Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Оръжието на Саддам Хюсеин – Проект Вавилон



Канадският инженер Джералд Бул проектира артилерийски системи, от началото на 60-те години, които са способни да изпращат снаряди на височина 200 километра, както и да стрелят през нискоземната орбита и да свалят съветските космически кораби. По-късно той се опитал да построи подобно супер-оръжие и за Саддам Хюсеин, но опитът му коства живота.

Идеята, че оръдието може да се превърне в средство за изстрелване на обекти в космоса, била изразена за първи път от Исак Нютон. Тогава известният писател Жул Верн развива същата тази идея в един от романите си, подтиквайки военните да използват нестандартен начин за използване на артилерията.

Размерът не е важен

Изобретението на писателя за оръжие със свръх голям обсег вдъхновява не само феновете на научната фантастика. Оръдието, способно да изпрати снаряд над сто километра, несъмнено би се превърнало в много мощен аргумент във всеки въоръжен конфликт.

Първата световна война се възползва от титаните на оръжията. Досега мнозина вярват, че най-мощната инсталация е била германската „Голяма Берта“, въпреки че всъщност тя е стреляла само на 14 километра. От 1916 г. във фабриките на Krupp започнали да се строят наистина пистолети с голям обсег. Абсолютният рекордьор се наричал оръдието на Кайзер Вилхелм Тръб или Колосалът. Неговият снаряд тежал 94 килограма, който се издигал на 40 хиляди метра, навлизайки в стратосферата, а обхватът на стрелбата му била 130 километра. Вярно е, че точността на попаденията била абсолютно никаква, а цевта, окачена на кабели, трябвало да бъде сменена след петдесет изстрела.

Оръжието на Саддам Хюсеин - Проект Вавилон

Френският отговор на германския Колосал имал двадесетметров варел, който изпращал заряди на 115 километра и тежал толкова много, че нито един мост не можел да го издържи. Италианският пистолет достигал до 140 километра. Британците също разработили оръдие, което изстрелвало снаряда до 120 километра, но разбира се не го построили до край.

До началото на Втората световна война дизайнерите на Третия райх извадили стари разработки от кошчетата. Те не направили нищо ново, въпреки че експертите смятали, че ако модифицират снарядите за оръдието K-12, лесно биха могли да достигнат до космоса.

Далекоглед

През есента на 1957 г., само 12 години след края на войната, СССР извежда в орбита първия изкуствен спътник в света. Тихото скърцане на позивните му веднага променили цялото подреждане на силите. Преди това Америка, отделена от Евразия с океани, се смятала за напълно защитена, но сега, когато руски спътник летял над нейна територия на всеки час и половина, човек можел да забрави за мира. Такава машина, дори да не представлява заплаха за никого, просто не се вписва в рамките на западния манталитет.

През 1961 г. Съединените щати съвместно с Канада стартират Проект за изследване на надморската височина (HARP). Програмата е била финансирана от военните. Официално целта и била да изстреля различни обекти в орбита с помощта на оръдие за далечни разстояния. Всъщност скрития замисъл е бил преди всичко да се разбере способността, как американските военни да свалят червените спътници.

На талантливия канадски дизайнер Джералд Бул била поверена работата по създаването на космическото оръдие.

Бул е роден в Онтарио през 1928 година. От малък на момчето му е била обещана кариера като адвокат, а след това като лекар, но Джералд постъпва във факултета по аеродинамика. През 40-те и 50-те години той разработва артилерийски системи за Кралската армия и флот, а на 22 години става най-младият лекар в университета в Торонто.

Оръжието на Саддам Хюсеин - Проект Вавилон
Джералд Бул

В началото на 60-те Институтът за космически изследвания получава 10 милиона долара от Министерството на отбраната и Бул се захваща с изграждането на космическото оръдие. Стартовата площадка е оборудвана на остров Барбадос. Общо в рамките на HARP са построени около 10 оръдия с нарастващ калибър. В продължение на шест години Bull провел повече от 200 изстрелвания, като постоянно модифицирал снарядите като намалява теглото им, и ги оборудва с многостъпален ракетен двигател. Опитвайки се да постигне резултат, той непрекъснато увеличава масата на заряда и дължината на цевта, в която той създава технически вакуум преди стрелба. Не било възможно обаче изстрелването на снарядите в стационарната орбита. През 1967 г. американските военни решават да прекратят програмата HARP, защото видяли, че просто нямало нужда да се свалят руските сателити.

Бойният нефтопровод на Саддам

Джералд Бул обаче се оказва изключително пристрастен човек, към това което върши. След затварянето на проекта за суперпушка лекарят не се съгласил да напусне проекта си. На своя собствена опасност и риск той продължавал изследванията си, като търсел средства. Използвайки собствената си фирма и връзки в Пентагона, той започва търговски оръжейни операции, често незаконни, за което е лежал в затвора през 1980 г. по обвинения в незаконна търговия с военни технологии.

След освобождаването си Бул се завръща в Белгия и през 1986 г. към него се обръщат представители на правителството на Саддам Хюсеин. Като част от проекта Вавилон, Бул бил помолен да построи две оръдия за свръх далечни разстояния за Ирак.

Д-р Бул планирал да използва идеята си, представена през 19 век от френския инженер Луи-Гийом Перо, като работна схема за полагане на оръжия. За да разпръсне снаряда, той възнамерявал да използва поредица от допълнителни странични камери с последователно изстреляни заряди. По време на Втората световна война германците се опитали да реализират този проект с оръдието V-3, но не могли да постигнат правилната синхронизация на изгарянето на страничните заряди, тъй като това траело около няколко милисекунди.

Преди края на войната недовършеният прототип V-3 попада в ръцете на американската армия, но тогава той нямал голяма полза. Сега, разчитайки на напредъка в електрониката, Бул можел да реши този проблем, като използва прецизни кондензатори с грешка в реакцията от няколко пикосекунди.

Оръжието на Саддам Хюсеин - Проект Вавилон

Частите за бъдещото оръжия са поръчани от целия свят, като внимателно били маскирани предназначенията им. Да кажем, че елементите на шахтите били предадени като тръби на нефтопровод. През 1989 г. на 140 километра от Багдад е бил построен и тестван Малкият Вавилон, по-малкият прототип на оръдието в пълен размер с калибър 350 милиметра и дължина на цевта 45 метра. Цевта на „Големия Вавилон“ е с метър калибър и трябвало да достигне 156 метра дължина и да тежи хиляда и петстотин тона. Според предварителните изчисления той трябвало да изпрати товар с тегло 600 килограма на разстояние повече от 1000 километра и ракета с полезен товар от 200 килограма в нискоземната орбита. Зарядът за такъв изстрел тежал девет тона, а силата на отката била сравнима с въздействието на земетресение. Дългогодишната мечта на Джералд Бул започвала да се сбъдва.

Пет куршума за поздрав от Мосад

Първият удар по иракски проект на д-р Бул дошъл от британците. Партида прецизни кондензатори била задържана на летище Хийтроу. Тогава в английското пристанище Teesport бил задържан кораб със странни части, обявени за елементи на нефтопровод. Митничарите били разтревожени от дебелината на стените на продуктите и качеството на оръжията при обработката на вътрешните им повърхности. При проверка на документите се появило името на пенсиониран специалист по оръжие.

Вечерта, очевидно, престанала да бъде вяла. Разузнаването разбрало, че Ирак тайно се опитва да подготви някакъв вид оръжие. Бул получил предупреждение от ЦРУ, но отказал да развали договора си с иракчаните. Оръжейникът вече имал работещ прототип и достатъчен брой цевни секции на бъдещото оръжие. Упоритият канадец решил да започне да редактира творението си.

На 22 март 1990 г. д-р Бул е бил прострелян пет пъти в гърба и главата, когато отварял вратата на апартамента си в Брюксел. Нито убиецът, нито тези, които са поръчали убийството, така и не били открити. Специалисти от израелския Мосад, както и от ЦРУ или МИ6, биха могли да участват в тази ликвидация.

Оръдието на Саддам Хюсеин никога не е било построено. През 1991 г., след войната в Персийския залив, иракчаните в присъствието на инспектори на ООН унищожили останките от конструкцията, за която се твърди, че е прототип на оръжие, способно да обстрелва орбита.

Това бил краят на историята на Джералд Бик и Проект Вавилон, въпреки че интересът към артилерията на свръх далечни разстояния не е изчезнал. През януари 1995 г. Народната освободителна армия на Китай демонстрира оръдие с дължина над 20 метра, способно да обстрелва Тайван и Южна Корея с 85 мм снаряди, въпреки че експертите смятат, че основната цел на това оръжие е по-психологическа. В началото на 90-те години в Съединените щати се проявява интерес към проектирането на артилерийски системи от свръх голям обсег, но нещата не надхвърлят плановете и изявленията.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!