Мултивселената - раждането на нова времева линия
4 weeks


Всеки път, когато вземем решение, се появява мултивселената с различна времева линия. Всяко решение, което вземаме. Когато взимаме решение с да или не, ние или правим правим това нещо, или решаваме да не го правим. В квантовата вселена всяко решение е еднакво важно: по този начин има реалност, в която сме избрали „да“, и друга, в която сме избрали „не“. Оттук възниква огромната Мултивселена, която съдържа всички възможни комбинации.

Новата реалност може да бъде генерирана от всяко възможно квантово взаимодействие. Някои интерпретации на квантовата механика предполагат, че цялата ни вселена се описва от една универсална вълнова функция, която непрекъснато се разделя и умножава, създавайки нова реалност с всяко възможно квантово взаимодействие. Това е доста смело твърдение.

Как учените са стигнали до това?

Една от най-ранните теории в историята на квантовата механика е, че материята има вълнови свойства. Това било предложено за първи път от френския физик Луи де Бройл, който твърди, че всяка субатомна частица има вълна, свързана с нея, точно както светлината може да се държи едновременно като частица и като вълна.

Мултивселената - раждането на нова времева линия

Други физици пък наскоро потвърдили тази радикална идея, особено в експерименти, при които електроните се разпръскват от тънко фолио, преди да ударят целта. Начинът, по който електроните се разсейват, е по-характерен за вълната, отколкото за частица. Но тогава възникна въпросът – Какво точно представлява вълната от материя и как изглежда тя?

Ранните квантови теоретици като Ервин Шрьодингер вярвалит, че самите частици са разпръснати в пространството под формата на вълна. Той разработил известното си уравнение, за да опише поведението на тези вълни, което се използва и до днес.

Но идеята на Шрьодингер се натъкнала на много експериментални тестове. Например, въпреки че електроните в полет се държат като вълна, когато достигнат целта си, те се приземяват като една компактна частица, така че не може да бъде физически разтегната в пространството.

Вместо това започнало да се налага алтернативна интерпретация.

Днес я наричаме Копенхагенската интерпретация на квантовата механика, като тя е най-популярната сред физиците. В този модел вълновата функция, както физиците наричат ​​вълнообразното свойство на материята, всъщност не съществува. Вместо това, това е математическо удобство, което използваме, за да опишем квантово-механичния вероятностен облак, за това къде можем да намерим субатомната частица следващия път, когато я търсим.

Мултивселената - раждането на нова времева линия

Тълкуването от Копенхагенската интерпретация обаче има няколко проблема. Както отбелязва самият Шрьодингер, не е ясно, как вълновата функция се превръща в облак от вероятности преди измерването ѝ, като в момента на наблюдение, тя просто несъществуваща.

Така че може би има нещо по-смислено във вълновата функция. Може би е толкова реална, колкото всички частици. Де Бройл е първият, който предлага тази идея, но в крайна сметка се присъединява към лагера на Копенхагенската интерпретация. По-късни физици като Хю Еверет отново разгледали проблема и стигнали до същите заключения.

Като направим вълновата функция реално нещо,

ние решаваме този проблем с измерването в интерпретацията на Копенхаген, защото измерването престава да бъде суперспециален процес, който разрушава вълновата функция. Вместо това, това, което наричаме измерване, всъщност е просто дълга поредица от квантови частици и вълнови функции, взаимодействащи с други квантови частици и вълнови функции.

Ако изградите детектор и изстреляте електрони към него (например на субатомно ниво), електронът няма да разбере, че се измерва. Той просто ще удря атомите на екрана, което ще изпраща електрически сигнал (състоящ се от повече електрони) надолу по проводника, който ще си взаимодейства с дисплея, който излъчва фотони, които удрят молекулите в очите ви.

Мултивселената - раждането на нова времева линия

В тази картина всяка частица получава своя собствена вълнова функция и това е всичко. Всички частици и всички вълнови функции просто си взаимодействат, както обикновено и ние можем да използваме инструментите на квантовата механика (като уравнението на Шрьодингер), за да направим прогнози, за това как ще се държат.

Универсалната вълнова функция

Но квантовите частици имат наистина интересно свойство поради тяхната вълнова функция. Когато две частици си взаимодействат, те не просто се сблъскват една с друга, за кратко време но и техните вълнови функции се наслагват една върху друга. Когато това се случи, вече не можете да имате две отделни вълнови функции. Вместо това трябва да имате една вълнова функция, която описва и двете частици едновременно.

Когато частиците се раздалечават, те все още запазват тази единствена вълнова функция. Физиците наричат ​​този процес квантово заплитане (това, което Алберт Айнщайн нарече “призрачно действие от разстояние“).

Когато проследим всички стъпки на измерването, получаваме поредица от заплитания от припокриващи се вълнови функции. Дори частиците в нашия мозък се заплитат със Земята, с цялата светлина, влизаща и излизаща от нашата планета, до всяка частица във Вселената, заплетена с всяка друга частица във Вселената.

Мултивселената - раждането на нова времева линия

С всяко ново заплитане имаме една вълнова функция,

която описва всички комбинирани частици. Така че очевидното заключение от фактическата вълнова функция е, че има една единствена вълнова функция, която описва цялата вселена.

Това се нарича интерпретация на “многото светове” на квантовата механика. В квантовата механика никога не знаем, какво точно ще направи една частица (понякога тя може да се издигне, понякога може да се спусне и т.н). В тази интерпретация всеки път, когато една квантова частица взаимодейства с друга квантова частица, универсалната вълнова функция се разпада на много секции, с различни вселени, съдържащи всеки от различните възможни резултати.

Ето как възниква мултивселената.

В резултат на взаимодействието на квантовите частици една с друга се създават многобройни копия на Вселената, които непрекъснато се повтарят. Всеки от тях е идентичен, с изключение на малката разлика в някакъв случаен квантов процес. Това означава, че има много копия на вас, които четете тази статия в момента, и всички те са абсолютно еднакви, с изключение на някои малки квантови детайли.

Има и трудности с това тълкуване – например как всъщност се получава това раздвоение? Но това е радикален начин да се погледне на Вселената и демонстрацията, колко мощна теория е квантовата механика. Това, което започва като начин за разбиране на поведението на субатомните частици, може да контролира свойствата на целия космос.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *