Основните идеи на Сократ в неговата философия



Изключителният философ на древността и на цялата история на човечеството е Сократ. Удивителни са не само неговите мисли, но и животът му, който той дава в името на убежденията си. Със своите смели възгледи той си създава много врагове, но в същото време невероятно обогатил науката философия. Какъв човек е бил Сократ?

Открития

Античната философия положила основите на цялата следваща наука за човешката мисъл. Неговата особеност е, че изводите, до които е стигнала, ни най-малко не противоречат на сегашното състояние на нещата. Да, философите на древността са се объркали в някои космологични и естествено-научни твърдения. Въпреки това, например твърдението на Аристотел, че всички хора по природа се стремят към знание, изобщо не е загубило своята актуалност. Сократ е бил най-принципният атинянин и основателят на класическия период на елинската философия.

Източници

Древна Елада е уникално място в Европа. Въпреки че държавата “Гърция” като такава не е съществувала, племената на елините живеели в полис-държави. До V в. пр. н. е. две от тях достигат най-голяма си сила – Спарта и Атина. Жител на втория полис държава бил Сократ. Можем да кажем, че той е разделил древната мисъл на всичко, което е било преди него и случилото се след него.

Основните идеи на Сократ в неговата философия

Произходът на Сократ, както и много други неща в неговата биография, е спорен. Баща му бил скулптор, предавайки уменията и способността си да вижда красотата на сина си. Майката му била акушерка. Най-вероятно семейството им е било със средни доходи, въпреки че в края на живота си Сократ не се разделя с образа на учител. В младостта си мислителят успява да служи в армията и да се бие в статута на хоплит (тежковъоръжен пехотинец). Въпреки това, намирайки се по някакъв начин в храма на Аполон, вече възрастен мъж Сократ чува пророчеството на Пития (древногръцка жрица), че той е най-мъдрият от хората. Това го накарало да промени възгледите си за живота и да започне да търси тази мъдрост. И така, за радост на целия свят, се появил философа, за голямо неудоволствие на жена си, вместо пари, съпругът постоянно търсел някаква истина, която го интересувал. Съпругата на Сократ, Ксантип, обаче била известна в Атина като много свадлива жена, която не се интересувала от възвишените неща.

Проблемът с изучаването на биографията на Сократ е, че самият той не е написал нищо – във всеки случай писмените му произведения не са достигнали до нас. Философът предпочитал устния диалог със своите ученици и като цяло с всеки, който бил готов да го води. Следователно всичко, което се знае за неговите възгледи и живот, е запазено в писанията на неговите ученици, повечето от които са с няколко десетилетия по-млади от него и просто не могат да бъдат свидетели на младостта му.

Но древните автори нямат единно мнение за Сократ. Описанията на неговата личност и учения понякога са противоположни, така че от всяко едно трябва да събереме част от истината или да отсеете неистината. Например, историкът и ученик на Сократ Ксенофонт, като военен, дал доста подробно външно описание на учителя, но не проникнал твърде дълбоко в неговата философия. Комикът Аристофан в своята творба „Облаци“ съобщава, че мъдрецът се е занимавал с натурфилософия, преподава реторика и изкуство на красноречието, взема пари от учениците си и твърди, че води часове и разговори в специално училище. Но всъщност Сократ не е направил нищо от това, което той е написал.

Несъответствията до голяма степен са свързани с възгледите и действията на мислителя, които не се харесват на части от обществото и най-важното – на властите на Атина. Те го смятали за свободомислещ и изскочил, потъпкващ авторитета и преподаващ опасни учения. Затова не е било изненадващо, че са се опитали да го очернят.

Основните идеи на Сократ в неговата философия

Ужасната софистика на Сократ

Най-пълните и точни философски възгледи на Сократ са описани от един от най-верните му ученици – Платон. По-специално, той записва и разкрива своя уникален метод, който се нарича “майевтика“. Това означава, че човекът, с когото разговаря Сократ, сам стига до правилния и последователен извод благодарение на водещите въпроси на философа. Тоест цялото знание вече е скрито в човек, но задачата е да се извлече от там. Самият Сократ казва, че това е подобно на раждането, което майката прави. Само не при жените, а при мъжете и не се ражда дете, а правилна мисъл.

Важна част от научните биографии на Сократ е разпространената по негово време критика към софистите. Софистът (от думата “sophia” – “мъдрост”) е учен човек с добре окачен език, който учел хората на знания за пари. Но това не е основният им грях според Сократ. По-страшното е било, че те, умишлено или от невежество, продавали изкривената „мъдрост“. В наше време „софизма“ се нарича привидно вярно, но всъщност неточно или като цяло безсмислено твърдение, обвито в красива речева форма. Това често се прави например от политици или рекламодатели. Можем да кажем, че твърденията на Сократ били подобни, аргументи.

Първо, според него софистите са били нечестни в полемиката и умишлено нарушават законите на логиката, за да предадат вярното твърдение за невярно. Но задачата на истинския мъдрец е да стигне до истината, а не да я остави. И тук най-важното е второто – истината не може да бъде субективна (всеки си има своя), относителна или да се променя в зависимост от времето и ситуацията – тя е постоянна, абсолютна и може да бъде предадена на всеки поради общия ум на хората и е невъзможно да се направят общи заключения за някои явления въз основа на конкретни примери. Това е основната разлика между философ и софист, въпреки че тези думи имат един и същ корен („София“).

Софистът със самото си име вече твърди, че е мъдрец, който знае всичко, но всъщност знае много малко. Философът се стреми само към мъдрост. Оттук и добре познатият афоризъм на Сократ: „Знам, че нищо не знам“ (всъщност цялата фраза звучи така: „Знам, че нищо не знам, но и другите и това не знаят“), което означава, че той знае степента на своето невежество и това вече е огромно постижение.

Основните идеи на Сократ в неговата философия

Междувременно общото между Сократ и софистите е, било че за разлика от предсократиците те се фокусират върху човека, а не върху природата. Човекът не е просто част от Вселената, а неин център и първостепенният въпрос не бил за същността на природата, а за същността на човека. Следователно цялата история на мисълта, която била преди него, започнало да се нарича предсократична.

Законът над всичко

Законът преди всичко Сократ поставя основите на философските категории, които Аристотел вече е формулирал по-ясно, придавайки на философията научен вид. Същите тези категории все още определят цялото европейско мислене. Това е отчасти е така защото, когато западният свят, воден от Съединените щати, заявява, че има ценности, които са универсални за всички хора, това не е неискрено. За европейската картина на света тези ценности наистина съществуват и всички хора могат да ги възприемат с повече или по-малък успех поради сходството на мозъчните способности. Авторитарните режими обаче са на друго мнение: позицията на софистите, която казва, че всеки може да има своя собствена истина, се оказва по-близка до тях.

Философът през по-голямата част от живота си минал срещу течението. Сократ често се присмивал на глупостта на опонентите си, с което си създал много врагове. Той имал и трудни отношения с атинската демокрация. Той бил истински патриот на своя град и се гордеел с върховенството на закона. В същото време Сократ вярвал, че мисълта на един мъдър човек може да е по-важна от мнението на мнозинството – демоса. Напълно възможно е това вече да е спекулация на Платон и Ксенофонт, които наистина не харесвали демокрацията и биха могли да вложат идеите си в “устата на своя учител”.

Краят на живота на Сократ бил тъжен. Злите езици го съдили, като обвиненията се свеждали до това, че философът не почитал боговете, измислял нови и развращавал младежта с изказванията си. За всичко това той бил изправен пред смъртното наказание. Въпреки че се смята, че властите също са били недоволни от критиката на Сократ за безграничната власт на демоса, философът признава демократичния закон, но не вярва, че тълпата е лесно манипулирана от лидерите. Властите не можели да търпят такова свободомислие.

Сократ бил осъден на смърт от специален атински съд от 501 съдебни заседатели-хелиасти, като доброволно приема купата с отрова. Той не поискал снизхождение. Учениците били готови да подкупят пазачите и да скрият философа, но Сократ категорично отказал, като не искал да върви против закона. Според легендата, когато учениците почти със сълзи на очи казали, че невинен човек ще умре, Сократ с характерната за него ирония им отговорил: „Искате ли да бъда виновен?

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Оптимистичен поглед към бъдещето

Имало едно време, дори преди да започне да се брои историческото време, когато имало Мистерии, а „химнът на просвещението отеквал в далечните каменни коридори“ на храмовете. Някога в Мистериите са се преподавали всички науки. Там просветените ставали участници в тайните на вселената, живота и смъртта. Времето минавало и Мистериите намирали […]
Оптимистичен поглед към бъдещето
error: Съдържанието е защитено!!!