Неписаните правила на Втората Световна война
9 mths


Знаете ли, че по време на война, има неписани правила, които се спазват от страна на врага. Но по всяко време войниците са установявали свои собствени правила по отношение на врага, така да се каже, неизказани, неписани и неодобрени от никого. Втората световна война също не била изключение.

В същото време този особен кодекс на честта често се спазвал от всякакви международни официални споразумения.

Правила, които трябва да се спазват от всички

Едно от ключовите правила на всяка война, включително и на Втората световна война, е да не се пречи на погребалните екипи да си вършат работата. След края на битката, когато настъпи затишие на полето, където се е състояла тази битка, хората излизали за да съберат падналите войници. В този момент никой не откривал огън. Този факт е описан от К. Симонов в мемоарите му и многократно е бил потвърждаван от онези, които са били пряк участник във военните действия.

Неписаните правила на Втората Световна война

Причините за това са очевидни. Всеки от присъстващите ясно разбирал, че самият той не е имунизиран от смъртта, която може да дойде във всяка една секунда. Освен това труповете постепенно се разлагали и перспективата да бъдеш на такова място е, меко казано, мрачна. Също така не било прието да се стреля по санитарите, които прибирали ранените от бойното поле. Естествено след битката.

Според негласния военен закон по водоноски също не се е стреляло. Подобни ситуации се случили на места на „позиционните битки“, във вече установени фронтови сектори. Мнозина възприемали войника от вражеската армия, който седял в окопа отсреща, почти като другар по нещастие, който нямал абсолютно никакво желание да загуби живота си. В тази връзка те се опитали да не докосват бойците, които извършвали домакинска работа.

Някои очевидци разказвали, че когато офицерът заповядал да стреля по водоноската, войникът, разбира се, стрелял, но по такъв начин, че куршумите прелетявали, без да уцелят целта. Но имало и друга тактика. За да победи врага, достъпът до вода е бил блокиран и той е бил принуден да търпи жажда.

Ако човек напусне изкопа си от нужда, също не било обичайно да се стреля по него.

Неписаните правила на Втората Световна война

Ако човек е напуснал окопа си от нужда, също не е било обичайно да се стреля по него. Войниците се ръководели от елементарен принцип, някъде дори от суеверие, че ако нарушиш правилото, сам ще се окажеш в същото положение или твой приятел, защото точно в този момент куршумът може да надмине всеки. Разбира се, никой не искал да превърне изкопа си в тоалетна, защото и без това животът там не бил сладък.

Описаните правила били общи за всички, участвали във войната. Освен тях имало и други правила, и то неизказани, неписани – за всеки отделен род от армията.

ВИЖТЕ СЪЩО: ТАЙНИТЕ НАЦИСТКИ БОЙНИ МАШИНИ

1. Снайперисти

Във всички войни снайперистите имат отделна репутация, която донякъде е особена. Снайперистите мразят противниците си с цялото си сърце. Когато снайперист попаден в плен (а те попадат в изключително редки случай) те веднага биват разстреляни. В известен смисъл вътрешните правила на снайперистите били виновни за това тяхно поведение.

Подобно на останалите бойци, снайперистите се опитали да спазват принципа да не стрелят по войник, излязъл от прикритие, за да се облекчи. Само в този случай хуманизмът бил на заден план. Те не се интересували от обикновените войници. Като ги убият, те ще предадат собствената си позиция, което е лошо. Снайперистите били насочени към офицерите. Те също така не стреляли и по санитарите и медицинските сестри.

Неписаните правила на Втората Световна война

Често снайперистите се опитвали да не убият жертвата си, а само да я ранят сериозно. Но дори и в тази ситуация това очевидно не е направено от добри намерения. Това се дължи на военния цинизъм – ранен войник създава много повече неудобства за врага, отколкото вече мъртвия войник.

2. Пилоти

Въздушнодесантните войски тогава, а и сега се водят елитни войски. Отношението им към врага също било особено, нехарактерно за останалите. Отвъд стандартните граници на горчивина, при това и от двете страни. Понякога между асовете на германската и съветската армия имало съперничество, подобно на спорта. И на фронта (между другото), имало уважение към противника, който всъщност бил враг във военни условия. Някои предполагат, че корените на това отношение се връщат към Първата световна война. Тогава имало малко пилоти, че дори били лично познати помежду си.

Едно от ключовите правила на пилотите е да не стрелят по противника, ако трябва да скочат от самолета с парашут. Причините за това били неясни. На първо място, ако той прескочи територията, заета от врага, то във всеки случай ще бъде взет в плен, което означава, че ще може да предостави ценна за тях информация. Освен това въздушната битка винаги е гореща и не винаги има време да се довърши вече ранен враг. Е, не трябва да се забравя и щедростта по отношение на губещия.

Неписаните правила на Втората Световна война

3. Моряци

В морето има много правила, но едно от основните е спасяването на човек, който е зад борда. Във военно време подобна позиция не съвпадала с ключовия смисъл на самите военни действия – унищожаването на вражеския кораб и съответно на екипажа.

Въпреки това, всички, които след смъртта на вражеския кораб се озовали във водата, победителите, както обикновено, се опитали да им помогнат.

Разбира се, не винаги и не всеки е правил това, но в историята подобно явление е било описано повече от веднъж и това се отнася до периода на Втората световна война. Например капитанът Хартенщайн от немска подводница се опитал да спаси хора, пътници на британския кораб Лакония, който той лично унищожил. Естествено, тези, които са успели да спасят, веднага са били взети в плен.

Неписаните правила на Втората Световна война

По отношение на деянието, извършено от Хартенщайн, то противоречало на всички инструкции. Според тях трябва да бъдат спасени само капитанът на изгубения кораб и висшите офицери.

Второто правило, което е неписано, е че заловените моряци трябва да оставят жилетките си. Този предмет е символ на морското братство и принадлежност към него. Дори ако моряците принадлежат към различни лагери (са противници във войната), те просто са длъжни да се отнасят един към друг с уважение.

Във войната има много официални и негласни правила. Но те не винаги са се спазвали и не от всички. Когато наоколо има месомелачка и другар, който току-що е застанал наблизо, лежи мъртъв, а наблизо нечий крак или ръка е откъснат от фрагмент от мина, тогава няма време за правила. Те често са просто забравяни.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *