Последователите на тибетския будизъм
1 yr


Преди да се обърнем към мистиците на Тибет, трябва да отбележим, че самите местни жители наричат ​​страната си Bod или Bod-Yul “(като се произнася Pyo-Yul), а себе си” Pyo-pa “. Освен това Тибет носи поетичното име “Gang- Yul” (въпреки факта, че в тези части рядко вали сняг), в превод означава „Снежна страна“. Александра Давид-Неел, е французойка, която решава да отиде в тази загадъчна за европейците държава, оставяйки отлично описание в своята книга “Мистиците и фокусниците на Тибет” – Mystiques et magiciens du Tibet.

Дейвид-Нийл, чието истинско име е Луиз Йожени Александрина Мари Дейвид, не била запален пътешественик и дори етнограф. Тя била оперна певица, която имала честа да се срещне лично с Хелена Блаватска. След тази среща тя била толкова много впечатлена, че веднага се втурна към Тибет.

Хората на Тибет, които се считат за будисти и които самите те се смятат за такива, са запазили много в своите вярвания и ритуали, но са напълно различни от класическите будисти“, казва Александра Давид-Нийл в предговора към книгата си. “В тибетската религия има много елементи, които са присъщи на древния шаманизъм.” По този начин те са запазили уникалността на тибетската религия.

Религията на Тибет,

Бон (идваща от стария тибетски глагол „да пееш“), се оформя към 11 век. Румънският изследовател на религиите Мирча Елиаде предположила, че привържениците на Бон се мъчат да издигнат престижа на собствената си религия, докато будистките историци „се отвращават от кървавите жертви и есхатологични възгледи, присъщи на автохтонната тибетска религия“. Наблюдателната Дейвид-Нийл също съобщава, че „доста голяма част от тибетските мистици се отдават на мечти и извършват зловещи ритуали, в които трупове играят значителна роля“.

Последователите на тибетския будизъм

За основател на религията Бон се смята легендарният Перфектен жрец (на тибетски Шенраб Мивоче от страната Шаншунг), намираща се в днешен Иран. Според авторитетния руски тибетолог Б.И. Кузнецов (1931-1985), истинското му иранско име е Дмура-Матхура, който може да се преведе като Митра или Митридат, – Дадено от Митра. „Древния Митраизмът, който някога се е разпространил от Атлантическия океан и почти до Тихия, е оцелял в трансформиран вид в Тибет та чак до днес под името Бон“ пише Кузнецов.

Авторът на книгата „Скрит Тибет“ С. Л. Кузмин, позовавайки се на мнението на Намхай Норбу Ринпоче, пише:

Това е погрешно мнение. Ученията на Шенраб Мивоче се наричат ​​Юндрунг Бон. Във всички текстове на Бон, както и в многото традиции на това учение показват, че те вече са съществували много преди него. Тази религия включва няколко „слоя“, които са се формирали по различно време. Някои от нейните последователи вярват, че Шенраб Мивоче е бил съвременник на Буда, други, че Буда е бил неговото превъплъщение, а трети, че той е превъплъщението на ревностен будистки пандита, който по-късно е станал противник на будизма.

Будизмът прониква в Тибет

по време на управлението на крал Лхатотори Ниентсен (IV век сл.н.е.). Според будистката традиция по време на този цар свещените текстове, златната ступа и шесте срички от свещената мантра Ом-ма-ни-пад-ме-хум паднали от небето на покрива на замъка му Юмбулганг. Будизмът в Тибет, според традицията, е създаден от крал Сонгсен Гампо (620? – 641), който е смятан за еманация на Буда Авалокитешвара. Историците знаят малко за неговата роля, но дори скептиците изглежда са убедени, че будизмът е известен в някои области на Тибет от 7-ми век. Има документални доказателства за това, че будизмът е бил държавна религия по време на управлението на цар Тисонг Децен (755-797 г.?), който се е считал за еманация на бодхисатвата Манджушри. При него Тибет се превърнала във велика сила. Манастирът Самие, който е построен на 137 километра от Лхаса, са се заселили първите монаси от тибетския будизъм, които са получили указания от известния будистки учител Шантаракшита.

В продължение на няколко века, от 11 до 14 век, редица видни духовни водачи в Тибет са посещавали манастирите в Индия, Кашмир и Непал в търсене на гурута, които да могат да преподават техниките (най-вече тантрическите) на Освобождението. Това е ерата на великите мистици и магьосници – Наропа, Марпа, Миларепа. Те стават основатели на различни религиозни школи и направления.

Последователите на тибетския будизъм

Една от най-видните фигури в будизма е мистикът и реформатор Цонкхапа Лобсанг Дракпа (1357-1419). Цонкхапа положил пълни монашески обети, когато бил на 25 години. Той основава нова школа на тибетския будизъм – Гелуг. Целта на неговата реформа била да се придържа по-добре към будистките канони. Последователите на училището Гелуг основават редица най-важните манастири в Тибет, единият от които е оглавяван от Хедуб Дже през 1432 г., в бъдещето Panchen Lama I. Panchen Lamas са земни въплъщения на Буда Амитаба – духовният „баща“ на бодхисатвата Авалокитешвара. Но това не означава, че Панчен лама е “по-важен” от Далай Лама. Традиционно по-възрастният бил наставник на по-младия.

След като Сонам ​​Гьяцо, лама от Гелуг, получил титлата Далай Лама от своя монголски покровител Алтан Хан, двете му предишни превъплъщения Гедун Гяцо (1475-1542) и ученикът на Цонкхапа Гедундуб (1391-1447) получили тази титла със задна дата. Съответно, Сонам ​​Гяцо е III Далай Лама. “Далай ламите са земни въплъщения на бодхисатвата Авалокитешвара. Неговата проява в Далай Ламите може да се сравни с отражението на слънцето в капките вода. Но всеки Далай Лама се преражда в неговия предшественик, а не директно на Авалокитешвара “, пише С. Л. Кузмин.

При петия Далай Лама (1617-1682) те стават духовни и политически лидери на Тибет, ръководейки страната от тибетската столица Лхаса до 1959 г. В заключение нека отбележим, че будизмът, е официално призната за една от традиционните религии, която се осъществява именно под формата на тибетския будизъм.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *