Орфическите мистерии на Вселената
1 mth


Орфическите мистерии, както и Орфическите химни, представляват максималното Познание за разбирането на Вселената, както и мисленето като средство, чрез които нашите предци са успели да анализират толкова добре Космоса. Орфическите химни съдържат предистория от десетки хиляди години, като те не са написани произволно или схематично. Това са изследвания и знания, които не вървят заедно с това, което ни преподават днес в час по “История”.

Всеки химн и всеки техен ръкопис предизвиква огромен анализ, защото в него се крият кодирани послания, които са стимул за всеки да разгледа Орфеизма от различни ъгли. Когато го направите ще бъдете доста изненадани от това, което ще откриете, особено ако ги сравните със съвременните изследвания…

Орфей

Според митологията Орфей е роден в района на Тракия и произлиза от траките Одриси. Той е дете на Оягр, цар на Тракия и музата Калиопа. Орфей бил роден в пещера на планината Хеликон в Левитра в Пимблея и от ранна детска възраст показвал любовта и склонността си към музиката.

Орфическите мистерии на Вселената

Брат му бил певецът Линус, който научил Херакъл на песни и музика (според митологията младият Херакъл веднъж се ядосал на Лин и го убил неволно, като го ударил силно по главата с лирата си).

Самият бог Аполон го научил на музика и му дал своята лира. Орфей свирел на лира толкова хармонично и пеел толкова сладко, че дори дивите зверове в гората се събирали около него, за да го слушат. Дори дървета и скалите се движили, за да чуят музиката му.

Името Орфей не се среща нито при писанията на Омир, нито при Хезиод, но е споменато от Пиндар (522-442 г. пр. н. е.), който е по- известен като “баща на песните“.

Орфей участва в аргонавтическата експедиция

с Язон и другите митични герои. С музиката на своята лира драконът, който пазел златното руно, заспал и така Язон успял да го открадне. На връщане той спасил аргонавтите от сирените и техния капан, като свирил толкова силно и хармонично, че надминал песента на сирените по красота, сила и магия.

Много млад той пътувал до Египет, където учил теология и философия. Египетските свещеници, много години по-късно, информирали Платон, че Орфей е преминал през техните школи като Ликург и Солон.

Орфическите мистерии на Вселената

Тази митична личност е играла важна роля в религиозния живот на нашите древни предци, защото както ни казва Аполодор, древният историк и митограф, Орфей е този, който е установил мистериите на Дионис. „Орфей също намерил мистериите на Дионис, които били погребани около Пиериан, разделени между Менадите.

Любовта му към Евридика също остава пословична. Евридика, любимата съпруга на Орфей, един ден, когато успяла да избяга от любовното преследване на овчаря Аристей, била ухапана от змия, което ухапване било фатално.

Орфей, неспособен да облекчи болката си, решил да слезе при Хадес, за да я потърси. Той се съгласил да му я върне, но при едно условие, да не се обръща назад да я гледа, докато не са на повърхността на земята. Орфей обаче не се сдържал и точно преди да стигнат до земята, той се обърнал бързо, за да види дали тя го следва и тогава тя изчезнала завинаги от погледа му. Историята в тази форма принадлежи към времето на Вергилий, който пръв въвежда името на Аристей. Други древни автори също говорят за посещението на Орфей в подземния свят.

Според Платон катахтонските богове

му “представили явлението” Евридика. Овидий казва, че смъртта на Евридика не е причинена от бягството ѝ от Аристей, а от танците ѝ с наядите в деня на сватбата ѝ.

Според късноантичното резюме на изгубена творба на Есхил, Орфей в края на живота си презрял поклонението на всички богове с изключение на слънцето, което той нарекъл Аполон. Една сутрин той се изкачил на планината Пангайон (където Дионис имал оракул), за да поздрави бога при изгрев слънце, но бил убит от тракийските менади, защото не почитал бившия си покровител Дионис. Показателно е, че смъртта му е аналогична на смъртта на Дионис.

Овидий (Метаморфози XI) също разказва, че тракийските менади, последователи на Дионис, презирали Орфей. Отначало хвърляли пръчки и камъни по него, докато свирел, но музиката му била толкова красива, че дори камъните и клоните отказвали да го ударят. Разгневени, Менадите го разкъсали на парчета в лудостта на техните вакхически оргии.

Орфическите мистерии на Вселената
Дионис

Разчленяването на Орфей от Менадите и особено пътуването на главата през водите до Лесбос създават свещената география. Това е така, защото виждаме, че там е било създадено светилище, а главата му продължава да дава оракули за известно време.

Друго предание ни казва, че Орфей е бил взривен от Зевс, защото разкрил свещените тайни на хората.

Цялостният поглед върху орфиците доказва, че Орфей е бил реална личност, а не просто плод на въображението на някои хора.

Орфей е основател на религия, която по-късно основава Орфическите мистерии.

Той е пряко свързан с Аполон и това показва слънчевия характер на Бога. Виждаме Орфей, символизиращ Слънцето, което, когато е на небето, става дарител на живота за всички същества. Съпругата му Евридика, чието име е едно от имената, дадени на Зората, потвърждава слънчевия произход на мита.

Слизането в Хадес символизира нощния ход на Слънцето, което в този мит изглежда като търсене на неговата любима Евридика (Зората), която изчезва, когато Слънцето изгрява. Това, че Орфей може да се издига и слиза в Хадес, без ужасни битки и препятствия, ни показва, че той е бил посветен във великите мистерии и че е можел да овладее смъртта.

Орфей е една от най-важните фигури в гръцката митология. На него митът приписва реформирането на Елевзинските мистерии, добавянето на поклонението на Дионис към древния ритуал. През цялата си история той изглежда се колебае между високите сфери на Духа и сферите на материята, между Аполон и Дионис. Представителната форма на героя означава, че той има някакво свръхчовешко измерение. Преди всичко той възпява живота и неговия смисъл.

Орфическите мистерии на Вселената

Орфическото богословие е доминирало векове наред в тракийската област и е оказало огромно влияние

Apasa gar par? Орфическата теология е рожба на мистагогията“, както казва Прокъл.

ОРФИЧЕСКИТЕ МИСТЕРИИ

Орфей бил живият дух на свещена Тракия, този, който събудил божествената душа. Неговата седемструнна лира прегръщала вселената. Всяка негова струна отговаряла на ритъма на човешката душа, която съдържала закона на една наука и едно изкуство. Теургичният и дионисиев импулс, който Орфей успява да предаде на Гърция, се пренася чрез нея в цяла Европа.

Той се появил в Тракия, с царски произход и с мелодичния си глас упражнявал парадоксална привлекателност. Изведнъж този млад мъж изчезнал, като той заминал за Египет, където бил посветен и се върнал след много години на просвещение, които той взел от неговите учители. Сега той се наричал Орфей, което означава “Този, който лекува със светлина“.

Родопските жреци посрещнали египетския мистик като спасител. Скоро влиянието му щяло да проникне във всички светилища на Елада. Тогава той установил царуването на Зевс в Тракия и Аполон в Делфи, което полага основите на Амфиктионския конгрес, който представлявал общностното единство на Елада.

Орфическите мистерии на Вселената

Накрая, със създаването на мистериите, той оформил религиозната душа на своята родина. В разгара на своето просвещение тя обединила религията на Зевс с религията на Дионисий в една универсална мисъл. Мистиците възприели от неговите учения чистата светлина на върховните истини. Същата тази светлина достигнала до хората някак смекчени, но не по-малко благотворни, под булото на поезията и омайните празници. По този начин той станал върховен жрец на Тракия, върховен жрец на Зевс Олимпийски.

Митът за Евридика е много интересен, но не като любовна история.

Това е богословска част, която Дионис присвоява отначало. Ролята на Дионис преминава към Орфей. Бракът между Дионис Загреас и Орфизма обаче не бил никак лесен. Орфей като жрец на Дионис узурпирал неговото възкресение и смърт, от която произлиза красивата любовна история.

Елементът табу, общ за много примитивни истории, бил лесно добавен. Хтонианските обреди често са били извиквани, включващи идеята за „невръщането назад“ (ametastrapi). В Орфическите мистерии имало различни пречистващи обреди. Различните въздържания като забраната за ядене на месо например.

Орфическите мистерии на Вселената

Орфизмът също повлиява на Питагор,

който става ревнител на начина на изразяване на Орфей. В годините на Пизистрат е било много трудно да се различи истинското орфическо от питагорейското общество и наука. Тези, които били посветени в Орфическите мистерии, спазвали с религиозно благоговение тайните наредби, които имали голямо сходство с принципите на Питагор (и двете се състоят от 9 точки и били разделена на 3 категории).

Тези, които се отнасяли до формирането на човека и показвали неговия произход, както и тези, които учели за природните сили, са били разновидностите на органите на различните форми и велики свещеници, които не трябвало да споменават нито една дума за тяхното съществуване.

В първата група мъже и жени били инициирани и подложени на петгодишно мълчание. Във втория те били посветени само, когато били пречистени в тялото и ума си и свободни от беззакония. В третата група били посветени само просветените и вдъхновени младежи и чисти момичета с умствена красота.

Орфическите химни, митове и екзорсизми,

въпреки че са написани в различни времена от различни автори (въпреки че името на Орфей не се споменава никъде) изразяват теми, които са част от орфизма, име, което се е превърнало в религиозна тенденция. Някои учени разглеждат Орфизма като религия, внесена от други страни, други като ерес, а трети като течение от с чужди влияния (като концепцията за орфическата космогония с космическото яйце и безсмъртието на душата с концепция за Орфическото колело или неговия Кръг на непрестанно пречистване).

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

One thought on “Орфическите мистерии на Вселената

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *