Наркотиците на Третият райх
10 mths


Неведнъж лидерите на Третият райх са твърдяли, че са отгледали нов тип войници – безстрашни, които никога не са се уморявали и са притежавали свръхчовешки способности. Но архивните документи показват, че по време на Втората световна война германските войници са били редовно снабдявани с лекарства, които им давали допълнителна сила и издръжливост. Основното такова лекарство били таблетките первитин (известен още като метамфетамин), който бил най-силният синтетичен психостимулант. Той позволявал на човек да живее без почивка и сън дълго време.

Психологическо оръжие

Метамфетаминът е силно пристрастяващо лекарство. През 1919 г. японският химик Акира Огата синтезирал това лекарство за първи път. Предполагало се, че се използвал за лечение на отоци и затлъстяване (при пациенти, приемащи го, чувството за глад рязко се притъпявало).

През 30-те години на миналия век фармацевтите от берлинската фирма Temmler Werke започнали да използват метамфетамин като стимулант, който бил продаван под търговското наименование Pervitin. Лекарството се използвало активно в медицината и дори в хранително-вкусовата промишленост, като се добавял към сладкишите. През 1938 г. психотерапевтът Ото Ранке, директор на Института по обща и военна физиология, предложил това лекарство да се използва за стимулиране на войниците на Вермахта.

Наркотиците на Третият райх

Първоначално таблетките Первитин били снабдени само пилотите, танкистите, шофьорите и разузнавачите. Тези мъже трябвало при дежурство често да стоят будни с дни. Войниците нарекли това лекарство Panzerschokolade – “шоколада на танка”, но много скоро след това Первитин започнал да се дава на абсолютно всички военнослужещи.

По такива цифри можем да съдим за мащаба на употребата на наркотиците. През май 1940 г., по време на атаката срещу Франция, войниците и офицерите на Вермахта получили 35 милиона дози метамфетамин, въпреки факта, че общият брой на германските войски, участващи в тази стратегическа операция, са били 2,5 милиона души.

Стимулиращото действие на веществото гарантирало жизненост, намаляване на умората и нуждата от сън, приповдигнато настроение, повишена способност за концентрация.

Неконтролируема консумация

Няколко месеца по-късно лекарите от Третия райх започнали да бият тревога. Поради редовната употреба на Первитин, много войници били физически и психически изтощени. Също така, войниците и офицерите, които редовно приемали Первитин, са имали ахромазия (нарушено цветово възприятие) и пристъпи на зрителни и слухови халюцинации. Освен това те изпитвали мускулна болка, слабост, морална празнота. Всичко това били класически симптоми на отпадналост. Единственият начин да ги спасят войниците били да си вземат нова доза от лекарството.

Писателят и бъдещ нобелов лауреат Хайнрих Бьол пише до близките си през ноември 1939 г.: „Скъпи родители, братя и сестри, аз служа в Полша, като тук е трудно и ви моля да ме разберете, когато ви пиша на всеки 2-4 дни. Днес Ви пиша с цел да ви помоля да ми изпратите Первитин.” Не беше трудно да се изпълни такова желание. В Германия метамфетаминът се продавал открито във всяка една аптека.

Неконтролираната употреба на лекарството довело до факта, че няколко военни били починали от свръхдоза. За да попречи на роднините да изпращат на войниците мощното лекарство, SS-обергрупенфюрерът Леонардо Конти, (държавен секретар на имперското министерство на вътрешните работи за санитарната служба) дори се опита да ограничи употребата на первитин от цивилни, включвайки го в списъка на лекарствата, които можели да бъдат закупени само със специално разрешение. Гореспоменатият Ото Ранке изпратил писмо до Генералния щаб, където посочил, че е възможно да се дава метамфетамин на войниците само в спешни случаи.

Но вече не било възможно да се спре въртящият се маховик на производството и консумацията на лекарства (само една от фабриките на Temmler Werke от април до декември 1939 г. доставила на армията и на Луфтвафе 29 милиона таблетки первитин). Ръководството на Вермахта избрала да не обръща внимание на сигналите на лекарите, защото войниците ги смятали за пушечно месо. Основната задача на Райхът била бързи победи на всяка цена.

Наркотиците на Третият райх

Без храна и почивка в Третият райх

Нацистките лидери поискали фармацевтите да създадат подобрени лекарства. Те били тествани върху затворници от концентрационните лагери. Например, затворниците от Заксенхаузен (лагер, разположен близо до Берлин) след приемане на хапчетата (смес от первитин и кокаин) били принудени да правят многодневни принудителни маршове с 20-килограмов товар на раменете си (трябва да се изминат 90 километра на ден с обща почивка не повече от два часа).

Разработването на новите таблетки е извършено от специалистите от университета в Кил под ръководството на професор Герхард Орчеховски. Планът бил одобрен от самия фюрер, който възлагал големи надежди на този проект.

Подобреното лекарство било с кодово име D-IX. Всяко от хапчетата съдържало пет милиграма кокаин, три милиграма первитин и пет милиграма еукодал (болкоуспокояващо средство на основата на морфин). Днес екстазито има приблизително същия състав.

Тези лекарства са били тествани върху членовете на екипажите на подводниците и диверсантите от отряда на Ото Скорцени. Резултатите се считат за обнадеждаващи, но масовото въвеждане на D-IX таблетките е предотвратено от поражението на Германия във войната.

Но употребата на первитин продължило да се разширява. Первитин започнал да се издава не само на германците, но и на военния персонал на съюзническите страни на нацистка Германия. Историята на финландския войник Аймо Койвунен е много показателна. През март 1944 г. той е част от група, която патрулирала със ски на терен в Лапландия. Финландците попадат в засада от съветски войници. Групата се разпаднала, а войниците избягали. Аймо Койвунен, без да разбере, взел целия запас от первитин, който му бил даден – 30 таблетки. Той не си спомнял, как се откъсва от групата, губейки боеприпасите и храната си. Финландският войник се движел без да спира, за няколко дни изминал разстояние от 400 километра без храна и почивка. Когато го открили, той бил много слаб, а пулсът му бил над 200 удара в минута. По пътя Койвунен стъпил на мина и тежко наранил крака си, но вървял, без да забележи това. Освен това самият финландец не си спомнял, какво се е било случило с него.

Куфар с наркотици

Первитин се използвал не само от войниците, но и от лидерите на Третия райх. Има информация, че Хитлер от 1942 г. получавал интравенозни инжекции с метамфетамин от личния си лекар Теодор Морел, който заедно с хормоналните му лекарства, му давал и други лекарства. Благодарение на стимулантите, фюрерът станал по-общителен, енергичен, физически активен, лесно се справял без сън за дълго време.

Много високопоставени генерали и фелдмаршали на Райха също взимали Первитин. Със сигурност може да се каже, че до края на войната почти целият командващ състав на Германия работил под въздействието на най-силните психостимуланти.

През септември 1944 г. самолетите на британските военновъздушни сили бомбардират най-големия завод за производство на первитин и други лекарства, разположен в град Дармщат (централна Германия). След известно време войниците на Третия райх останали без обичайните дози опасно лекарство. Много историци смятат, че това обстоятелство е повлияло на хода на войната и е доближило много победата на антифашистката коалиция.

Наркотиците на Третият райх

Има версия, че когато в края на април 1945 г. бункерът на фюрера напуска бившият му верен съюзник Херман Гьоринг, той взел със себе си куфар с остатъци от первитин и други лекарства – така на разположение на Хитлер остава само калиев цианид и Ева Браун.

Стотици милиони хапчета

Според статистиката през 1939-1945 г. в Германия са произведени над 200 милиона таблетки первитин (за сравнение, през юли 1943 г. общият брой на военнослужещите на Райха е 6 милиона 815 хиляди). Повечето от хапчетата идвали в поделенията, работещи на фронтовата линия. И така, според показанията на ветерана от Вермахта Петер Емерих, в нощта на атаката срещу СССР всички войници са получили доза метамфетамин от военните лекари.

След края на Втората световна война много германски фармацевти са отведени в Съединените щати, където продължавали да работят по създаването на мощните лекарства.

Трябва да се помни, че американските войници също са използвали стимуланти, в допълнение към консервираната храна, цигарите и дъвките, както и дневната дажба, която включвала пакет хапчета амфетамин (по-малко мощен наркотик, чието преработване произвежда метамфетамин). Британските войски през годините на войната са използвали общо 72 милиона от същите хапчета, които се давали главно на пилотите.

Има доказателства, че през 1966-1969 г. армията на САЩ е получила 225 милиона таблетки первитин и декстроамфетамин (разширена версия на метамфетамин), които са били използвани по време на войната във Виетнам. По официални данни от 1973 г. употребата на наркотици в американската армия е била спряна, но всички данни са били засекретени, като е възможно истината да се разбере едва след много години.

Свидетелските показания сочат, че Первитин е бил използван и в СССР. Той бил изследван от група учени, ръководени от химика Онисим Магидсън, още през 1946 г. Те успяли да установят промишлено производство на лекарството. По-късно бил използван от войниците на специалните части под формата на таблетки или шоколадови блокчета.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *