Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Можем ли да трансплантираме човешка душа?



Д-р Дани Пенман задава този въпрос в статия, публикувана на 9 април 2008 г. във вестника Daily Mail.

Въпросът не е толкова парадоксален, колкото може да изглежда на пръв поглед. В крайна сметка напредъкът на медицинската наука през последните 30 години е толкова бърз, че вчерашните чудеса веднага стават ежедневие. Например сърдечна трансплантация, която вече се смята за нещо обичайно в болниците по света и не прави вече впечатление на хората.

И все пак от време на време се появяват истории, които ни карат да се замислим. Все пак това е сърдечна трансплантация, на един от най-важните органи в човешкото тяло! Една от тези мистични истории станала известна през април 2008 г.

Можем ли да трансплантираме човешка душа?

Във Видалия, Джорджия, живеел 69-годишен мъж на име Сони Греъм. Той бил женен за жената, която обичал и бил много щастлив, но един ден без никакви признаци, той се застрелял! Както се казва, изведнъж, без никакви следи на беда или депресия.

Според Грег Харви, агент на Бюрото за разследване, Греъм е бил намерен мъртъв в задния двор на къщата си на 1 април с един-единствен куршум в гърлото направен с неговата пушка.

Този инцидент можел да остане просто поредната необяснима трагедия, ако не бил фактът, че преди 12 години г-н Греъм е получил сърдечна трансплантация от човек, който също се прострелял, при идентични обстоятелства.

Историята става още по-интригуваща, когато станало известно, че малко след сърдечната трансплантация, Греъм е проследил вдовицата на донора и веднага се влюбва в нея, а след това и се жени за нея. Това била дълбока и страстна любов, която улавя човек напълно и дори потиска ума си.

Ръката на съдбата

Приятелите и членовете на семейството му казват, че до 1995 г. Греъм е живял в опасност от пълен сърдечен арест. Но след това му се обадили, че намерили донорско сърце за него в Чарлстън. По някаква причина 33-годишният Тери Котъл се прострелял и той можел да стане негов донор.

След операцията Греъм започва да пише писма до семейство Котъл, като им изразява своята благодарност за новото сърце. През януари 1997 г. той се срещнал с вдовицата на своя донор, 28-годишната Шерил Котъл. „Имах чувството, че я познавам от години“, казва Греъм много години по-късно. Не можех да откъсна очи от нея. Гледах я и гледах…

През 2001 г. Греъм купува къща във Видалия за Шерил и нейните четири деца. Три години по-късно те се оженили, след като Греъм напуснал работата си (той бил управител на фабрика в Hilton Head). От предишните си бракове двойката имала общо шест деца и шест внуци, разпръснати из Южна Каролина и Джорджия.

Във Видалия 39-годишната Шерил започва работа в няколко приюта. Самият Греъм бил известен като изключително симпатичен човек. „Всеки път, ако някой имаше проблем, първата реакция на околните беше „Обадете се на Сони Греъм!”, казва Бил Карсън, който е приятел с Греъм от повече от 40 години. „И нямаше значение дали имаш спукана гума отстрани на пътя или ако пералнята ти се е повредила, той дори може да не те познава лично, но все пак щеше да ти помогне.

С една дума, всичко сякаш вървяло перфектно, докато изведнъж не станало това необяснимо самоубийство! Медиите веднага разгласили, че мъжът, получил своята самоубийствена сърдечна трансплантация, като се е оженил за вдовицата и след това се е самоубил по абсолютно същия начин като донора си (предишния ѝ съпруг).

Можем ли да трансплантираме човешка душа?

Дръзки еретици

Трагедията на Сони Греъм най-лесно се отхвърля като просто съвпадение. В крайна сметка няма възможен начин, по който спомените или характерът на донора да могат да бъдат трансплантирани в реципиента заедно със сърцето или друг орган. Почти всеки учен ще ви каже, че сърцето е просто помпа, а умът, съзнанието и душата – всичко това е някъде там, може би, в мозъка. Единственото нещо, което изразява контрола на сърцето над ума, е, че сърцето изпраща кръв към нашия мозък. Тъй като мистериите на кръвообращението са били открити преди векове, този факт не е под въпрос.

Засега изведнъж няколко смели учени започнали да твърдят, че нашите спомени и характери са кодирани не само в мозъка, но и във всички други органи. Съзнанието, казват те, се формира от всяка жива клетка в тялото и всички тези клетки работят заедно. Освен това сърцето, черният дроб и всеки отделен орган съхраняват нашите спомени, ръководят нашите емоции и са отговорни за нашия собствен индивидуален характер. Седалището на душата, ако има такова, е нашето тяло като цяло, а не само сърцето или мозъка. И ако някой от органите бъде трансплантиран на друг човек, то тогава част от спомените – може би дори някои елементи на душата, също могат да бъдат прехвърлени от донора към реципиента.

Невероятен? Но – факт!

Сега вече са регистрирани над 70 случая, при които пациенти след трансплантация са придобили някои от чертите на личността на донора. Професор Гари Суорц и колегите му от Университета на Аризона документирали многобройни на пръв поглед и необясними съвпадения, които били свързани с трансплантацията. Всеки такъв случай бил пряко предизвикателство към медицинското статукво.

Най- голямо впечатление на Суорц и екипа му, му направил случая на 18-годишен младеж, който пишел стихове, свирил на музикални инструменти и композирал песни, и който загинал при автомобилна катастрофа. Сърцето му било трансплантирано на момиче. Година по-късно родителите попаднали на лента с песен, която синът им написал – „Дани, моето сърце е твое“. Момчето изпяло, че му е писано да умре и да дари сърцето си сърце на някой си Дани. Оказва се, че получателят се казва Дани, Даниела. Когато родителите на момчето се срещнали с Даниела, те включили касета на сина им. До тогава момичето никога не я била чувала тази песен, но тя, както се оказва, знаела думите ѝ, и можела да завърши всеки ред. Тогава тя попитала родителите на момчето:

Е, как би могъл да знае, че се казвам Дани? – учудила се спасената жена.

Можем ли да трансплантираме човешка душа?

В един също толкова необясним случай, мъж на средна възраст внезапно развил любов към класическата музика след сърдечна трансплантация. Както се оказало, неговият 17-годишен дарител обожавал класиката музика и дори свирил на цигулка. Той става случайна жертва на улична престрелка и умира, притиснал цигулката си към гърдите си. Но такива „чудеса“ се случват не само след сърдечна трансплантация!

Да си припомним сензационната история за това, как на един пациент е трансплантиран черен дроб на починало момиче. След операцията жената неудържимо се влачела към кафенетата, нощните клубове и други подобни места, където до тогава не е поглеждала.

Друг случай е с Линда Гамънс от Уестън, Великобритания, Линкълншир. Тя дарила един от бъбреците си на съпруга си Ян. След операцията Ян започнал да прилича подозрително на жена си. Той се влюбил в печенето, пазаруването, почистването с прахосмукачка, градинарството, и дори към кучета. Преди операцията той мразел всичко това.

Защо не завещаете органите си?

Лесно е да се отхвърлят такива истории като фантастика. Но китайските власти ги приемат сериозно. Те се интересуват от идеите на професор Сворц и започват програма за проследяване на съдбата на получателите. Тъй като в Китай има много „дарени“ органи са взети от политически затворници, един циник можел да предположи, че властите се притесняват от възможното разпространение или дори „епидемията“ на бунтовни политически идеи, заедно с трансплантираните органи.

Ако професор Суотц и други негови колеги са прави, това би унищожило един от основните камъни, върху които се основава съвременната биология. Но, от друга страна, биологията и медицината имат един малък мистериозен недостатък. Те все още нямат никаква теория, която да обясни, къде и как се съхраняват спомените, откъде идва съзнанието и къде се съхранява то. Всъщност учените дори не са успели да определят точно, какво е то – съзнание. Следователно бихме могли да кажем, че поетите, романтиците и мистиците от всички възрасти са били прави – вместилището на нашите емоции и нашите души е сърцето.

Сега се оказва, че не само то, но и много други органи на нашето тялото. Хипотезата за така наречената “клетъчна памет” вече се разработва. Всяка клетка, всяка молекула и всеки атом пренасят информация в тялото на друг, т.е. някаква част от нашия дух, нашето „аз“, което също е трансплантирано. Кой знае, може би един ден лекарите ще могат да предложат и „присаждане на характер“?

Да не забравяме също, че с всяка една клетка се трансплантира ДНК на донора. Кой знае, може би именно в „боклука”, „тихата” част на ДНК (ролята на която все още е под въпрос) нашите зависимости, преживяни събития, придобити навици са записани, сякаш на компютърен диск.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!