нещо конкретно за лазерното лъчение,

освен гениално предвиденото си еднопосочно излъчване. По това време теориите на Макс Планк – 1900 г. и “обикновеното” лъчение все още не са били развити докрай. Но стимулиращата роля на Уелс в научно-техническия прогрес е била безспорна.

Машината на времето на Хърбърт Уелс все още не е разгадана

През същата 1898 г. той пише сложната, наситена с идеи и ситуации „Когато спящият се събуди“, напомняща за закъснялата с много десетилетия съветска „Мъгла Андромеда“ на Иван Ефремов.

Отново се предсказва безизходицата на сегашната цивилизация – обществата на консумацията на материалните и “духовни” удоволствия, както и изчезването на човешкия вид. Но не само това е интересно. От аморфно предсказание той пише за появата на самолетите (за което той споменава във войната на световете – марсиански самолети).

Уелският самолет “Проект 1898“, с размери около 200 метра и побиращ до 2000 пътници, е в състояние да се справи със световен безпилотен самолет със скорост Конкорд – двойно по-висока от скоростта на звука! Това устройство не се задвижва от нищо друго освен с микро експлозии на капки от някакво вещество “fomail”.

Отново Уелс, има несъмнено влияние върху прогреса, а именно за възможността за пътуване в космоса с ракетни двигатели, работещи на “субатомна” енергия. В по-мъглива форма подобна идея предлага тогава Фредерик Соди, а нашият мислител Александър Богданов (А. Малиновски) по същото време пише за марсианците, летящи към Земята на ракетни кораби, задвижвани от енергията на контролиран ядрен колапс (романът “Червена звезда“).

През 1901 г. Уелс е готов да се провали.

В опусът на „Предвъзхищение” не без натиска на обикновените личности той се спуска до крайно сдържани оценки, и „забравя” за революционните сценарии на бъдещето – плод на собствените му гениални прозрения.

Уелс нарича появата на авиацията твърде далечно бъдеще, прославяйки дирижаблите и други архаизми. Успехът на братята Райт отрезвяват Уелс още през 1903 г. Той става почти толкова разпилян, колкото в младите си години, и публикува през 1908 г. романа „Война във въздуха“ с пророчеството за световната война, не толкова правилно от гледна точка на технически подробности, колкото в смисъла на глобалистките прогнози за войната между Съединените щати и Германия, ренесанса на войнстващия ислям и много други, като началото на новата епоха на варварството.

Машината на времето на Хърбърт Уелс все още не е разгадана

Идва 1913 година. След като успява да се сприятели с Нобеловия лауреат по химия от 1921 г. Фредерик Соди (1877-1956), Уелс завършва най-визионерския роман „Освобождението на света“, написан под неговото очевидно влияние.

В него той предсказва „Атомната бомба“ – това е неговият термин! Ядрените експлозиви на Wells са изкуствен елемент на Каролина – сегашния плутоний. Нещо повече, той прогнозира, че атомната бомба е “предшественик на още по-страшни бомби” от подобен клас.

Тъй като Соди още през 1907 г. говори публично за възможността не само за контролиран ядрен разпад, но и за контролиран ядрен синтез, ясно е, че Уелс може да е имал предвид водородната бомба.

Айнщайн, Бор и Ръдърфорд категорично отхвърлили тази предупредителна прогноза.

Световната научна общност била съобразена с корифеите. Но Едингтън, Вернадски, Хайзенберг, Скилард, Покровски и Вайцекер били изключение… От 1939 г. дори политиците започнали да осъзнават ядрената заплаха.

Той не доживява до 1954 г. пускането на първата ядрена електроцентрала, но успява да доживее до удъра над Хирошима и Нагасаки с неговата предсказана атомна бомба. Уелс умира през август 1946 г.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *