Ние и времето


По всяко време хората били привлечени от непознатото, привлечени от гатанките, като човек се стремял към нещо ново, което не бе преживял. Това е заложено в природата на човека.

По същата причина ВРЕМЕТО винаги е привличало съзнанието ни. От незапомнени времена хората са полагали гигантски усилия да гледат, както напред в бъдещето, така и назад в миналото, и, освен това, колкото по -далеч отиваше, толкова по -интересно ставало за него. Мнозина посвещават живота си на това. Има много такива професии и призвания като: футуролози, писатели на научна фантастика, художници на научна фантастика, режисьори, специализирани във фантастични филми, археолози, палеонтолози, палеоеколози, палеогеографи и много други. Именно поради тази причина в историята на човечеството е имало толкова много мечти и усилия за осъществяване на заветната мечта за питащия ум – машината на времето.

Колко е часът?

Нека се опитаме да определим величината време… Ако влезем в Wikipedia или напишем в Гугъл ще ни дадат, че времето е форма на физически и психически процеси, условие за възможността за промяна. Едно от основните понятия на философията и физиката, мярка за продължителността на съществуването на всички обекти, както и характеристика на последователната промяна на техните състояния в процесите и самите процеси на развитие, както и една от координатите на пространство-времето, идеи за които са развити в теорията на относителността.

Ние и времето

Какво имаме за времето?

1. Има философска концепция, когато времето е постоянно. “Има материя има и време, няма материя, няма време.” – изразил мисълта за времето Парменид. Това означава, че Времето се е появило заедно с материята, и заедно с Вселената то ще изчезне.

2. Физическата концепция, когато времето е променливо. “Времето е относително.” – казва Айнщайн.

3. “В квантовата механика няма място за времето” – се твърди в квантовата механика.

Нека се опитаме да опростим нещата. Какво е “времето” за нас? Повечето от нас, „обикновените“ хора с триизмерно съзнание, дори не се опитват да отговорят на този въпрос, а просто го възприемат като мерна единица за някои промени, които най-често променят техния живот.

Чисто интуитивно възприемаме времето като вид река, в която човек плува по течението. В същото време осъзнаваме, че всичко, което е останало – нагоре по течението – е нашето минало, всичко, което ни очаква напред – надолу по течението е нашето бъдеще. Настоящето е настоящият момент на съзнанието. Просто, ясно и не повдига въпроси.

Така за нас векторът на потока от време има само една посока – от миналото към бъдещето, или от причината към следствието. Всъщност това е момента на постоянен поток на миналото към бъдещето.

Времето за нас субективна величина ли е?

Разбира се, че не. Всеки от нас го усеща. Времето през живота може да се забави или ускори. В детството времето тече бавно, но в напреднала възраст лети по -бързо. При определени условия, например, близостта на смъртта, времето за човек се забавя, а при богато компресиран поток от събития времето за човек се ускорява. По този начин ходът на биологичния хронометър на човек зависи от случващото се. Така нашето усещане за време е значително различно от математическото разбиране за времето – равномерното тиктакане на часовника на стената ни.

Времето от гледна точка на многоизмерността

Забелязали ли сте че в наше време, почти от всички хора, чуваме мисълта – живейте тук и сега. Това се повтаря толкова често, че дори сме спрели да обръщаме внимание на това отношение. За да разберем, какво искат да ни кажат с тези думи, нека се опитаме да се откъснем от 3D матрицата и да разгледаме концепцията за времето през очите на тези, които са в състояние го видят „от птичи поглед“.

Ние и времето

Какво ни казват?

Почти всеки наш въпрос, свързан с миналото или бъдещето, започват своя отговор с „от позицията на вашето линейно разбиране за времето…“. С това те ни казват, живеем в илюзорна парадигма на времето, която всъщност не е подредена по този начин, но сега няма да се опитваме да ви убеждаваме. Тогава следва отговор, който от гледна точка на нашето разбиране за линейността на времето… е почти невъзможно да се разбере и приеме.

Какво трябва да се разбере и промени в нашата парадигма?

Всички тези източници почти никога не използват понятието “време“, а ни разказват за “пространство-времето” и “време-пространството“. Винаги сме възприемали времето и пространството независимо едно от друго. Просто още една координатна скала на 4D графиката. Всички трябва да разберем, че времето влияе върху пространството, а пространството влияе върху времето. Дори ако все още не можем да разберем това, то трябва да бъде прието.

Има и още по -кардинално изявление. Времето не се движи от миналото, през настоящето, към бъдещето. Всички тези времеви величини съществуват едновременно и успоредно едно на друго. Тоест, според нашето разбиране, времето изобщо не съществува. Цялото минало и настояще съществуват тук и сега.

Просто казано, ние не се движим напред -назад във времето, а, грубо казано, надясно / наляво / нагоре / надолу по паралелите.

Ако всичко това е подредено така, то ние получаваме отговори на много въпроси. Като например пътуването във времето? Каква дреболия! Ето защо има „червееви дупки“, от които понякога ни изпадат, както случайни новодошли хора от бъдещето.

Но тогава може да възникне въпросът – ако нашето бъдеще вече е някъде там и сега, значи вече е предопределено? Но какво ще кажете за свободната воля, правото на избор? Просто си представете, че във Вселената има безкрайни вариации на вашето бъдеще…

Следващата важна истина за разбирането на бъдещето е че няма единна, обща времева линия. Има колекция от индивидуални срокове. Всички ние сме СЪЗДАТЕЛИ. Ние със своите мисли, намерения, стремежи създаваме нашето индивидуално бъдеще в момента. Тоест всеки момент, който насочваме, коригираме личната си времева линия. И колкото повече човек осъзнава, колко по -индивидуализиран и осъзнат е, толкова по -значително влияе върху „дрейфа“ на бъдещето си в океана от възможности.

Ние и времето

Прогнозиране на бъдещето

Срещали ли сте факта, че много хора, с ясновидски дарби са предпазливи към прогнозите? Те са сигурни, че веднага щом прогнозата бъде обявена, тя ще започне да се осъществява. Сякаш нищо не може да се промени. Също така тези хора се опитват да избягват прогнози, особено с детайлите и конкретизирането на датите, както и това че те се опитват да избягват прогнози за негативни събития. Можете ли да познаете защо?

При прогнозиране на бъдещето се извиква сценарий, който съответства на текущата посока на кумулативната времева линия. Ако всички хора, които съставляват тази съвкупност, тогава те ще бъдат „осъществени от течението“ точно според този сценарий. Но нищо повече. По същата причина не се съобщават негативните събития, така че мнозинството, спящо в матрицата, не вярва в това и се проектира в бъдещето му.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *