Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето



На 4 октомври 1957 г. от ракетата носител R-7 е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята от територията на изследователския и изпитателен полигон на Министерството на отбраната на СССР (по -късно – космодрума Байконур) в Казахстан. Именно тази дата се е превърнала в деня и началото на космическата ера на човечеството, а в СССР и в деня на формирането на Космическите сили. Ето защо именно военните части на съветите извършили изстрелването на ракетата, като под техен контрол било и нейното управление на полета. Продуктът, наречен „Най-простият спътник“ (PS-1), се оказва пробив за онова време.

Смятало се, че от този момент нататък започва надпреварата в космическите оръжия на двете суперсили – САЩ и СССР. През втората половина на ХХ век те са използвали всички възможни средства, за да се изпреварят, включително при разработването на оръжия, които ще могат да се използват в космоса. Някои от идеите се оказали изключително фантастични, докато други проекти станали реалност. Те били изградени, преминали необходимите тестове, но не получили никакво развитие до края, оставайки в тайна до определено време.

Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето

Разпадането на СССР довело до изоставяне на много обещаващи космически проекти, които биха могли да станат успешни. Така по -специално бил създаден проектът на бойната станция “Скиф“. Тази орбитална платформа трябвало да удари потенциалния враг от космоса с лазерен лъч. Освен това той трябвало да бъде оборудван със специални оръжия за унищожаване на ядрени бойни глави.

Лек космически самолет, превърнат в “спирала”

През 60 -те години почти 500 предприятия са били ангажирани с проектирането на ракетен самолет в СССР. Но идеята за така наречения лек космически самолет е разработена за първи път от OKB-52 от V.N. Челомея (сега НПО Машиностроения, едно от водещите ракетно -космически предприятия в Русия). Въплътен в пълномащабен модел, той представлявал заострен конус с извити крила, оборудван с отклоняващи се триъгълни конзоли.

Проектът на космическия ракетен самолет беше завършен, но през 1964 г. Централният комитет на КПСС ни нареди да го дадем на фирмата Микоян. Първите версии на системата за предупреждение за ракетна атака са проектирани за първи път от нас (в НПО „Машиностроения“)

Херберт Ефремов
конструктор на ракети и ракетно-космически технологии NPO Mashinostroyenia

В резултат на това ОКБ-52 успяло да оцелее, но темата за ракетния самолет е била отнета и всички материали от проекта били прехвърлени на A.I. Микоян (понастоящем част от РСК МиГ). Там под ръководството на Г.Е. Lozino-Lozinsky стартира разработването на въздушно-орбитален изтребител на системата Spiral. Това бил един от малкото проекти, които предполагал възможността за човешки контрол от реален подпространствен кораб, където за пилота било предвидена отделна капсула.

Програмата спряла при създаването на дозвуков аналог на орбиталния самолет – МиГ -105. Както било планирано, самолетът -носител излетял от летището, след като достигнал височина от 30 км, орбиталният самолет трябвало да се отдели и благодарение на ракетния ускорител да ускори до първата космическа скорост (около 7,9 км / сек). Благодарение на това той бързо достигнал до околоземна орбита и можел да изпълни възложената задача – разузнаване, прихващане на космически цели с ракети или бомбардировки. Така той станал космическия боец на СССР.

Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето
Макет на орбиталния самолет в системата “Спирала”.

Орбитален самолет МиГ-105

Разработването на самолети, които е трябвало да бъдат използвани като орбитални бомбардировачи, се извършвало по времето на Студената война, така че американците създали своя собствена версия-експерименталния самолет X-20 Dyna-Soar, а в СССР-МиГ-105.11. Между другото, за характерните контури на фюзелажа той бил наречен “обувки за космически кораби“. Построен е през 1974 г. като това е бил първия етап от летателните изпитания на системата Spiral.

МиГ-105 се експлоатирал от един пилот, и развивал скорост до 800 км / ч като тежал тежи 3,5 т. През 1977 г. първото отделяне от самолета-носител Ту-95КМ е извършено на височина 5000 м, след това контролиран полет и кацане на летището. Общо били извършени шест полета, при които били взети летателните характеристики, необходими за изграждането на орбитален самолет. Тестовете завършили с инцидент през 1978 г. Както бе отбелязано по -късно, проектът бил затворен поради високата цена. Понастоящем единственото копие на МиГ-105 се съхранява в музей близо до Москва в Монино.

Опитът, придобит по време на тестването на този продукт, бил използван при създаването на орбиталния апарат Buran.

Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето
Орбитален самолет МиГ-105.11

Ракетно- космическия комплекс “Алмаз”

Тази серия орбитални станции е разработена за задачите на Министерството на отбраната на СССР. Тя е била предназначена за провеждане на разузнавателни и наблюдателни мисии на военни бази и стратегически обекти от космоса на територията на потенциалния враг. Създаден е цял космически комплекс – орбитална пилотирана станция, транспортен кораб за доставка с превозно средство за многократна употреба, както и капсула за доставяне на разузнавателни материали на Земята от космоса

Станциите били изведени в орбита с помощта на ракетата носител Proton-K. Транспортните услуги трябвало да се извършват, както от космическия кораб, разработен по една и съща програма Almaz, така и от по -рано разработения Съюз. Станциите за пилотирана операция били наречени Салют. Общо пет от тях били пуснати.

Но е важно и друго: от „диамантените“ случаи с хора, по -късно се раждат други. Задачата на Министерството на отбраната беше върху система за детайлно космическо разузнаване, включително и за всякакви метеорологични условия. В “Алмаз -Т” беше използван целият изоставен брой – корпусът, системата за управление, захранването, двигателите – всичко от пилотирания “Алмаз”

Херберт Ефремов конструктор на ракети и ракетно-космически технологии NPO Mashinostroyenia

Създадени са първите в страната автоматични радиолокационни станции за дистанционно наблюдение на Земята, две от които работят в орбита. През 1987 г. космическият кораб „Алмаз-Т“ (с наименованието „Космос-1870“) е изстрелян в космоса, като за две години той предава изображения с висока разделителна способност за това време. След това имало модификация на “Алмаз-1“, чиято експлоатация на орбита през 1991 г. направило възможно формирането на уникална база от радарни изображения на подлежащата повърхност при различни условия на наблюдение. Тези устройства също са служили като военно разузнаване. Заснетите филми са върнати на Земята в специални капсули.

Известно е също, че Алмаз е оборудван с модифицирано автоматично оръдие за защита от спътници -прехващачи на потенциален враг.

Богатото наследство на Алмаз продължило да живее във всички следващи космически станции – станциите Салют и Мир, които произхождат от него. Съвременната Международна космическа станция е наследила конфигурацията на основния обслужващ модул “Звезда” и модула “Заря” от кораба за транспортни доставки.

Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето
Космическа станция “Алмаз”

IS система за отбрана на космоса

Тя започнала да се разработва през 1960 г. под ръководството на генералния конструктор на OKB-52 V.N. Челомея. Той е предназначен за унищожаване на военни космически кораби с помощта на автоматичен маневриращ сателитен изтребител (IS), контролиран от специални наземни точки (от станциите за ранно предупреждение и измерване на балистичните параметри на целите).

Необходимостта от създаване на IS била оправдана от реалната възможност за използване на космическото пространство за военни цели чрез изстрелването на разузнавателни спътници и спътници от врага за унищожаване на наземни цели.

В рамките на системата е бил създаден първият в света маневриращ спътник Polet-1, който променял височината и наклона на орбиталната равнина. В специален доклад на ТАСС (от 02.11.1963 г.) е отбелязано, че това „е извършено многократно широко маневриране на космическия кораб в космически условия“.

Между другото, през 1968 г., за първи път в света, устройството извършило първото реално прихващане на космическа цел. Създадена през 60 -те години и поставена в готовност през 1979 г., системата била изведена от нормална работа през 1993 г. Понастоящем никоя държава официално не е разполагала с оръжейни системи срещу сателит.

Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето
Инсталиране на ракетата -носител „Протон“ със спътника „Гранат“ на мястото на изстрелване на космодрома Байконур, 1989 г.

“Енергия-Буран”

Този проект е замислен като военна система и се считал за отговор на използването на американски совалки за военни цели. Съветската транспортна космическа система за многократна употреба се състояла от космически кораб „Буран“ и свръх тежката ракета „Енергия“. През 80 -те години космическият кораб “Буран” направил първия си и единствен космически полет в безпилотен режим на 15 ноември 1988 г. За първи път в световната практика било извършено напълно автоматично кацане на космически кораб от този клас. В много отношения това устройство значително надминава американските космически колеги.

В развитието на Buran, както е отбелязано на уебсайта на RSC Energia, участвали 1206 предприятия и организации от почти сто министерства и ведомства, които били включени в най -големите изследователски и производствени центрове на Русия, Украйна, Беларус и други републики на СССР. Програмата стартира през 1976 г., а през 1993 г. било решено да се прекрати.

Между другото, напоследък често пишат за тайния американски космически самолет, който прилича донякъде на „Буран“ – апарата за многократна употреба X -37 Boeing, който стартира този проект под егидата на НАСА през 1999 г. Първоначално е имало за цел да ремонтира спътниците в орбита, но през 2004 г. програмата е класифицирана и прехвърлена на ВВС на САЩ. От 2010 г. превозното средство извършва изпитателни орбитални полети.

Орбиталните оръжия на СССР, които не видяха бъдещето
Ракетно -космическа транспортна система “Енергия” с орбитален космически кораб за многократна употреба “Буран”, 1988г

Според експерти X-37 може да се използва както за тестване на нови технологии, така и за доставяне на разузнавателни спътници в космоса. Потенциално те могат да бъдат оборудвани с оръжия, но Пентагонът уверява, че това не е част от плановете му. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин заявил, че все още не е известно за функциите на X-37, но е напълно възможно той да може да се използва като носител на оръжие в космоса, но никой няма да каже официално това.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Опита за създаване на свръхчовек

Всички ние сме чели или гледали по филмите за тестове с токов удар, ледени душове, социална изолация, нощи в мазето с гризачи и всичко това били мерки с образователен характер. Светът знае много примери за жестоки и неетични научни експерименти. Неведнъж човечеството е трябвало да плаща висока цена за тези […]
Опита за създаване на свръхчовек
error: Съдържанието е защитено!!!