Портали за специални услуги
4 mths


Има теории, че черните дупки са портали, през които можете да попаднете в други пространствено-времеви измерения. Но дали това са само теории? Може би такива пътувания са се провеждали отдавна и то на официално ниво?

Wardenclyffe – спаси президента

Вероятно мнозина са чели романа на Стивън Кинг “11/22/63”, чийто герой отива в миналото, за да спаси Джон Ф. Кенеди от смъртта. В действителност, това почти се е било случило, само че се опитали да спасят друг американски президент – Ейбрахам Линкълн. С тази мисия са се заели двама сериозни учени – Никола Тесла и Херман Холерит.

Тесла и Холерит са работили заедно по проекта Wardenclyffe. В същото време Холерит изобщо не бил физик, като неговия спътник. Той влезнал в историята като създател на електрическата таблична система. Именно на него дължим изобретяването на перфокартите за компютри и оборудването за работа с тях. Холерит основава Tabulating Machine Company през 1896 г., която по-късно става IBM. Той измислил и първото мото на тази компания – “Хората трябва да мислят, машините трябва да работят.

По природа Херман Холерит бил авантюрист и се интересувал от идеята на Никола Тесла за пътуване във времето. Така се ражда проекта Wardenclyffe. Холерит не само, че участвал в проекта, но инвестирал не малко пари в него. Той мечтаел да подобри света и не искал да дели славата с никого.

Портали за специални услуги

В крайна сметка сглобили устройство, способно да генерира… черни дупки! Последните трябвало да служат като портали към миналото. Пътуването в бъдещето тепърва щяло да се обсъжда. Холерит нарекъл машината “перфоратор на времето“.

Работата по устройството била завършена през есента на 1903 г.

Тогава Херман решил да отиде първи в миналото. Това се случило на 17 декември 1903 г. Холерит пътувал до мезозоя и се завръща. Цялото пътуване му отнело четвърт час.

Другото пътуване, било решено да бъде през април 1865 г. Сега изследователите имали конкретна задача – да предотвратят смъртта на президента Линкълн. За да получат необходимата енергия за новото пътуване, съдружниците се свързали незаконно с електропровода на съседното село. В селото спряло електричеството и Херман се озова в театъра на Форд, където Линкълн пристигнал, за да гледа пиесата “Моят американски братовчед“.

След завръщането си Холерит с ентусиазъм разказал, как хвърлил бутилка уиски по убиеца Джон Бут и пробил черепа му. Въпреки това, когато Холерит и Тесла посетили библиотеката на следващия ден, за да преразгледат биографията на Линкълн, се оказало, че тя е непроменена. Датата на смъртта на президента е същата – 15 април 1865 г., а убиецът е актьорът Джон Буут.

През следващите три години приятелите провели още няколко експеримента, но резултатът останал същият. В крайна сметка Тесла заподозрял Холерит в елементарна лъжа, че той просто си измислял историите за пътуването във времето?

Холерит никога повече не се върнал към проекта.

Тесла обаче стигнал до извода, че когато се опитваме да променяме миналото, реалността се раздвоява. Но с течение на времето “клоновете” започват да се стремят към идентичност, и започват да се “синхронизират” помежду си.

По един или друг начин проектът Wardenclyffe се провалил. Почти цялата документация по него е унищожена при пожар в лабораторията на Тесла (най-вероятно умишлено).

Портали за специални услуги

Порталът на Марс

Според Майкъл Релфи (той е работил за ЦРУ и е участвал в експерименти), няколко години подред той бил телепортиран на Марс с помощта на портал, който бил изграден благодарение на чертежите на Тесла. Там освен него са били изпращани и други хора. Тяхната задача е била да построят колония на Червената планета.

Друг „очевидец“, д-р Басяго, казва, че дори ученици са участвали в класифицирания проект за „телепортиране на Марс“. Правителството на САЩ вярвало, че колонизацията на Марс ще даде на страната политическо превъзходство над другите държави.

Странни изчезвания

Наскоро Дейвид Паулидес, който до 2009 г. е служил в полицейския участък в Сан Хосе, обърнал особено внимание на странен модел, който бил свързан с изчезванията в Северна Америка. След като анализирал повече от две хиляди случая, той установил, че хората изчезват на определени места, като най-често това се случвало край водоеми в паркове.

Ако хората са намерени живи, повечето от тях са имали загуба на паметта. Ако били открити трупове, причината за смъртта била трудна за определяне. В същото време хората или труповете често се озовавали на трудно достъпни места или са били открити на територия, която преди това била внимателно претърсена.

Намерените хора често нямали дрехи и обувки, а кучетата, не можели да уловят никакви следи. В други случаи хрътките се държали доста странно, като обикаляли около предполагаемото място на изчезване в кръг и след това просто сядали на земята.

Портали за специални услуги

Мъже във водата

В случаите, когато хора са били намирани мъртви, телата често са намирани да лежат във водата. Така се случило и с 24-годишният студент Джелани Брисън, който напуснал къщата на приятелите си късно вечерта на 17 април 2009 г. Няколко дни по-късно тялото му било открито в езеро на голф игрище в Анока, Минесота. В един от околните дворове намерили каскета му, а в друг – ботушите. Въпреки че игрището било опръскано с кал от дъжда, чорапите на Брайсън били напълно чисти. Медицинска експертиза показала, че причината за смъртта не е удавяне. Между другото, имало и други подобни случаи в района.

В книгата си Missing: Strange Coincidences Паулидес разглежда феномена на изчезването на млади мъже, които обикновено изчезват в градски райони близо до водата. Повечето от тези инциденти се случили в щатите Минесота и Уисконсин. Всички изчезвания се случвали по един и същ сценарий – човекът пиел в бар с приятели, и никой не си спомнял, как е напуснал бара. Няколко дни по-късно изчезналият бил открит мъртъв във водата.

В същото време експертизата показвала,

че тялото е лежало във водата само ден или два, докато от момента на изчезването до откриването е минало много повече време.

Но какво ще стане, ако приемем, че всички тези хора са станали свободни или неволни участници в експерименти за отваряне на портали в пространство-времето? Може ли това да обясни цялата “странност” на тези мистериозни изчезвания.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *