Не си струва да таиш злоба. В живота много хора ще ни наранят, ще ни наранят и ще ни онеправдаят. И със сигурност никой от нас не харесва това.
Но това е далеч от това да прекараме остатъка от живота си в хленчене и мрънкане колко несправедливо е обществото.
Справедлива или несправедлива, трябва да се научим да отиваме по-далеч. Нямам предвид, че тези, които вършат несправедливост, трябва да останат ненаказани и без последствия. Това е необходимо, за да функционира едно общество. Общество без закони и справедливост е невъзможно.
Но на лично ниво и от определен момент
нататък трябва да се научим да прощаваме и да вървим по своя път. Защото злобата, която таим към другите, самосъжалението, което изпитваме към себе си, и мракът, който ни покрива, защото някой по свои причини или дори от глупост ни е наранил, само не ни помага.
Виждам хора на трийсет, на четирийсет, които са огорчени и все още се карат с родителите си, защото не са им помогнали с нещо или са ги лишили от нещо друго. И те го използват като извинение, защото днес са в тази каша. Но това, което не разбират е, че обяснението е едно, а оправданието е друго.
Губим правото на оправдание, то ни се отнема от момента,
в който навършим пълнолетие. Оттам нататък какво правим, какво мислим и какво чувстваме е наша лична отговорност и работа. Само ако поемем 100% отговорност за живота си, ще успеем да се освободим от злобата, която чувстваме в душата си. Само ако се научим да прощаваме, ще бъдем освободени и ще продължим по собствения си път. Защото колкото държим на злобата, толкова повече тя ни държи. Попадаме в капана на негативизма, омразата и плача, в резултат на което се дезорганизираме, оставаме заклещени в миналото и в нещо, което само ни вреди.
Поставете прошка в графика си. Малко неща си струва да носите със себе си. Особено когато ти промиват мозъците и те измъчват до безкрай. Нечестието е бреме за душата. Нека светлината на прошката ви изкупи. Задържайки злоба, вие наказвате себе си. Човекът, който ви е наранил, може да не разбира или да помни или дори да не съществува.
Никой не те моли да прегръщаш този, който те е сгрешил.
Но можете поне да му простите, да се освободите и да продължите безпрепятствено да създавате своя собствен живот и своя собствен рай. Рай, където омразата и злобата нямат място. Животът е кратък и трябва да го изживеем с любов.
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.