Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Преговорите със света на мъртвите



Учените отдавна се интересуват от това явление наречено “Бял шум”. Все още е малко проучен този феномен, който е наречен “феномена на електронните гласове” или EVP. То се крие във факта, че понякога по радиото, сред съскането, което се нарича „бял ​​шум“, човек може да чуе гласове и звуци с неизвестен произход. Понякога това явление може да се забележи и на телевизионния екран, когато се появят сигнали с непознат произход и изведнъж се виждат странни призрачни лица.

Известни учени отдавна са се интересували от това явление.

На 30 октомври 1920 г. в следващия брой на научното списание Scientific American известният изобретател Томас Едисон пише: „Ако човек или това, което наричаме душа, продължава да живее и след смъртта, тогава е естествено да предположим, че тя би искала да общува с тези, които тя е оставила тук, на земята. Мисля, че е възможно да се създаде инструмент, който да записва чужди съобщения. ” Някои биографи на Едисон вярват, че той се е опитал да създаде подобно устройство, въпреки че няма доказателства за това. Маркони и Тесла също изразили сериозен интерес към създаването на технология, която да позволява контакт с духовния свят.

Преговорите със света на мъртвите

За първи път за феномена EVP

се говори през 30-те години на XX век. Тогава шведски и норвежки военни пилоти чули неидентифицирани гласове по радиото по време на тренировъчни полети. Те писали за това във вестниците, но никой не обърнал внимание на това.

През 1930 г. в лондонската зала „Уигмор“ стотици хора стават свидетели на необичайно явление. Шоуто още не е започнало, а на сцената имало микрофон, до който нямало никой. Изведнъж от високоговорителите, монтирани в различни краища на залата, се чули няколко силни гласа, говорещи на различни езици, свързани чрез кабели към микрофона. Звукорежисьорите, обслужвали събитието, по-късно не успяли да обяснят случилото се.

През 1949 г. на Международния конгрес на духовната организация в Манчестър, холандският инженер Цваан демонстрирал устройство, което той създал, и което е било способно да улавя и възпроизвежда гласовете на мъртвите хора. През 1952 г. в Милано двама католически свещеници монтирали високоговорителя в църква, така че всички енориаши да чуват добре литургията. Изведнъж във високоговорителя се чуло съскане, а след това оттам се чуло: “Винаги съм с теб и ще ти помогна!” Двамата свидетели на необичайното явление разпознали гласа на наскоро починалият баща на един от свещениците.

През 1959 г. продуцентът на документалните филми Фридрих Юргенсон записвал птичи гласове в гората. Той с учудване установил, че върху записа на гласовете на птиците се наслагва друг запис. Един мъж говорел за навиците на птиците. Юргенсон си помислил, че по някакъв начин е бил записал радиопредаване за птиците. Но когато чул една и съща лента няколко седмици по-късно, гласът на наблюдателя на птиците бил изчезнал. Вместо това гласът на разтревожената майка на Юргенсон извикала: „Фридел, моят малък Фридел, чуваш ли ме ?!“ Майката на Фридел викала на Юргенсон, когато той бил малък.

Преговорите със света на мъртвите

След това продуцентът успял да запише още няколко неизвестни гласа, които говорели на различни езици. Юргенсон е работил по проблема с д-р Ханс Бендер, ръководител на отдела по парапсихология в университета във Фрайбург. През 1965 г. д-р Константин Раудиви, известен психолог и ученик на Карл Юнг, се срещнал с Юргенсон и бил убеден в съществуването на EVP, и се заинтересувал от изучаването на това явление.

Раудиви привлекъл вниманието

на физици и електронни инженери да работят и създадат свой собствен приемник, в който чистият кристал е бил основният елемент. Приемникът се наричаше гониометър. С помощта на гониометъра Раудиви записвал хиляди чужди гласове и през 1968 г. публикувал доклад за своите изследвания, преведен на няколко езика.

През същите години американският бизнесмен Джордж Мийк спонсорирал подобен проект в САЩ. Инженерът Бил О’Нийл, бивш служител в НАСА, проектирал устройство за комуникация със света на духовете, наречено спиритист. През 1981 г. О’Нийл умира при странни обстоятелства и спиритистът изчезва. По това време EVP заинтригувало хората по целият свят.

Във Великобритания двама изследователи, Джордж Бонър и Реймънд Кас, експериментирали с магнитофон с макара и накарали белия шум да действа като носител на гласове. Бонър попита в микрофона: “Може ли някой да ме чуе?“, а минута по-късно на лентата се появил и отговорът: “Да!” Бонър и Кас записали десетки хиляди отвъдни гласове за период от двадесет и две години.

Въпреки големия брой експериментални резултати,

никой от изследователите все още не е успял да обясни EVP. По-късно тази концепция се разширява и се появява нов термин – инструментална транскомуникация, която включва и извънземни телефонни разговори, записи на духове на видеомагнитофони и мистериозни съобщения на персонални компютри.

Преговорите със света на мъртвите

През 1982 г. във Великобритания се появява общество на ентусиастите за тези явления – Асоциацията за инструменталната транскомуникация. Лидер на обществото е Джудит Чисхолм. Страстта ѝ към EVP започнала с много любопитен инцидент. Тя си купила магнетофон и установила, че той не възпроизвежда музиката, която пуска. От разочарование Джудит се разкрещяла: „Тези тъпаци в магазина ми продадоха продукт с ниско качество!

Изведнъж магнетофонът, където лентата със записаната музика се въртяла безшумно, изведнъж оживява и се чуло: „Не бива да връщаш касетофона в магазина“. Мис Чисхолм с изненада разпознала гласа на своя колега и приятел, който починал преди няколко години. – Джак, това ли си? – Джудит се осмелила да попита тихо. Оттам се чуло „Аз съм бебе. Ще ти помогна ”. След тази случка вече, щом Едит включвала касетофона, „те“ започвали да си говорят с нея помежду си.

Те“ са отвъдни гласове. Някои Джудит разпознала – те били нейните починали роднини и познати. Някои от гласовете не можала да разпознае, а други и говорели на чужди езици. Понякога комуникацията била двупосочна и Джудит можела да общува с починали приятели. Понякога те не отговарял на въпросите и, сякаш не я бяха чули. Библиотеката на мис Чисхолм съдържала около хиляда записи на гласовете на духовете.

След създаването на своята асоциация Джудит често започнала да пътува по света и да говори на семинари, организирани от паранормални общества в различни страни. Нейният прекрасен магнетофон е винаги с нея. Мис Чисхолм и други ентусиасти на феномена на електронните гласове се опитали да привлекат към своите изследвания специалисти – физици, инженери и психолози. Целта е да се разнищи феноменът на инструменталната транскомуникация и да се създаде универсално устройство, с помощта на който всеки да може да се свърже с някой свой починал близък. Най- странното е било, че всяко трето съобщение оттам носило заплаха или агресия.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!