Машината на душата и Създателя
3 weeks


Идоменей ни казва, че Вселената е машината създадена от Създателя. Той и е дал нейната форма и някои от нейните механични части! Също така Идоменей ни описа как работи, без да ни дава подробности за цялата конструкция засега.

Той ни обяснява, че всичко в нея е направено чрез същия принцип на действие, с който можем да изградим неподвижни машини, които ще извадят Човечеството от суетата! Той ни обещава, че ще ни даде пълните подробности, но първо трябва да разберем какво казва ¨Откровението на Вселената¨!

Но какво има предвид, когато казва, че душите на живите същества на Земята са „горивото“ на този Двигател?

Машината на душата и Създателя

Защо Създателят на Земята, е единственият реактор на Вселената, който е използвал като елемент реакцията, която протича, в живите същества, различни от Човека?

В двигателите винаги има мутация, от която получаваме работата. Тя може да бъде материално гориво, но и нематериално. Може да бъде масло в маслен двигател, но също и радиация, като слънчевата радиация в слънчевия колектор.

Ние установихме или по- скоро доказахме, че работата, произведена от една машина, е равна на енергията, която консумира, и че общата енергия не се губи, като тя просто променя формата си!

Въпреки това, за да бъде работата равна на енергията,

тя не може да бъде съвместима с едновременното състояние на ентропията, защото ако първото се случи, системата задължително ще трябва да се затвори, докато втората е отворена, но никоя наука не знае дали Вселената е отворена или затворена.

Невъзможността обаче да оправдае някои измерими явления, като напр. премахването на галактиките, те определили Вселената като крайна, а не безкрайна.

Машината на душата и Създателя

Но реалност ли е това?

Въпросът, който възниква е защо с мутацията си елементите осигуряват работата и по какъв модел се извършва тази мутация, която ни дава тази енергия? По този начин се създава един цикъл от работа и енергия!

Отговорът е, че моделът се намира в неподвижния двигател на Идоменей, чието вечно движение се създава от една механична стоманена пружина!

В своето движение кръгът е концепцията, която изразява това, което управлява всичко в него и не е абсолютен и затворен кръг (затворен кръг би означавал повторение на времето, но времето има стрела). Всичко това се повтаря и подобно на кръговете, които се случват в неподвижната машина, ние я нарекохме Вселена!

Тази машина придава на това, което съдържа подобни свойства!

Циклите могат да бъдат определени като функция на времето (оттук и стареенето на всичко), защото времето е “вектор“, а не измерение.

Всъщност това е спирален цикъл, който се повтаря, като циклите, които механизмът на крайната и следователно специфична Вселена изтрива по време на своята работа, която не се нуждае от непрекъснато захранване с енергия, за да се движи.

Машината на душата и Създателя

Опънът на пружината трябва да е достатъчен, защото въз основа на нейното механично разположение, тя трябва да се движи направо! Но нейният интензитет трябва да варира между определени граници, защото в противен случай Машината или ще спре, или ще бъде унищожена. Тя трябва да им даде, в зависимост от триенето си, достатъчно обороти, за да се движат в рамките на нейните граници на издръжливост.

Човек може да попита!

Дали Вселената не се нуждае от намеса от своя Създател след своето просвещение? Отговорът е, че частиците, които открихме, идват в реактора на Земята и се отнасят до флората, защото нямаше да са необходими, ако Човекът, който я унищожава, не беше създаден на Земята!

Без Човека работата на Машината нямаше да се случи и не би застрашила, никое друго живо същество. По този начин нищо не е в състояние да наруши баланса.

Специфичната реакция, която се отнася до Вселената, се осъществява с влиянието на Слънцето, създавайки идеални и в същото време уникални условия в реакторната Земя за постигане на целта.

Машината на душата и Създателя

Душите функционират като електрони в електрическата верига, преминавайки от доставка към потребление, произвеждайки необходимата работа и връщайки се, затваряйки цикъла (веригата).

Но как се произвежда работата от живи същества?

С ражданията, които изискват приемане на душите и смъртта, т.е. връщането на душите в “хранилката“, която същевременно е балансираща противотежест на въртенето на Вселената!

Преминаването на душите към и от Земята е през Луната и именно това взаимодействие дава напрежението на “пружината“.

Живите същества на Земята са “програмирани” да изпълняват тази цел и само ако Човекът чрез еволюцията си е постигнал и развил съзнание, логика и повишена защита не се различава функционално от микроб в своя организъм, който се защитава срещу антибиотик. И нашият собствен микрокосмос се управлява от същия принцип на действие!

Това, което участва в процеса на реакция и мутация, може да се счита за живо.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *