Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Научните изследвания на Бехтерев



Списъкът с научни проблеми, по които е работил академик Владимир Михайлович Бехтерев, е безкраен. Ученият вярвал, че трябва да знае всичко за нервната система, опитвайки се да прегърне необятността. Разбира се, великият невропатолог и психиатър не можел да пренебрегне такава вълнуваща мистерия на природата като умственото внушение или телепатията.

Феноменът на София Старкър

Бехтерев се интересувал от мистериите на предаването на мисъл от разстояние в начало на миналия век. През лятото на 1904 г., в осмия брой на Review of Psychiatry, Neurology, and Experimental Psychology, неговата малка статия се появява под заглавието „Ментално внушение или фокус“. По-специално, той се занимавал с необичайните експерименти на лекаря Н.Г. Кити с 14-годишното момиченце София Старкър.

На пръв поглед това бил добре познат цирков номер за демонстрация на мнемотехниката. Зрителите давали на бащата на София различни дребни предмети, а тя, седнала в далечината със завързани очи, познавала кой предмет се представя в момента. Обикновено в такива числа се използва условен шифър за намеци, скрит във въпросите, и интонациите на гласа. Но тук забележете, бащата на София Старкър не се обръщал към нея с никакви въпроси. Кити провел няколко специални експерименти със София и се убедил (както той вярвал), че смисълът не е в мнемотехниката, а в „четенето на мисли“.

Научните изследвания на Бехтерев

Изследванията на д-р Котик, които той провел, изглеждали на Бехтерев достойни за внимание. Той припомнил, как в чужбина, или по специално във Виена, самият той наблюдавал на сцената подобна демонстрация на умствено внушение. „Не открих абсолютно нищо в него, което би могло да се разпознае като измама или трик“, пише Бехтерев в споменатата статия. Той развил силно желание да се заеме с изследването на този феномен. Както Бехтерев казва, „това е изключително важен и в същото време изключително деликатен въпрос“.

Парадоксална мисъл

Уви, съществуването на телепатия все още не било напълно потвърдено. Увереността на Бехтерев, че мисловното внушение „ни най-малко не противоречи на основните научни възгледи”. Но ако експериментите с хора не довели до „положително решение на въпроса“, тогава възможно ли е да се реши този проблем с помощта на експерименти върху… животни?

Дълго време търсел възможност да осъществи идеята си. Случаят се представя едва през 1914 г., малко преди избухването на Първата световна война.

Този ден Владимир Михайлович бил на шоу в Модерния цирк от страната на Петроград. С него на арената излезло куче на име Лорд, куче от породата санбернар, което умеело да „брои“.

Случило се така, че Дуров забелязал Бехтерев и в антракта, отивайки при учения, предложил да проведат съвместни експерименти. Оказало се, че Владимир Леонидович Бехтерев също таял тази идеята за телепатични експерименти с животни.

Предложението било прието веднага. В уречения ден Дуров довел две кучета на Бехтерев – Лорд и малък фокстериер Пики.

Експеримента започнали със Сенбернара. Кучето седяло на дивана. След като написали номер на лист хартия, Дуров, започнал мислено да прехвърля информация на кучето, колко пъти да лае. Тогава той силно извикал: „Господи, Лорд“, а сенбернарът излаял точно толкова пъти, колкото се изисквало според заданието. Експериментът бил повторен три пъти, като и трите пъти били успешни.

Научните изследвания на Бехтерев

Талантливият фокстериер

След обяда започнали експерименти с Pikki. Първата задача, била предложена от Владимир Михайлович, която била кучето да изтича до масата за хранене и да вземе салфетка, лежаща на ръба.

Дуров поставил Пики на стол, хванал с две ръце главата на кучето и започнал да се взира в очите му. Мисловното внушение продължило тридесет минути. След това Пики получил свобода на действие. „Малкото пъргаво куче, спомня си Бехтерев, се втурва стремглаво към масата, хваща салфетката със зъби и тържествено я носи на експериментатора.

Втората задача, също измислена от Бехтерев, била от “музикален” характер. Според него от Пики се е изисквало да скочи на кръгло столче пред пианото и да удря с лапа клавишите от дясната страна на клавиатурата. И тогава фокстериерът изпълнил тази задача безпогрешно.

Може би най-любопитното и трудно задание за фокстериера било последното преживяване. Кучето трябвало да скочи на един от столовете, които стояли до стената, след това да скочи до съседната маса и изправено на задни крака, да надраска големия портрет, който висял над масата. Бехтерев не можел да скрие възхищението си, когато фокстериерът се справил също така блестящо и с тази трудна задача.

За съжаление, на следващия ден Дуров трябвало да напусне Петърбург, защото турнето му приключило. На сбогуване, те се съгласили да продължат експериментите. Войната и революцията обаче прекъсват сътрудничеството на Бехтерев и Дуров за дълго време.

Четириноги телепати

Двамата мъже отново се срещнаха едва през 1919 г., но не в Петърбург, а в Москва, в Зоопсихологическата лаборатория на Владимир Дуров, наречена “фабрика за рефлекси“. Санбернара Лорд вече не бил измежду живите (славното куче загинало при злополука). Но Пики все още било в перфектно здраве. Именно с него те успяли да поставят нови експерименти в областта на телепатията.

Научните изследвания на Бехтерев

Този път Бехтерев решил да експериментира, колкото е възможно повече самостоятелно и дори в отсъствието на Дуров. „Кучето“, пише Бехтерев, е „стабилно и изпълняваше възложената му от мен задача“.

Владимир Бехтерев докладва за експериментите за психично въздействие върху животни през есента на 1919 г. на конференция в основания от него Институт за мозъка и умствената дейност. По това време цял отряд от служители на Бехтерев вече са се били включил в изследванията на телепатията. Те отишли в Москва, в лабораторията на Дуров и провели опити по план, който бил очертан от Бехтерев.

Но каква била процедурата на менталното внушение, и какво чувства внушаващия човек в този момент? За това Владимир Леонидович Дуров казва:

Докато внушавам и прехвърлям информация към кучето, го гледам в очите или, по-добре казано, в дълбините на очите му, отвъд очите. Мислено прониквам, сякаш, в самия мозък на животното и си представям, например, не думата „върви, а необходимото двигателно действие.”

Камерата на Фарадей

Бехтерев смята, че основата на умственото внушение е „нервният ток“, „лъчистата енергия“ и споделя възгледите на московския инженер Бернард Бернардович Кажински, който излага електромагнитната хипотеза за предаване на мисълта на разстояние.

За да се провери тази хипотеза, в Зоопсихологическата лаборатория е построена кабина, тапицирана с ламарина и покрита с метална мрежа, т. нар. Фарадеева камера. Психичното внушение към кучето се извършвало от тази камера, чиито стени трябвало да задържат електромагнитния “нервен ток“. В експериментите участвали авторът на хипотезата за “мозъчното радио” Б.Б. Кажински. Забелязано е било, че защитното действие на камерата на Фарадей (когато вратата е затворена, умственото внушение не действа върху кучето). За съжаление хипотезата за „мозъчното радио“ не е била потвърдена.

През лятото на 1920 г. Бехтерев отново изнася лекция по телепатия. Той обявил, че е провел „успешни експерименти върху хора с предаване на мисъл от разстояние“. Особено интересни били експериментите с 18-годишно момиче, което се отличавало с изключителната си впечатлителност и повишена зрителна памет. Почти без затруднения тя успяла да отгатне, какъв обект има предвид индукторът. Резултатите били невероятни. От седемнадесетте експеримента само два били неуспешни. В другите случаи субектът избира точно обекта, чийто образ ѝ се предава мислено.

Бехтерев бил много запален по изследванията и щял да продължи да ги усъвършенства, но през 1926 г., година преди внезапната си и мистериозна смърт, Владимир Бехтерев идва в лабораторията на Дуров и поставя там телепатичните експерименти с овчарката Марс. След смъртта на великия учен, Дуров сам продължил да провежда експериментите. Владимир Леонидович умира през 1934 г. След смъртта и на него, никой от учените, нито в Рисия, нито в чужбина, не се е осмелил да предприеме подобни експерименти. Те се интересували от тях, изучавали ги, но не можели да ги повторят.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!