Преподобна Стойна – един от големите български феномени



Преподобна Стойна е един от невероятните феномени по нашите земи. Тя е по много от всичко – ясновидка, лечителка, пророчица.

Иначе е родена като Стойна Димитрова, през 1883 г. в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Там тя живее до 30-годишна възраст. Когато е на 7 години ослепява след боледуване от едра шарка и вероятно тогава придобива уменията си на ясновидка. Разказва се, че когато една вечер майка й влязла в стаята й като я чула до говори на висок глас, се изумила от светлината изпълнила стаята, а Стойна й казала, че говори със Свети Георги. На 16 годишна възраст й се явява на сън Свети Георги и й казва да копае в двора, където ще намери древна икона и кандило. Тя я намира и именно тази икона тя пренася по-късно в храма „Свети Георги“ в село Златолист. Дарбата й на лечител става известна в Егейска Македония и много хора се отправят с надежда за изцерение и лек към родното й село Хазнатар – днешно Хрисохорафа, Гърция.

Преподобна Стойна - един от големите български феномени

След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва в България и се отправя за Петрич. Пътят им минава през село Долна Сушица (Златолист) и Преподобна Стойна казва, че иска да остане да живее в пост и молитва в храма „Свети Георги“ в селото.

Там тя става монахиня и помага на хората до края на живота си. Умира през 1933 г. Погребана е в двора на черквата, а спомените за нея са отразени от Зоя Великова от Петрич, внучка на Стойна по сестрина линия. Житието на Преподобна Стойна е завършено през 1985 г. и през 1986 година е публикувано на страниците на списание „Български фолклор“. Стойна е сляпа от ранно детство, но е надарена с вътрешно зрение – с т.н. трето око. „С вашите очи виждате онова, що го има на белио свет. А моите очи научават и другото – защо го има туй нещо, поради каква причина е дадено.“ За своята пък дарба Преподобната е категорична, че идва от Свети Георги. Една нощ й се явил и й обяснил, че е неин брат. Съвременниците на Стойна разказват, че макар и сляпа, подобно на Ванга, тя тичешком качвала стълби, чистела църквата и какво ли още не. Преподобната също е левитирала и за това разказват не само хората от селото, а също и поклонници от Гърция и Македония. Тя обаче не е искала тайната й да се знае. Един от селските младежи случайно я сварил в църквата издигната на метър над земята и унесена в молитва. Поискал да си тръгне, но се усетил залепнал за пода. Така станал неволен свидетел на възнасянето й. След края на молитвата си Стойна настойчиво го съветва да забрави какво е видял и му разрешава да разкаже за способността й „да фърчи” едва след смъртта й.

„Казвах ви вече, че виждам мислите на хората. Винаги в цвят. Понякога ми се рисуват като картини, образи или разни усукани една в друга линии. Това може и да изглежда дарба, но ако питате и по-младата от мене Ванга, тя ще ви каже, че няма дарба, която да не е и наказание. Щото Вангичка, вместо фигури и цветове, около телата на хората най-често виждаше техните скъпи покойници.“

Стойна приема по цял ден болни и нещастни хора и им помага. Въпреки че е сляпа и неграмотна, тя знае къде какви билки растат, кои потоци са лечебни, от какво да се пазят хората. Например, Стойна дава съвет на един от войниците да не се застоява в напуснати от бежанците домове, защото „това са плачени къщи“. Стопаните им са ги напуснали с много болка. Светицата отказва пари, а подаръците раздава на други хора. Често, когато говори с посетителите си, обяснява, че „ей сега“ свети Георги е слязъл и се намира някъде между тях. Той ѝ казва как да помага и Стойна предава напътствията му. За нея Ванга казва:

„Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, само водичка. А и светите работи она със свети Георги ги е правила.”

Преподобна Стойна предсказва смъртта на Борис Трети. През 1925 г. след опита за убийство на царя в Арабаконак и след атентата в „Света Неделя“, Преподобната казва на богомолците в селото: „Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него го куршум не лови.“

Седмица преди да издъхне предупреждава отец Георги Костадинов, свещеник в църквата „Свети Георги” в с. Долна Сушица – днес Златолист:

„Отче, другата сряда я ке паднем болна, ке боледувам в четвъртъка, а в петъка ке заминем на другио свет.“

Известни са и предсказанията на Преподобна Стойна за това, че Струма ще стане голяма колкото Дунава, а с Бяло море ще стане същото като с Черно море и че трус ще отвори нови брегове, а старата суша ще потъне. Също, че „Древна Елада ще изплува, новата ще се окаже под водата. Тогава Бело море само ще дойде към българско“. През 1933 г. тя казва пред семейството на Костадин Георгиев:

“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…”

Известно е, че преподобна Стойна не се е докосвала до месо. Целият си живот тя преживява на плодове, веднъж в седмицата хляб и вода.

“Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете – на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае… Айде идете си добри ора и се молете на Бога…”

Въпреки многобройните чудеса, Българската православна църква не признава Стойна за светица, обявявайки, че е лекувала неканонично.

Църквата в Златолист е най-забележителното и посещавано място в малкото селце. Гробът на Преподобна Стойна е в двора, а стаичката, в която е живяла светицата може да се посети от всеки. На огромния чинар до църквата, за който се говори, че е на повече от 1000 години, е вързана люлка, на която сядат малки и големи. Въпреки че са минали 86 години от смъртта на Стойна, в селото говорят, че чудесата още се случват. Някои, които искрено са се помолили на гроба на Стойна и в църквата – на свети Георги, са прогледнали, други са се изцерили от болести, считани за нелечими.

Източник: flashnews.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Преживявания близки до смъртта

B пocлeднo вpeмe мнoгo ce гoвopи зa пpeживявaниятa близĸи дo cмъpттa и oпитa ĸoйтo нaтpyпвaт xopaтa изпитaли близĸaтa cpeщa cъc cмъpттa. Πpeживявaниятa ca дeфиниpaни ĸaтo тoчнo ĸoпиe нa физиoлoгичния пpexoд ĸъм физичecĸaтa cмъpт. Toвa e cъзнaтeлeн вътpeшeн oпит пpи ĸoйтo глeдaмe нa нeщaтa, ĸaтo oбeĸт ĸoйтo yчacтвa в пpeживявaнeтo, a […]
error: Съдържанието е защитено!!!