ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ
2 yrs


По време на авиошоу бил показан прототип на летяща чиния. Около нея имало висши военни от ВВС, които развеждали посетителите и служелите, като им показвали различните видове изложени летателни апарати. Един от тях бил първо поколение летателен апарат Аврора, който хората от Локхийд наричали Пулсър (Pulser).

Той имал четири двигатели вградени в конструкцията, като целият му корпус бил покрит с топлозащитни плочки, също както космическата совалка.

В задната част на апарата имало двигател с дузина дюзи, които разпръсквали гориво в образуваната при летенето свръхзвукова шокова вълна, което гориво се самозапалвало.

Експлозията на тези газове, която възниквала между свръхзвуковата шокова вълна и конусното дъно на апарата, го изстрелвала, подобно на влажна тиквена семка, която изхвърчала, след като я стиснем между пръстите си.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Интересното около този конкретен тип летателен апарат било, че той очевидно имал стратегически предназначения, в допълнение на високо скоростното разузнаване от голяма височина. Това бил апарат използван за нападение и под фюзелажа между двигателите имал 121 вертикални дула, всяко от които било покрито с топлоустойчива плочка, която можела да бъде взривявана с експлозивни болтове.

Удивителното на целия този дизайн било изключително опростената му форма, която го правела напълно ефективен. В същото време той можел да използва, както конвенционални снаряди, така и ракети с независимо индивидуално насочване, каквото има при интерконтиненталните балистични ракети, с тази разлика, че тези ракети, намиращи се в дулата му, били скрити зад топлоустойчиви плочки, зад всяка от които имало напрегнати пружини.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

След като плочката бивала изхвърляна и ракетата изстреляна, друга плочка веднага заставала на нейно място, за да възстанови аеродинамичната форма на апарата. Така нямало отверстия в корпуса, които да пречат на летенето с висока скорост.

Друго нещо, което открили от някои последни разкрития, бе, че когато този апарат функционирал като оръжейна платформа, той притежавала трети вид система за задвижване в задната си част – триъгълна, с плоска форма, която изглеждала като затворена двойна мидена черупка. Когато черупката се отворила, се показвала ракетният двигател, който заставал в положение за изстрелване на апарата извън атмосферата.

Това вероятно е един от най-големите летателни апарати с дистанционно управление, произвеждан до момента. Той имал възможност да бъде политиран и отвътре. Използван е обаче предимно като безпилотен.

Той можел да се издига на голяма височина и да изстрелва тези снаряди с независимо самостоятелно насочване от космоса.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

ВЪЗПРОИЗВЕДЕН ИЗВЪНЗЕМЕН КОРАБ

Имало също така допълнителна демонстрация, представена пред тази група участници в авиошоуто. Гидовете дръпнали едни завеси, за да открият три летящи чинии, станали известни като „възпроизведени извънземни кораби” (Alien Reproduction Vehicle – ARV).

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

И това бил моментът, в който започнали да разбират за съществуването на някои наистина невероятни напреднали системи за космически полети.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Те не само че са били изложени, но всичките висяли във въздуха. Под тях нямало никакви приспособления за приземяване, нито висящи от тавана кабели, които да ги придържат.

Най-малкият бил около 7 м. в диаметър, следващият – 18 м. в диаметър и най-големият – около 36 м. в диаметър. Интересният момент свързан с тази част на изложението, бе това, че тези летателни апарати изглеждали твърде стари. А това се е случило през 1988 г., по-точно на 12 ноември 1988 г.

Тези летящи чинии имали няколко панела около фюзелажа, от долната страна под ъгъл 35 градуса, както и нещо, което приличало на пилотска кабина, а най-отгоре имало купол.

На върха на купола имало малки прозрачни полусфери, в които се виждали някакви камери, окачени на нещо като кардан, който можел да се върти и насочва в различни посоки. Това наподобявало синтетична оптична система, където две от камерите можели да бъдат насочвани едновременно по двойки, за да имитират ляво око и дясно око. Съответно пилотът носел специален шлем свързан с камерите и можел да получава напълно триизмерно изображение.

Това, което веднага ставало очевидно, било, че те използвали необикновена технология за генериране на електрическа сила, която извличала направо от вакуума на пространство-времето, наричана скаларна енергия, или енергия на нулевата точка.

Когато това нещо бивало задвижвано, то създавало такова невероятно количество йонизация около апарата, че въздушните молекули започвали да произвеждат рентнегови фотони, които били смъртоносни. Така че по това нещо не можело да има прозорци и пилотирането му изисквало някакъв тип синтетична система за визуализация.

ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА ИЗВЪНЗЕМНИЯ КОРАБ

Те са имали някаква подвижна стълба, която се е приближила до нещо като платформа, показала се под апарата, която позволявала да се застане до вратата на кокпита и да погледнеш вътре. Смешното било, че вратата изглеждала като извадена от подводницата на капитан Немо – с метална рамка и се отваряла с въртене на кръгла метална ръкохватка със спици, които задвижвали езиците на бравата във формата на метални цилиндри.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Централната колона, която преминавала през средата на кокпита, била покрита с нещо като фибростъкло или кевлар, опънат върху някаква арматура.

Сега от това изработват кислородни бутилки. Идеята е, че когато тази материя бивала опъната върху нещо, тя е под високо напрежение и когато катализирала се втвърдявала и ставала по-здрава от стомана. Облечените по този начин устройства могли да бъдат използвани също така в океана, което е една отделна история.

Видът на кокпита бил доста спартански – никакво табло за управление, никакви измервателни уреди или телеметрия. Всичко необходимо се съдържало в шлема на пилота.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ


От дясната страна на пилотския стол с катапулта имало нещо като голям потенциометър, с който можело да се контролира количеството електроенергия.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

От лявата страна имало някакъв необикновен лост за управление – от метал или някаква сплав, извит като дръжката на бастун, която завършвала със сфера, отдолу на която се виждала полусфера. Всичко това било снабдено с лазер, който можел да изпраща импулси до различни части на кораба и контролирал изместването, наклона и подобни неща.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Интересно било, че в това статично положение корабът създавал усещането, че плува в океана. Когато леко се наклонявал на една страна, полусферата накрая на лоста за управление също се накланяла в обратната посока. Действащата гравитация била достатъчна, за да й се отрази, при което тя функционирала като самокоригиращ се механизъм, независимо в коя посока се накланял корабът.

Това нещо можело да лети по-бързо от скоростта на светлината, със свръхсветлинна скорост.

Така че остава въпросът, как това въобще е възможно. Доста хора мислили, че всичко това са само измислици и че това не е възможно.

Трябва да се върнем назад във времето, към оригиналните уравнения на Айнщайн и всички неща, които той е казал за невъзможността от превишаване скоростта на светлината. Това, което той е казал и написал, е, че когато един предмет увеличава скоростта си през пространство-времето, неговата маса започва да намалява.

Обаче ключът към цялата история, за който никой не говори, е, че причината масата на кораба да се увеличава, е взаимодействието между атомната структура на кораба с енергията на нулевата точка в пространството, която просто добавя допълнителна енергия към атомите на тази структура.

Когато учихме физика в гимназията, ние знаехме, че материята не може да бъде създадена или унищожена, и че електроните никога не забавят движението си. Причината да не го правят е, защото те непрекъснато абсорбирали тази енергия на нулевата точка. И това е, което поддържа движението на всички части на атома през цялото време. Ето защо той никога не се разпада.

Така че когато един предмет, съставен от атоми, преминава през пространство-времето и все повече ускорява своето движение, той абсорбира все повече от тази енергия и всички части се въртяли все по-бързо, подобно на жироскоп, който се въртял все по-бързо.

Айнщайн казал относно забавянето на предметите, че те никога не могат да притежават енергия, за да се движат по-бързо от светлината, защото масата буквално започва да се доближава до безкрайност с приближаването до скоростта на светлината.

Това, което инженерите са открили, бе, че ако използваш същата тази енергия в среда, която увеличава твоята маса, но я използваш като задвижваща енергия за своята система, това означава, че колкото по-бързо се движиш, с толкова повече енергия разполагаш, за да придвижваш своя кораб все по-бързо. Не е нужно да носиш запас от гориво и съответно не трябва да се тревожиш за теглото на кораба.

Колкото по-бързо се движиш, толкова по-голяма скорост можеш да постигнеш. И всъщност това е начинът за преодоляването на бариерата на светлинната скорост, защото твоята маса никога не става по-голяма от началната си стойност. В същото време притежаваш тава огромно, почти неограничено количество енергия, което да използваш като двигателна сила.

Вероятно това е причината всички електронни компоненти в корабите да бъдат вградени в кварц като изолатор, защото става дума за милиони, милиони волтове електричество.

Това е също така причината, когато е в атмосферата, йонизацията да бъде толкова жестока, че да произвежда рентгенови фотони, при което пилотите използвали тази синтетична зрителна система просто за да виждат накъде се движат.

ПРЕСИЧАНЕ НА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО

Какво представлява този ефект?

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Браун решил да експериментира с кондензатори с паралелни платки, заредени с електричество, с някакъв изолатор помежду им. Той открил, че когато ги зарежда с електричество с определена честота, обикновено прав ток, те всъщност плували във въздуха. Започвали да левитират.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Това е доста противоречива информация, защото подобни експерименти, не са били успешни, и това нещо вероятно не можело да действа в космоса. Ако обаче погледнем начина, по който е построен възпроизведеният извънземен кораб, всички тези плоски кондензатори не са изложени на открито. Те са много, много изолирани. В това се състояла разликата. Ето защо това нещо може да функционира в открития космос, защото компонентите не могли да направят късо съединение.

Всъщност, едно от нещата, което е било забелязано относно този кварц, който изолирал тези кондензатори, е била неговата прозрачност. Той наподобявал чисто оптично стъкло – никакви вътрешни деформации, или частици, въздушни мехурчета и пр.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Имало осем плочки поставени една до друга във всеки от тези клинове, което означавало, че ако говорим за ефекта на Бифилд-Браун, имаме последователно положителна, отрицателна, положителна, отрицателна плочка, с положително заредената плочка най-отгоре и последната отрицателно заредена плочка най-отдолу.

Всички, които говорели за това откритие, никога не споменали за система, вградена в изолационен материал като кварц.

Едно друго нещо е, че системата не използвала само чист кварц. Всъщност са обработвали кварца с тежки елементи, като уран и други и са открили в своите експерименти през годините, че такава обработка с тежки метали при наличието на достатъчно начална висока маса на кораба, всъщност увеличава ускорението му в процеса на движение.

С течение на времето обаче започнали да разбират, че тъй като това нещо използвало енергията на нулевата точка за свой източник, което се случва в централната колона на кораба, това създавало толкова огромен потенциал от енергия в тази поредица от кондензатори, че всъщност се получавало деформация на пространство-времето.

През Март 1994 г., се появил един учен на име Мигуел Алкубиер, който публикувал статия за един такъв двигател, който деформирал пространство-времето.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Заглавие на статията: „Универсален двигател: ултра бързо пътуване в рамките на общата относителност.” – Бел. прев.

Той говорил за точно същото нещо – контролиране на електромагнитните и електростатичните полета за създаването на компресия в пространство времето пред кораба – същото нещо, което можело да бъде открито в една черна дупка, подобно на сингулярност. След това зад кораба се създавало експанзия на пространство времето.

Всичко това е някакъв процес на поляризация, както го описвал Путоф. А той е писал доста по този въпрос.

ПРЕГЛЕД НА ЕДНА СКРИТА ТЕХНОЛОГИЯ

Този процес на поляризация позволява създаването на система, която прилича на сърфиране по вълна, при което имаме депресия отпред и воден хребет отзад, и по същество се плъзгаш надолу по повърхността на тази деформация на пространство времето. Това е, което създава вектора, позволява да се придвижваш напред.

Удивителният аспект на цялата тази концепция, на този принцип на създаване на така нареченото динамично проектирано локално простарство-време или метрично инженерство, е, че имаме една обвивка от пространство-време около кораба, която бива създавана от системата вътре в кораба и се влияела от нея. Тогава това нещо започва да се движи през пространство-времето и се движило синхронно, при което една част от пространство-времето, която съдържала кораба, екипажа, компонентиге и всичко вътре, се движило като едно цяло.

То се движи като едно цяло и под влиянието на други неща, които извършвал корабът по отношение на обграждащото го пространство-време. Така корабът създавал разширение на пространство-времето зад себе си и компресия на пространство-времето зад себе си. В същото време цялото нещо са движило едновременно, така че нямало никакво усещане за ускорение. Никакво.

Така че когато хората говорят за това, че са видели обект в небето, който се движил с 16,000 км./ч. и прави завои на деветдесет градуса при тази огромна скорост, тези, които не са виждали никога това, казват: „Това е невъзможно. Пилотът ще бъде размазан по стените на кораба.

Ако обаче елиминирате масата, тогава няма никаква инерция. И ако става дума за равномерно ускорение на метрично проектирано пространство-време – корабът,  съдържанието му и всичко това се движи заедно, при което няма никакво усещане за ускорение, тъй като в това метрично проектирано локално пространство-време не съществува инерция.

Все едно че вземаш един аквариум със златна рибка и движиш този аквариум много бързо. При това водата, рибката и всичко останало вътре се движат заедно с аквариума и рибката не усеща нищо, никакво ускорение. Тя може да забележи леко поклащане на водата, но ако аквариумът е затворено пространство, напълнено догоре с вода без никакъв въздух, цялото това нещо се движи едновременно. И това е същността на цялата история с равномерното ускорение.

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *