Последната граница в борбата за душата



Ние като православни християни, спазваме традицията, когато даден човек почине. Най- много почитаме третият, деветият и четиридесетият ден след смъртта на човек, които имат определено значение за душата му. Но точно четиридесетият ден има специално значение за вярващите, защото това е линията, която окончателно разделя земния от вечния живот. Следователно, 40-ят ден след смъртта, от религиозна гледна точка, е датата, която е по-трагична от самия факт на физическа смърт.

Борбата за душата между ада и рая

Според православните идеи, които произхождат от случаите, описани в Жития на Светиите, от богословските трудове на отците на Църквата и от каноничните служби, душата на човек от деветия до четиридесетия ден преминава през поредица препятствия, наречени изпитания. От момента на смъртта до третия ден душата на човек остава на земята и може да бъде близо до близките си или да пътува навсякъде, където си поиска. От третия до деветия ден тя живее в рая, където ѝ се дава възможност да оцени ползите, които Господ, като награда за праведен или свят живот, дава на душите в Небесното царство.

Изпитанията започват от деветия ден и представляват такива препятствия, при които нищо не зависи от самата човешка душа.

Последната граница в борбата за душата

Човек променя съотношението на своите добри и зли мисли, думи и действия само в земния живот, след смъртта вече не е в състояние да добави или извади нищо. Изпитанията всъщност са „изпитания“ между представителите на ада (демоните) и рая (ангелите), които имат аналогия в дебата между прокурора и адвоката.

Общо има двадесет изпитания и те представляват определени греховни страсти, на които са подложени всички хора. По време на всяко изпитание демоните представят списък на греховете на човек, свързани с тази страст, а ангелите обявяват списък с добрите му дела. Общоприето е, че ако списъкът на греховете за всяко изпитание се окаже по-солиден от списъка на добрите дела, тогава душата на човек отива в ада. Ако има повече добри дела, душата преминава към следващото изпитание.

Окончателно решение на съдбата

Учението за изпитания не е канонично, тоест не е включено в основния доктринален кодекс на православието. Авторитетът на православната литература обаче довела до факта, че в продължение на много векове подобни идеи за посмъртния път на душата всъщност са единствените в рамките на тази религиозна изповед. Периодът от деветия до четиридесетия ден след смъртта на човек се счита за най-важният момент на душата, а самият четиридесети ден е може би най-трагичната дата в сравнение със самата смърт.

Факт е, че според православните вярвания на четиридесетия ден, след като е преминала през изпитанията и е съзерцавала всички ужаси и мъчения, които очакват грешниците в ада, човешката душа за трети път се явява директно пред Бога (за първи път – на третия ден, втори път – на деветия ден). Точно в този момент се решава съдбата на душата, къде ще остане тя до момента на Страшния съд – в ада или в Царството Небесно.

Последната граница в борбата за душата

Смята се, че по това време душата вече е преминала всички възможни изпитания, които би трябвало да определят дали човек може да заслужи спасение заради своя земен живот. Душата вече е видяла рая и е можела да усети, колко е достойно или недостойно да споделя съдбата на праведниците и светците. Тя вече е преминала през изпитанията и може да си представи, колко тежки са нейните грехове. По това време тя трябва напълно да се покае и да разчита само на Божията милост.

Ето защо четиридесетият ден след смъртта се възприема от Църквата и близките на починалия като ключов етап, след който душата отива или в рая, или в ада. Необходимо е горещо да се молим за душата на починалия, изхождайки от поне три мотива. Първо, молитвата може да повлияе на Господното решение относно съдбата на душата, като се обръща особено внимание на самия факт за грижата на близките до дадения човек и на възможното застъпничество на светиите пред Бога, на които те се молят. На второ място, ако душата все още е изпратена в ада, това не означава окончателна смърт за нея. Съдбата на всички хора ще бъде окончателно решена по време на Страшния съд , което означава, че все още има възможност да се промени решението чрез молитви. На трето място, ако душата на човек е намерила Небесното царство, е необходимо да благодарим адекватно на Бог за проявената милост към Него.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

"Времевите тунели" и "Звездните портали"

Навсякъде във нашата Вселена, в Слънчевата система и дори на нашата планета – има “Звездни порти“, “Портали“, “Временни тунели“. Тези явления доказват, че живеем в свръхпространство, а 3-то измерение е просто светът на възприятие от материалистично съзнание и ограничена видимост на светлинните вълни с обикновена визия. Над земята се образуват […]
"Времевите тунели" и "Звездните портали"
error: Съдържанието е защитено!!!