Подводната цивилизация на Океаноидите



Преди време американският изследовател Сандерсън в работата си “Биологични аспекти на НЛО” изложил хипотезата, че на нашата планета в древността е имало силно развита цивилизация, която се е заселила на океанското дъно. Мнозина ще възприемат тази теория като поредната фантастична история, но има много факти, които доказват нейната основателност.

Във фантастичната си история, озаглавена „В бездната“, Х. Уелс описва подводен обитател, казвайки, че това е многоцветно същество – кожата му пада като наметало, а краката, ръцете и главата са лилави. Ако писателят е дал воля на въображението си, то рибарите от Япония са абсолютно сигурни, че хуманоидни земноводни могат да се видят в крайбрежните японски води. Тези същества се наричали ​​капа.

Трябва да се отбележи, че за тези мистериозни жители се разказва не само в Япония, а в много други народи по света, които са били описани техните митовете и легендите. Така например, върху глинените плочки на шумерите се казвало за расата полу-хора-полу-риби, които са живеели в Персийския залив. Интересно е, че за определен период от време подводните жители поддържали доста тесни връзки със шумерите, като ги учили на писменост, науки и изкуства, учили ги да строят къщи и храмове и да се занимават със земеделие.

Логично е също да се спомене, че сред учените съществувала хипотеза, че животът е бил възникнал във вода. Водите на световния океан имало всичко необходимо за живота – минерали, хранителни ресурси, големи пространства.

Подводната цивилизация на Океаноидите

Защо тогава не може да има интелигентен живот?

Има хипотеза, че човекът е еволюирал не просто от маймуна, а от водни примати. Не е известно дали всички тези примати са стигнали до сушата. Между другото, в древни времена предците на китовете също са ходили на сушата, но скоро се връщат към водната стихия, защото там им е било много по-удобно. Напълно възможно е някои от водните примати да са останали във водното пространство, а някои да са попаднали на сушата. Не може да се изключи, че някои земни примати биха могли да се адаптират към подводния живот.

Древна цивилизация е могла да съществува във водите на океана, като освен това е можела да бъде много по-развита от съвременното човечество. Ако говорим за тайнствените подводни обитатели, тогава са се запазили много истории за срещите с тях.

Така например, според автора на книгите “Без следа” и “Бермудски триъгълник” К. Берлиц, в района на тази аномална зона, в подводните каньони и пещери, представители на подводна цивилизация, която все още е неизвестна за човечеството, живее там. Едно от доказателствата за последователността на думите му, писателят цитира думите на професионален водолаз от Маями, който през 1968 г. срещнал под водата ужасна морска маймуна. Според него групата изследователи е била в края на континенталния шелф, близо до фара Great Isaac Light.

В близост до водолаза имало специална лодка за спасителни и подводни работи, а по това време той самият инспектирал пясъчното дъно, чиято дълбочина е била около 12-13 метра. Изведнъж водолазът видял нещо кръгло, като голяма риба или костенурка. Той слезнал още по-ниско, за да погледне по-добре животното. Оказало се, че главата му е била опъната напред, лицето приличало на маймуна, а шията му била поне 4 пъти по-голяма от тази на човека. Очите на това създание също много приличали на човешките, но били по-големи по размер. Скоро след тази среща съществото отплувало.

Друг случай е бил публикуван в хрониката на необяснимото „XX век. Година след година”. Срещата с подводните обитатели се била случила на Г. Боровков от Рига. Когато бил млад много обичал да извършва подводен риболов, затова всяко лято ходил в Анапа или Гурзуф. Боровков казва, че по време на един такъв риболов изведнъж видял огромни същества, които плували точно към него. Те били напълно бели, без подводно оборудване и маски, с човешки лица и големи рибни опашки. Очите им били големи, изпъкнали. Вместо перки съществата имали ръце, с мембрани между пръстите. Съществата погледнали мъжа внимателно и след това бързо отплували.

Подводната цивилизация на Океаноидите

Ако е имало срещи в миналото с подводните обитатели, тогава

Защо са спрели сега?

Ако обобщим цялата информация, която се съдържа по този въпрос в древните източници, тогава морските хора престават да общуват със сухоземните хора, тъй като те се отличавали със завист, нечестност и агресивност. Е, за съжаление, от онези далечни времена човечеството не се е променило много…

Разбира се, скептиците могат да възприемат историите за срещи с подводните обитатели като неубедително доказателство за съществуването на някаква непозната цивилизация в дълбините на морето и океана. Но има и по-сериозни факти, които не са толкова лесни за отхвърляне. Тези факти се отнасят не само до срещите с мистериозните подводни обитатели, но и до мистериозните подводни превозни средства, чийто произход също е неизвестен.

И така, близо до брега на Западна Африка, в Гвинейския залив, през 1902 г. корабът „Форт Солсбъри“ от Великобритания се срещнал с гигантски обект. Отначало пазачът забелязал две червени светлини над повърхността на водата, а след това, когато взел бинокъла в ръцете си, видял тъмен обект, чиято дължина достигала 180 метра, в краищата на които горяли светлините.

Когато пазачът се обадил на Мате Реймер, той също видял този тайнствен обект. След това устройството отишло дълбоко в океана. По-късно свидетелите стигнали до заключението, че са видели някакъв дълбоководен кораб. Въпреки че той и останалите моряци забелязали люспестата повърхност на апарата, никой дори не можел да си представи, че пред тях имало животно, непознато на науката.

В бордовия дневник Раймър написал за мистериозния обект, който бил малко плашещ. Въпреки че не било възможно да се види добре обектът в тъмното, все пак се виждало, че той е било с дължина приблизително 500-800 фута. Около него водата кипяла, което показвало наличието на някакъв механизъм или перки.

Подводната цивилизация на Океаноидите

Британците не можали да разберат, какво е това. Нито една държава не би могла да построи подводница с такъв размер.

В началото на 60-те години

аржентинските патрулни кораби открили две огромни подводници в териториалните си води. Едата лежала на дъното, а вторaтa обикаляла наоколо. От аржентинските кораби били получени сигнали, че подводниците ще излязат на повърхността, но без резултат, така че те започнали да ги бомбардират с дълбочинни заряди.

Представете си учудването на аржентинците, когато видяли, че подводниците не само оцеляли, но и изплували на повърхността, след което с голяма скорост избягали от преследването.

Тъй като тези мистериозни обекти значително набрали скорост и успяли да се откъснат на голямо разстояние, аржентинските кораби открили огън по тях от всичките оръдия, но мистериозните подводници моментално се скрили под вода. Тогава инструментите започнали да показват нещо напълно нереално – първо вместо две подводници се появили четири, след това шест. След това всички обекти развили уникална скорост и изчезнали в дълбините на Атлантическия океан.

7 години по-късно аржентинците отново срещнали мистериозен обект. Търговският кораб “Naviero” се намирал в южната част на Атлантическия океан, когато към него се приближил обект, чиято дължина била около 40 метра. Повърхността на обекта била осветена от слаба светлина, която постоянно променяла цветовата си гама. Обектът не оставял никакви звуци или следи по водата. За около четвърт час този мистериозен обект придружавал кораба, след което преминал под него и изчезнал в дълбините на океана. В същото време скоростта му постоянно се променяла. По-късно, според описанията на моряците, експертите стигнали до заключението, че аржентинците, са видяли мистериозна подводница, която не е била в експлоатация на никоя държава в света.

Американците също са се срещнали

с мистериозни подводни превозни средства. През 1963 г., по време на военни учения край бреговете на Пуерто Рико, американците забелязали обект, който се движел със скорост 280 километра в час, свободно маневрирайки в дълбините на водата и правейки невероятни вертикални движения.

Срещата край бреговете на Индонезия се оказа по-драматична. Американските моряци регистрирали шум от подводница, различен от шума на онези подводници, участвали в маневрите. Командването изпратило една от подводниците си да се приближи до непозната подводница, но тогава американска подводница се сблъскала с неизвестната подводница. В резултат на това имало голяма експлозия, и двете лодки потънали. Тъй като американските военни кораби разполагали с оборудване за спасителни операции на големи дълбочини, на мястото на трагедията бил разположен спасителен екип.

Спасителите били успели да вдигнат няколко метални парчета, които наподобяват парче ламарина и част от перископ. Но неочаквано операцията по издирването трябвало да бъде спряна, тъй като акустиката съобщила, че 15 неизвестни подводници се приближавали към мястото на катастрофата. Тези обекти заобиколили мястото на катастрофата. Една от американските подводници се опитала да се доближи, но изведнъж всичките ѝ инструменти се развалили. Нито един от опитите за установяване на контакт с мистериозните обекти не е бил успешен. Скоро всички подводници изчезнали. Когато американците се опитали да преразгледат мястото на трагедията, се оказало, че на мястото нямало отломки.

В резултат на това само тези фрагменти, които първоначално били извлечени, били предадени за проучване. Установено е било, че съставът на метала е бил неизвестен за съвременните учени, точно както някои от химичните елементи. Напълно разбираемо е, че цялата информация за инцидента е била класифицирана…

Досега няма едно наименование за хипотетичната подводна цивилизация. Много експерти са склонни да вярват, че е съвсем подходящо да наречем интелигентните подводни обитатели океаноиди. Този термин вече се използвал за назоваване на полинезийските племена, но това е изключително рядко. Ако съществуването на Океаноидите е напълно възможно, то тогава защо те не са се показали по никакъв начин през последните десетилетия, и не са се опитали да влязат в контакт със „сухоземните“ хора?

Изключително трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Не може да се изключи, че подводните обитатели са се опитали да направят това, но хората просто не са успели да разберат получените сигнали.

Дълбочините на морето и океана все още остават неизвестни за учените. По света има само няколко устройства, които могат да се спуснат до голяма дълбочина и всяко тяхно приложение е цяло събитие. Затова можем спокойно да кажем, че в бъдеще изследователите на морските и океанските дълбини ще открият още много открития и изобщо не е изключено в близко бъдеще да се срещнат с истинските господари на подводните пространства.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Тайната на криещите се извънземни

Тибет винаги е привличал вниманието на хората, които са се стремяли да познаят смисъла на живота и да отговорят на вечните въпроси на живота: “Как работи светът? Кои сме ние? И каква е нашата роля в този свят?” В края на краищата Тибет е центърът на една от световните религии […]
Тайната на криещите се извънземни
error: Съдържанието е защитено!!!