Оптимистичен поглед към бъдещето



Имало едно време, дори преди да започне да се брои историческото време, когато имало Мистерии, а „химнът на просвещението отеквал в далечните каменни коридори“ на храмовете. Някога в Мистериите са се преподавали всички науки. Там просветените ставали участници в тайните на вселената, живота и смъртта. Времето минавало и Мистериите намирали убежище в далечните места, докато отново не дойде времето да се въплътят. Но вътрешното знание не било загубено. Някои просветени се заели със задачата да го предадат и така исторически преминали от мита към Словото. По този начин се родила Философията, най-голямата революция на всички времена.

Връзката между мистерията и логиката

Една от характеристиките на нашето време е поставянето под въпрос на ценностите, върху които се основава принципът на нашата собствена култура. И все пак философията е не само предпоставка за науките, но и тяхната необходима приемственост, тъй като се стреми да схване смисъла на света като цяло. Неговата аналитична роля не е да разгражда знанието, а вместо това да го синтезира и хармонизира. Той гарантира, че науката и технологиите не се превръщат в цели , а остават вътре в служба на човечеството. Трудът на човека е този, който се опитва да ориентира живота си, поставяйки себе си пред света и самото си съществуване. Така че дори ако някой отхвърли философията, всъщност – независимо дали я приема или не – той философства, тъй като заема позиция срещу медитацията със самата медитация. Същото важи и за метафизиката, която от време на време е била оспорвана. Но метафизичната загриженост съществува и ще продължи да съществува, а съпротивата срещу нея е доказателство за легитимността на философията като метафизична.

Оптимистичен поглед към бъдещето

Как наистина можем да характеризираме връзката между философията и науката? Това е като любовна афера, където мистерията е противоположна на логиката. От тази борба трябва да се роди хармонизацията, защото Ерос е бил и винаги ще бъде сила на съюза. Всъщност науката и философията са връзки в една и съща верига, тъй като науката е практическото приложение на „философската истина“. Интересът към науката обикновено не идва от технологичните открития, а от философията. Всички древни цивилизации, които процъфтяват научно и технологично, като са развили предимно философията.

Следователно по-голямата част от научното познание, което ние считаме за продукт на съвременната цивилизация, всъщност са следи от Принципите, преподавани в древните Мистерии. Тогава нека се срещнем с един от най-великите древни учени, който следвал философските аксиоми и ги прилага на практика, предлагайки на културата уникални постижения.

Философ – изобретател

Философ, инженер или изобретател, героя Александър е една от най-важните фигури на древността. Той е велик учител по инженерство, а историята му го е удостоила с титлата духовен прародител на Леонардо да Винчи. Той е живял и работил през елинистичния период, запазвайки и продължавайки делата на своите предшественици, на които придава своя собствена решителна нотка. Като неспокоен дух, той съчетава философската теория с практическото приложение, създавайки монументално произведение, което е спасено от римляните и след това успява да оцелее в средновековна Европа. Там, с приноса на няколко, но просветени хора, това знание успя да прекоси тъмните векове и накрая да достигне приноса на индустриалната революция от 19 век.

Еолосферата“ или „Еолиевата порта“, хидравличните часовници, подвижната и фиксираната автоматика на древните театри, „божествената кутия“ (подобно на съвременната въртележка), автоматичният „смесител“ на вода и виното, огледалата на храмовете и разпространителя на освещението са само няколко от изобретенията на Херон.

Заслужава си обаче да споменем по-подробно машината за автоматично отваряне на портата на храма, защото тя заема видно място в съответната литература, а и днес е удивителна със своята изобретателност. Този механизъм е бил скрит в портата на храма на Александрия. Докато свещеникът запали огъня на олтара, въздухът в невидимия резервоар отдолу се затопли и увеличи обема си, оказвайки натиск върху водата на дъното на резервоара. От своя страна водата се излива в съседен контейнер, който спуска и премества макарите, свързани с пантите на портата. Така вярващите гледали със страхопочитание, как портата се отваря по чуден начин, сякаш невидима ръка я е движела!

Музеят на Александрия

Научните изследвания на елинистичния период се изразяват в своята цялост със създаването на Александрийския музей, където Герой играе своята решаваща роля като учител по механични науки. Основан е в едноименния град, който за времето си е бил космополитен център, място за среща на различни култури, но и пример за иновативни институции. В центъра на нейната слава бил музеят и библиотеката.

Оптимистичен поглед към бъдещето

Според историческите сведения, Музеят е бил „най-старият държавен изследователски център в теоретичните и приложни науки“, който е модел за подобни институции от Средновековието и Ренесанса. Изглежда като модерен кампус, но в идеалния си вариант, тъй като моделът му бил Академията на Платон и Лицеят на Аристотел. Атинският философ и политик Димитриос Фалирей, ученик на Аристотел, е главният герой на основаването му. За популяризирането и пълноценното му функциониране са създадени обсерватория, лаборатория по анатомия, зоопарк, както и известната Библиотека, съдържаща над 600 000 тома древни знания.

Основните характеристики на Музея били толерантността и свободата, тъй като той събирал учени и философи от целия познат тогава свят, който можел първо да учат там, а след това да се посветят на обучението си. Сред тях можем да споменем Евклид, Архимед и Хипарх. Говори се също, че Герой става директор на музея, което му дава репутация, която никога преди не е била същата, нито е била отново.

Древната наука – мит или реалност?

Зъбните колела, и шайби, малки или големи изобретения са ни били дадени от Hero. С други думи, те твърдят, че тези постижения са били непълни, без практическо приложение и че приносът на съвременната наука е бил необходим, за да бъдат полезни. Един от тях, Р. Лойд, който цитира парната турбина на Херон като пример, който твърди, че е абсурдно да се вярва, и че той притежава всички елементи на парното инженерство.

В това отношение, разбира се, има противоречия, които повдигат други въпроси. Ако приемем, че това е така и че всички тези изобретения са били несъвършени, защо обаче да поставяме под въпрос приноса на този учен за последващо голямо постижение? От друга страна, защо трябва да смятаме, че нашите древни предци не са имали високи познания в областта на науката? В края на краищата е известно, че някои знания са възвърнали мястото си в света, когато са възникнали дори воалите на невежеството, които са донесени от Средновековието. Това се потвърждава от творбите, на които все още се възхищаваме, да мислим, че част от тези знания скоро няма да намерят практическо приложение в някаква област от живота ни? Искаме да се надяваме, че не, защото никакво знание и никаква наука не биха били на нивото, на което я познаваме, ако ги нямаше Херон или Архимед, които да положат здравите ѝ основи. Само за това трябва да им отдадем дължимата почит.

Идеята зад изобретението

Накратко се позовахме на древните изобретения и със сигурност малко проучване ще ни даде малко по-подробна картина на тяхното описание, как работят. Колкото и да са интересни техническите детайли, важно е да не им позволяваме да ни отклонят от същността. Интелекта, който мобилизираме, специфичния научен ум, и Висшата идея, която е скрита зад всяка препратка. Наистина ли може обикновеният човешки ум да създаде такова нещо?

Отговор дава великият Платон, който ни разказва за две нива на съществуване, осезаем и въображаем свят. Първият е видим, земен и краен, включително това, което човешките сетива могат да възприемат. Вторият е невидим, трансцендентен и вечен, обитаван от висшите Идеи. Той не само е, но и неговата степен на реалност е по-висока от първата, която не е, просто съществува. Човекът, работещ със сетивата си, не може да възприеме трансцендентното като реалност, освен ако не е на неговото ниво. Този метафизичен дуализъм води до епистемологичен дуализъм, тъй като на ниво познание субективното възприятие на нещата съответства на сетивния свят, докато науката или по друг начин знанието за идеите на философа съответства на въображаемия свят.

Оптимистичен поглед към бъдещето

Възраждайки и продължавайки теорията на Платоническата идея, великите неоплатонически философи Плотин и Прокъл въвел термина архетипи и говорили за първичните и вечни модели, от които произлизат всички разумни неща. Например в тригонометрията формата на триъгълник, гравиран върху масата, е просто отражение на вечен и неосезаем модел, който е архетипът на триъгълника. Същото важи и за всяко изобретение, което е възпроизвеждане на съвършена Идеята, въплътена във възприемаемия свят чрез човешката мисъл. Следователно човекът всъщност не измисля нещо ново, а замисля и възпроизвежда първоначалната идея.

Така изобретателят се превръща в канал, който позволява въплъщаване на идеята тук и сега. Tой става посредник между двата свята.

Скъсване на веригата

Днес изглежда благоприятства дискриминацията в много различни области от живота ни. По този въпрос е възможно опитът за разделяне на науката и философията е да създаде, а не да реши проблеми. Често изглежда, че тук има проблем „табута“, които може да имаме време е да преодолеем.

Едно от първите ѝ преживявания в университетските зали е позицията, заложена от професора: „Изучаваме човешкото поведение от момента на раждането му до момента, в който ще умре. Нищо друго не ни интересува. Не ни интересува дали има душа или какво се случва след смъртта. Това е въпрос на философия.” Това звучи неприемливо за мислещ първокурсник с научен ум, но който има и метафизични притеснения, и вероятно никога няма да го забрави.

Но въз основа на днешните данни, защо ни прави такова впечатление? В случая става дума за комплекса, който започва, когато психологията се опитва да се утвърди като наука и се сблъсква с пречки от други области на областта. Така то се отказва от своите корени и се опитва да „затвори” човешката природа в експериментална лаборатория, превръщайки човека в механистично същество. Ако той има душа, просто не ни пука. Това е само малък пример за разкъсването на веригата между науката и философията. Тази верига се скъсва, когато “учените” престанали да се интересуват, какви природни закони са отражение на Висшите власти. Така науката станала “механистична” и се съсредоточила върху техническите детайли.

Оптимистичен поглед към бъдещето

Казват, че екипажът на времето наближава и идва времето, когато истинската философия се пробужда отново, за да обедини и обнови всички аспекти на нашата култура. Може вече да няма Платон, нито Архимед.

Може да не сме всички учени. Няма значение, тъй като всеки от нас има свой собствен път, своя собствена склонност и собствено място в този свят. Отново може да не сме велики философи. Нито е важно, защото кога всеки от нас полага своите малки, но ежедневни усилия, той става по-добър.

Важното е да сме мислещи хора и да се стремим във всеки един момент да станем деца на мистерията и ежедневието едновременно. Каквото и да правим, за каквото и да се стремим, не забравяйте, че винаги имаме способността да мечтаем здраво и да създаваме стойност. Не само за нас, но и за целия свят. Ако успеем в това, то със сигурност няма да е наше изобретение, тъй като водещите философи на всички времена вече са успели. Това обаче ще бъде нашето собствено вътрешно постижение и собствено вътрешно завоевание. Така че наистина си струва да опитаме…

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Аполо 17 и звездната врата

Всички сме чели за митичния полет на Аполо 17. Но малцина знаят за нещата, които екипажа е проучил и заснел. Наскоро на Американските уфолози е попаднала снимка с висока разделителна способност, която е била направена по време на мисията Аполо 17 (AS17 / AS17-151-23127), която показва странен светещ обект на […]
Аполо 17 и звездната врата
error: Съдържанието е защитено!!!