В мозъка всяка информация се преобразува в електрохимични импулси, преминаващи от неврон към неврон. Ако, например, говорим за работната памет, то тогава би било логично да се очаква, че същата информация в нея ще бъде запазена от същите неврони. Работната памет съхранява информацията, от която се нуждаем в момента. Да речем, че събирате две и три или се разхождате в магазина, търсейки правилния продукт, то тогава работната памет в първия случай зарежда операцията две и три или по- точно операцията за събиране.
Във втория случай мозъка съхранява изображението и името от това, което искаме да купим. Още веднъж, докато задачата остава същата, докато не купим това, от което се нуждаем, информацията в работната памет остава същата, а невроните, които я обработват, също трябва да останат същите.
В действителност обаче нещата не се случват така.
Ако погледнем активността на нервните клетки, които поддържат работната памет, няма да видим никакво постоянство там. Някои неврони, след като свършат да работят, след това замират, други започват да работят, но задачата остава същата. Тук дори има специално име – изместване на представянето, тоест представянето на информацията, която се променя в смисъла на модела на невроните, които участват в това.
Служители на Picower Institute for Memory and Learning и Лондонския университет пишат в статия в NeuroImage, че не трябва да гледаме активността на отделните неврони, а електрическото поле, което създава цялата група клетки. Около всеки проводник с електрически ток възниква електрическо поле и невронните вериги не са изключение от това правило. Но не е възможно директно да се измери полето, свързано с работната памет. Ако въведем имплант в мозъка с електроди, който отчита активността на отделните неврони, тогава ще получим информация за активността на отделните неврони. Ако използваме електроенцефалография (ЕЕГ), тогава ще измерим общите електрически параметри на голяма група неврони наведнъж – твърде голяма, за да можем да преценим онези клетки, които участват в обработката на специфичната информация.
Въпреки това, както от ЕЕГ, така и от данните за “електрода“, все още ще може да се разбере, как се държи електрическото поле на отделната група клетки, ако се използват определени математически методи. Експериментите с маймуни, които са правили упражнение за работна памет, показват промени в електрическото поле в зависимост от информацията, която трябва да се запази в паметта. Маймуните трябвало за кратко да запомнят движението на точка на екрана, а електрическото поле, съответстващо на невроните на работната памет, останало постоянно, въпреки че самите неврони се включвали и изключвали.
В същото време,
ако посоката на движение на точката се промени – с други думи, самата информация, която трябвало да се запомни, се промени, то тогава полето също щяло да се промени. Когато изследователите създали алгоритъм, който въз основа на промените в параметрите на полето на паметта трябвало да предскаже, какво точно съдържа в себе си, тогава този алгоритъм работел по-точно от този, който се опитвал да отгатне съдържанието на паметта чрез анализиране на активността на отделните неврони.
Авторите на изследването смятат, че постоянството на паметта се поддържа именно поради постоянството на полето. Те стигнали до извода, че нямало значение, кои неврони ще бъдат включени, защото същият резултат по отношение на електрическото поле може да се постигне и от различните клетъчни ансамбли. Между другото, самото поле засяга и проводника, тоест невронните вериги, които досега са мълчали. Тук обаче е по-добре да се изчакат новите изследвания, които ще помогнат за изясняване на връзката между отделните неврони чрез общото електрическо поле.
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.