Некромантия, комуникация със света на мъртвите
2 weeks


Некромантия – това се счита за една от най-древните форми на гадаене. Това е изкуството да се общува с душите на мъртвите, за да се събере полезна информация, като се комуникира с духовете на древните предци. Това е форма на гадаене, при която гадателят търси призрак и се опитва да общува с него. Гледачът или извиква духа, или използва тялото на мъртвия за своята цел. Целта е да му разкрие бъдещи събития или да открие скритото знание.

Изкуството некромантия

Думата некромантия идва от думите nekros и гадаене като се смята, че е използвана за първи път от Ориген през трети век. Класическият термин е nekyia е спомената в Одисея, където Одисей е описан като слизащ в Хадес. Некромантия в елинистическия свят и некромантия в английския речник от 17-ти век, заемат латинската транслитерация на сложната гръцка дума.

Некромантия, комуникация със света на мъртвите

Ранните некроманти практикували изкуството на некромантията, като отваряли труповете (не само на хора) и се опитвали да „четат“ органите им. В зависимост от цвета, консистенцията, състоянието като цяло на всеки орган те предсказвали бъдещето. Тези първи некроманти също можели да се считат за първите “съдебни лекари” и със сигурност хирургията дължи много на тях.

По-късно некромантите започнали да практикуват изкуството да призовават душите на мъртвите и да задават въпроси за бъдещето, а дори по-късно да отварят звездните врати към другия свят и да посещават мъртвите. Подобна практика се споменава и в омировия епос “Одисея“, когато Одисей слиза в Хадес, за да се срещне с гледача Тирезий и да поиска съвет от него.

Некромантията е независима от култа към предците, като разликата им е в отношението към мъртвите. Некромантът се опитва да комуникира с дух, който може да притежава информацията, която некромантът търси. Много е важно, че това не трябва да противоречи на волята на починалия. Има съобщения за некроманти, принуждаващи душите да разкриват тайните си против волята им, което действие може да има опасни последици.

Традиционната некромантия се основава на използването

на останките на починалия като мост за комуникация със „сянката“ на мъртвия. Например те са използвали костите, кожата, косата и ноктите на трупа и части от тялото като ръце, зъби и очи. Черепът се смятал за особено полезен, тъй като в него се „помещавали“ органите на зрението и слуха, сетивата, с които починалият придобивал тайни.

Има вярване, че душата на починалия вероятно притежава важна информация през двата периода. Какво е видяла или чула, докато е била жива, и какво е видяла или направила след смъртта? Често некромантите призовавали „сянка“, за да открият скритото местоположение на съкровището, което според слуховете човекът притежавал, докато бил жив.

Некромантия, комуникация със света на мъртвите

Некромантия

Некромантът е бил храм, посветен на Хадес, бог на подземния свят и съпругата му Персефона. Древните гърци вярвали, че телата на мъртвите се разлагат в почвата, но душите им се освобождават и пътуват до подземния свят през пукнатина.

Некромантията на древността обикновено се установява на места, които приличат на вход към подземния свят, света на мъртвите. По този начин пещерите, земните пропасти, реките или езерата се смятали за входове към Хадес, но също и за точки, от които починалият се изкачвал в горния свят, за да отговори на зададените му въпроси. Това били идеалните места за некромантия. Тяхното съществуване се основава на вярванията на древногръцкия свят, че душата, след като се освободи от тялото, придобива гадателски способности.

Некромантията е била използвана от вярващите, за да се консултират с душите на мъртвите чрез гадаене с цел узнаване на бъдещето или разкриване на скрити предмети (относителна форма на спиритизъм). Душата на мъртвия се възнася от подземния свят, което се постига чрез спазване на определен ритуал. Душите на мъртвите притежават качества, които живите не притежават, като например способността да предсказват бъдещето. Поради тази причина те построили храмовете на места, където се смятали за портите на подземния свят.

Некромантия, комуникация със света на мъртвите

Имало много некромантии в миналото.

Най-известната некромантия от древността е некромантията на Ахерон в Епир. Намирала се е на мястото на срещата на три от петте реки, водещи към царството на Хадес. Тези три реки били Ахерон (реката на скръбта), Пирифлегетон (тази с огнените пламъци) и Кокитос (този, който скърби).

Общуването с подземния свят не било привилегия само на силните, тъй като дори обикновените граждани можели да посетят некромантите, за да научат бъдещето. Те първо влизали в тъмна стая и извършвали различни ритуали, за да могат да общуват с мъртвите. След подготовката свещеник ги отвел до друга стая по-надолу, където било принесено в жертва животно и след това преминали през три порти, които символизирали входа към подземния свят. След този процес те вече можели да се срещат с мъртвите. Някои писмени разкази говорят за призраци и сенки, виждани от некроманти.

Истории от Омир и Херодот

В Одисеята на Омир виждаме Одисей да слиза в подземния свят, за да се срещне с гледача Тирезий, за да поиска помощта му, за да се върне в родината си. Одисей призовава сенките на мъртвите по време на посещението си в Подземния свят, за да намери “сянката” на сляпата богомолка, проливаща кръвта на жертваните зверове, като същевременно пречи на другите “сенки” с меча си да поемат жизнената енергия на разлятата кръв.

Съществувало е вярване, че “сенките” на мъртвите са привлечени от прясно пролята кръв, тъй като кръвта е един от основните “контейнери” на жизнената енергия на тялото. Енергия, която липсва на мъртвите.

Некромантията се споменава и в разказите на Херодот.

Херодот пише за Периандър, тиранина на Коринт. Според историята Периандрос искал да се свърже с мъртвата си съпруга Мелиса, за да му разкрие, че е скрила сума пари.

Некромантия, комуникация със света на мъртвите

Когато пратениците на Периандър при Хадес я молят да им разкрие мястото, където е скрила парите, тя отказва, защото е била гола и тъй като Периандър не се е погрижил на погребението ѝ да изгори дрехите, които ще я придружат до подземния свят.

Тогава Периандър заповядал на всички коринтяни да свалят дрехите си. След това ги изгорил като дар на жена си, която на свой ред разкрила местоположението на скритите пари.

Истории от библията

Няколко препратки в Библията разглеждат некромантията като нарушение на Моисеевия закон, заявявайки, че призоваването на мъртвите се наказва със смърт. Има 6 случая на хора, които са влезли в контакт с демоничен дух. В Хорио 16:16 робиня среща Свети Павел и му съобщава, че идва от Истинския Бог, а той, отказвайки да чуе посланието на робиня, я прогонва.

Най-известният случай на некромантия в Библията е призоваването на Самуил от вещицата от Ендор. Цар Саул, който воювал с филистимците, попитал Бог дали ще спечели предстоящата битка. Той задал въпроса по нормален начин, но тъй като Бог не отговорил, той потърсил отговорите чрез практиката на некромантията.

Саул отишъл в Ендор и бил посетен от жена, която имала специален дух и която извикала душата на пророк Самуил, говорейки с него. Тогава той предал думите на Пророка, че Бог го е изоставил и че той ще загуби битката.

Некромантия, комуникация със света на мъртвите

Некромантия и черна магия

Некромантията е термин, който понякога се използва за означаване на черна магия, което означава, че е свързано с демони, гробища, кръвни жертви и “договори с дявола“. „Некромантията“, практикувана от многото самопровъзгласили се „Некроманти“, няма нищо общо с истинската некромантия и с право надделява като сатанинска. Псевдонекромантите смятат, че смъртта е благословия и бъркат некромантията със сатанизма, кражбата на трупове и т.н.

Нейното изкуство се основава на три принципа: 1) Спасяването на душата след смъртта 2) Свръхестественото познание на духовете 3) Комуникацията между живите и мъртвите.

Хората често търсят трансцендентални тайни или висше знание

и прозорливост и много често се обръщат към тъмните практики, за да реализират целта си. Това не означава, че всяко изкуство е лошо или добро. Използването му е това, което го прави добро или лошо. В древни времена истинските некроманти нямали нищо общо с тъмните изкуства. Те нямали мания по труповете и гробища и без причина практикували изкуството, за да навредят на някого или нещо.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *