Мистериозни халюцинации при здрави хора



Халюцинациите не винаги са нещо плашещо, неприятно или показателно за заболяване. В критични ситуации халюцинациите могат да помогнат и дори да спасят живота на човек в беда. Халюцинациите възникват на всички нива на сетивата – слухови, зрителни, тактилни и дори обонятелни. Най-често срещаният тип халюцинации е, когато човек „чува“ гласове или музика, идваща от нищото.

Запазване на гласа

Често професионалистите в екстремните спортове (алпинизъм, сърф, скокове от батути или парашутизъм) говорят за появата на гласове в главите им, когато възникне екстремна ситуация или след сериозно нараняване.

В критичните ситуации гласовете диктуват на спортистите, какво да правят точно в определения момент. Въпреки това, за разлика от заплахите, които шизофрениците обикновено „чуват“, тези гласове помагат на спортистите да се измъкнат от трудни ситуации. В този смисъл е показателна историята на един известен алпинист, който си счупил крака, докато се катерил сам на скала.

Мистериозни халюцинации при здрави хора

Тогава бил възникнал спешен случай. Ако алпинистът, който си е счупил крака, нямал време да слезе от скалата до лагера преди залез слънце, тогава той или щял да замръзне на скалата от студа, или да умре от загуба на кръв или гангрена. Информираността за такива перспектива не разпореждала на обикновения човек да бъде оптимист и най-вероятно го карала да се откаже, вместо да започне да се бори за живота.

Но тогава в главата на алпиниста, прозвучал силен и взискателен глас: „Стани и върви. Трябва да преодолеете болката. Оказахте си първата помощ, сега трябва да тръгнете.

В началото алпинистът, който си счупил крака, не можал да разбере откъде идва този глас. Оглеждайки се, той не намерил човек около себе си. Постепенно алпинистът осъзнал, че в главата му прозвучал този глас. Преодолявайки болката, алпинистът станал и бавно започнал да се спуска от скалата. Преди залез слънце той успял да се измъкне от критична ситуация.

Халюцинаторни “видения”

Понякога халюцинаторните „видения“ посещават тези, които са много жадни, гладни или тези, които живеят дълго време сами. Подобни „видения“ казват на хората, че нещо не е наред с тялото и поведението им, и трябва нещо да се коригира.

Самотни хора, които често биват посещавани от „видения“ разказват, че виждат хора, които са дошли при тях, за да си „говорят“ или напътстват. Понякога тези изображения, които те „виждат“ или усещат, озаряват самотата им и им дават положителни емоции. Вероятно няма нищо лошо в това, ако животът на самотен човек се е развил по такъв начин, че много често да вижда хора, защото няма, откъде другаде да получи информация или да си поприказва с друг човек.

Дълго време халюцинациите се смятали за „плод на болно въображение“. Но новите факти напълно “отрязили” това преобладаващо мнение. Оказва се, че халюцинациите най-често идват при нас отвън. Това означава, че тяхното възприятие е не по-малко реално от картината на ежедневната реалност, която възприемаме.

Мистериозни халюцинации при здрави хора

Музика, която звучи от нищото

Петербургския учител Н.В. Якушева, след като претърпяла тежко заболяване, изведнъж започнала да чува в себе си класическите произведения на Бетовен, Рахманинов, Бах, Чайковски и др.

Но най-интересното е било, че другите хора не чували тази музика. Отоларингологът, към когото тя се обърнала за помощ, също чул музиката през стетоскопа.

Специалистите по аномални явления се интересували от този феномен. Оказва се, че подобни явления, когато хората са чували музика и гласове в главите си, са били известни още през 30-те години на миналия век. Тогава всичко се обяснявало с наличието на кристали карборунд в зъбните пломби, благодарение на което в човешкото тяло можело да се образува мини-детектор-приемник, улавящ мощни радиостанции.

В случая обаче тази версия не била потвърдена. Въпреки, че не било възможно да се разгадае същността на това явление, едно нещо било абсолютно ясно, този случай нямало нищо общо с психиатрията. В бъдеще „музиката“, която се чувала вътре в жената станала по-тиха, а след една година напълно изчезнала.

Подобно събитие се случило и през 1991 г. с жител на Нижни Новгород С. Курган. В същото време известният пермски психиатър Генадий Павлович Крохалев, който изучавал подобни явления от 70-те години на миналия век, успял да запише звуковите сигнали на магнетофон.

Ето как експертите (О. Радин) описват експериментите му: „Първите експерименти бяха изключително прости. Лекарят взе тръбите от фонендоскопа, вкара ги в ушите на пациентите, а останалите краища на тръбите бяха в ушите на лекаря. По-конкретно се оказа, че слуховите халюцинации започват да звучат по-силно, ако към вратовете на пациентите се приложи постоянно напрежение от 10 – 12 волта. В един от обектите „музиката“ в ушите звучеше толкова силно, че можеше да се чуе дори без допълнително усилване.

Гласовете на “мъртвите момичета”

Най-изненадващият ефект е бил открит от Г. Крохалев през 1972 година. Пациентът С., роден през 1926 г., след тежко преяждане в продължение на 10 дни е имал ярки слухови халюцинации. Според него той постоянно чувал гласовете на мъртви момичета от родното си село, които поискали да им покажат град Перм, където той живеел. Пациентът се качил в такси, карал из града и им „показал Перм“, докато не бил приет като пациент в градската психиатрична болница.

Мистериозни халюцинации при здрави хора

Доктор Г. Крохалев решил да запише гласовете на тези „мъртви момичета“ на магнетофон. За да елиминира всякакви външни смущения, лекарят се опитал да ги запише с екранирана камера. Но щом пациентът влезнал в килията и затворил вратата, „гласовете“ от „другия свят“ изчезнали. Те се били появили отново, когато болният С. напуснал килията на местната психиатрична клиника.

Това наблюдение обещало да доведе до пълна революция в психиатрията. Оказва се, че зрителните и слуховите халюцинации не са „от вътрешен въображаем субективен фактор“, а са индуцирани отвън. Освен това в този случай нямало самохипноза. Пациентите, влизайки в килията, не разбирали, че се намират в екранирана стая.

Трябва да се отбележи, че през 1979 г. подобни експерименти за записване на слухови халюцинации на магнетофон са били извършени от трима италиански парапсихолози. Това позволило на Г.П. Крохалев да изрази една много „богохулна“ хипотеза за онези времена:

Предполагам, че поставянето на психично болните с халюцинации в екранирана камера е прекъснало влиянието на финия (астрален) свят върху тях.

Крохалев започнал да развива своята дейност. Той започнал да пише книги, да дава интервюта, като му предстояло да кандидатства за ново откритие, което според него трябвало да му донесе Нобелова награда. През април 1998 г. обаче Генадий Павлович Крохалев загинал трагично, с което сложило край на последните му изследвания.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Стражите на Антарктида

Защо основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж, няколко дни преди началото на преследването си, обещава да публикува данни за НЛО в този регион, а НАСА мълчи за това? По време на Втората световна война нацистите предизвикали интерес към Антарктида. Какво са търсили в ледените му простори е неизвестно, но веднага след […]
Стражите на Антарктида
Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!