Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Природата и предназначението на човешката душа



Хората са подредени по такъв начин, че мозъкът им възприема заобикалящата действителност с помощта на сетивата си. Той не ги поставя под съмнение, а ги счита за реални и то само частта, която е видима, осезаема и възприемана от другите сетива. Но може ли да има друга, нематериална част от Вселената, или други измерения, където да има интелигентен живот и познатите ни физически закони изобщо да не работят? Има ли в света около нас физически определена субстанция, свързваща двата свята, способна да съществува и от двете страни на битието?

Съществуването на човешката душа

Разбира се, говорим за човешката душа, чието съществуване досега никой не е успял да докаже и опровергае. Нека се опитаме да разберем, какво представлява душата, каква е нейната природа, каква е нейната цел и същност.

Природата и предназначението на човешката душа

Душата е въпрос на вяра

Веднага отбелязваме, че дори научният свят, който в по-голямата си част се придържа към материалистична гледна точка, позволява многовариантността на измерванията и съществуването на други форми на живот. Ако мислите, че всички приказки за съществуването на душата са само заблуда на свръхактивно въображение, тогава помнете това – всичко на този свят е относително! Вече много пъти най-невероятните предположения са се потвърждавали.

Много хора, стремейки се към наистина постижимото моментно благо, се стремят да следват логиката на добре познатите поговорки: „Трябва да живеем тук и сега“, „Живей за днес“, които вече са се превърнали в житейското кредо на мнозинството. Само убедените атеисти, но и тези, които вярват в самото съществуване на Бог, вярват, че освен материалното има още нещо, което съществува на Света.

Всички те правят всичко възможно да вземат повече, отколкото им трябва, без да се замислят, какво ще се случи по-късно, след физическата смърт на човек. И двата типа хора, гордо се наричат ​​реалисти, уверени в правилността на своята визия за света. Всяка друга вяра за тях е просто глупост на слабоумните.

Атеистите могат да бъдат разбрани, много лесно. За тях най-важното е всичко да бъде разбираемо. За тях е приятно да живеят така, един вид безнаказани, и според принципа „не хванатия крадец, не е крадец“. Те предпочитат да се смятат за богове на живота си.

Можете да спорите с такава хора на метафизични теми безкрайно и… без резултат. Атеистите са децата на системата, които са усвоили материалистичните възгледи с “майчиното мляко“, което може да бъде променено само с помощта на твърдите факти, чудото или извънредните обстоятелства.

Ценностите на вярващите в Бога не се намират в този живот, а в живота след смъртта. Те са хора, които се стремят да получат основното си благо, в края на земния си живот и в неговият безкраен еквивалент. Логиката на техните действия е продиктувана от избора в полза на обещаното от Господ вечно блаженство и нормалния страх от загубата на този „райски бонус“.

Както виждаме, всеки човек има своя собствена житейска стратегия. Интересното тук е, кое е „място“ или къде е мястото, което го избира? Отговорът е очевиден и това е – умът. Разумът в опасния материален свят трябва да играе решаваща роля, или в противен случай, човек може просто да не оцелее. Всяко разумно същество се стреми към доброто и иска да си осигури съществуването. Всичко се свежда до това, че някои избират краткотраен живот с очевиден изход, а други са заложили на Абсолюта – безсмъртието на душата.

Макар че като цяло, ако хората вярват в Бог и не вършат зло, само поради страха от наказание в другия свят (това по същество е личен интерес), прави изборът малко по- различен. Избор, който е основан на страх, далеч не е избор, който се прави с душата. На пръв поглед изборът изглежда е един и същ, но причините, довели до такъв избор, са коренно различни.

Природата и предназначението на човешката душа

Обобщавайки уводната част, можем да кажем, че няма смисъл да убеждаваме някого по въпросите на неговата вяра. Но е необходимо да се спекулира по въпросите за вечните теми, като се използват не само спекулации, идващи от религиозните вярвания, но и предположения, които се основават на реални научни хипотези.

Същността на човешката душа е информацията

Най-вероятно никой няма да отрече очевидния факт, че човек е биологичен носител на неопределено количество информация, неизвестен процент от която пада върху неговото съзнание и личност. С други думи, личното „аз“ може да бъде изразено като информация, която е ядрото на нашата същност. Възникването, формирането и еволюцията на това „Аз“ става в синтез с някаква друга субстанция, която не произлиза от нашето същество, което уж има енергийно-информационен характер.

Всичко замества мозъка“, може да кажете. Не, не всичко! Човешкият мозък е само биокомпютър, разположен в черепа, „логическа машина“, която изключва всичко, което не може да бъде сензорно фиксирано или е от ирационално естество. Човешкият мозък несъмнено е мощен инструмент, но не бива да забравяме, че ни дава само разум, прави възможно да мислим рационално и логично. Но има някои чувства…, които е съмнително мозъкът да е способен автономно да произвежда. Например безразсъдно състояние на любов, омраза или желание да спаси живота на някой друг, като рискува своя живот и т.н.

Това, което прави човека, човек, не е физическото му тяло, а нещо друго. Може би това е нещо като програмен код, който въвежда някаква подсъзнателна корекция и в резултат на това ние осъзнаваме себе си и ставаме интелигентни, в пълния смисъл на думата, живи същества, надарени с емоции, свобода и желание за създаване и творение. Възможно е този код да се нарече по различни начини, но в религията тази мистериозна субстанция се нарича просто душа.

И така, какво е човешката душа? Каква е същността ѝ? От различни източници, включително и от Библията, следва, че душата е същността на човека. Определението за човек се разбира не като биологична, а като неговата морална, информационна (духовна) същност. Тялото е смъртната обвивка, вместилището на душата. Душата от своя страна е информационен канал, който свързва този свят и по-висшия, откъдето черпим любов, творческа енергия и откъдето отива нашето съзнание след смъртта.

Душата можем да я наречем инсталиран „пакет” от висши чувства и закони, които ни правят хора, а не биороботи със студен ум. Един вид тя е хранилище на жизнена енергия, Слово и Светлина на Висшия разум. С една дума всичко, което може да се припише на понятията от божествената категория. Душата е навигатор, който указва най-високия път на развитие. Може би душата е едновременно навигатор и хранилище и мост между реалностите.

Това предполага груба аналогия с компютърна операционна система и набор от други системни подпрограми, както и електричество, необходимо за работа на компютъра. Без душа и божествен дух човек е като „мъртъв” компютър без никакви цифрови данни и захранване.

Природата и предназначението на човешката душа

Науката все още не може да разбере структурата на душата и да я изолира в матрица, отделена от тялото. Дори не е ясно, къде е душата в нас. Но въпреки липсата на научни познания, е глупаво да се отрича съществуването ѝ на теория, както и потенциалната възможност в бъдеще да се научим, как да я „опаковаме“ в човешкото „аз“ или по- точно в определен „файл“.

Разбира се, може да има много скептици, които смятат аналогията между човек и компютъра за неправилна или категорично определят всичко по-горе като глупост. За всеки случай “войнствените атеисти” искат да кажат, че всичко казано може да се приеме като фантазия, която обаче има право на съществуване. Тя не е по-заблуда от всяка научна хипотеза за случайния произход на Вселената, която не доближава до разбирането на истината. В науката като цяло версиите по този въпрос често се променят.

Приемайки за истина идеята, че душата е същността на информацията, а човешкото тяло е нейният носител, ние си задаваме въпроса: „Възможно ли е душата да се движи извън тялото и съществува ли в нас скрит механизъм, който осигурява тази транзакция, чието активиране е програмирано или се случва например при пълно изключване или унищожаване на мозъка?” Въпросът по същество е риторичен. Отговорът е очевиден – разбира се, че да! Наличието на такава биотехнология е доста вероятно.

Има много потвърждения за съзнателно “извън тялото” в астрала, или за хора, които са били в критично състояние. Хората, които са преживели преживявания близо до смъртта, говорят за поддържане на съзнанието си и пътуване през тъмен тунел, в края на който имало светлина. Обяснението на това явление с халюцинации, за които се твърди, че възникват поради интоксикация на тялото с лекарства и така нареченото тубулно зрение, не издържат на повечето критики.

Съмнително е, че в резултат на интоксикация „мъртвите“ ще изпитат същия „визуален ефект“, ще разкажат как е протекла операцията или какво са направили други хора на значително разстояние, например от операционна зала, където се е състояла операцията, да гледат на живота си като на филмова лента или пък да се срещат със свои мъртви роднини.

Защо тогава атеистите са толкова категорични в отричането на душата и нейното движение след смъртта към другия свят или измерение? Възможен ли е интелигентен живот само в една позната ни форма? Или може би ние сме творения на най-висшата безсмъртна раса, която съществува извън времето и материята, и сме изпратени на Земята, за да преминем обучение на душите си в училището наречено живот?

Пътят на душата след смъртта

Нека се опитаме да си представим, онзи посмъртен свят, където, според вярващите, душата се озовава след земния живот. Не става дума за търсене на доказателства за реалността на отвъдното, както се казва: „Докато не умреш, няма да провериш дали има рай или ад“. Всички съображения относно „темата за отвъдния живот“ се възприемат от нерелигиозните хора като чиста абстракция. Но всяка мисъл, колкото и фантастична да изглежда, може да се окаже обективна реалност. Освен това е възможно нашата реалност наистина да е само окаяно, изкривено копие на истинското Идеално същество. Какъв може да бъде задгробният живот, който след физическата смърт става вечно убежище на душата?

Природата и предназначението на човешката душа

Да започнем с основния. Всичко има първопричина. Без него нищо не може да възникне от само себе си. Каквито и операции да се извършват с нули, без единица, резултатът винаги ще бъде нула. Тоест, в абсолютното първично Не-Битие едно „число” не може да се появи само от нищото, трябва да има първопричина, действаща като единица, някаква сила, която кара частиците да се движат. Изхождайки от това, нека предположим съществуването на Автора, Свръхразума или Създателя на всички неща, Той има много имена, но има едно обобщаващо обемно понятие – Вселена, Бог или Висш Разум. Нека го приемем за даденост. С каква цел е създаден светът от Него?

Вероятно същото, с което творческият човек създава своето творение, чрез което изразява вътрешната творческа енергия, любовта или някакви други преживявания, произтичащи от душата. Може би Създателят е искал да създаде подобие на това идеално, безкрайно щастие, което е самият Той, и малко копие на този Оригинал изобщо не е материално тяло, а някакви други субстанции, които са вътре в нас и съставляват нашата същност – дух, душа, ум. В крайна сметка, ако човек-създател иска да създаде свое собствено подобие, това ще означава преди всичко рационална основа, която е най-близка до оригинала (изкуственият интелект) и затворена в рамките на човешката логика. Обвивката, в която ще бъде поставен създадения обект.

Да не се задълбочаваме в разбирането на Висшето намерение, което сигурно не е дадено на човек да разбере. Тази тема е опит да се представи Пътят и същността на душата.

Почти всички религиозни източници казват, че в Онзи свят животът е вечен. И защо не? Човек в земния живот също се стреми към безсмъртие и една от хипотетичните концепции в тази посока се крие в пренасянето на съзнанието от умиращо тяло в нещо ново, в идеалния случай във вечното. Какво не може да унищожи времето? Само нематериалното не се страхува от времето.

Ако задгробният живот е нематериален, тогава там царува друга логика, която не се подчинява на физическите закони на нашето съществуване. Може би няма познат за нас поток от време, всичко вечно премахва необходимостта от тази категория.

Земният живот трябва да се възприема като своеобразно училище, където човек се изпитва. Само човек, който е изминал този път достойно, влиза в Божието царство, наречено рай. Колкото повече душата на „изход-вход” задържа в себе си от Бога, толкова по-високо и по-близо до Господа ще се издигне. И обратното – индивид, натрупал критична маса от грехове (зло) през целия си живот, такъв, при когото изкривяването на абсолютния стандарт (Бог) ще бъде много голямо, ще отиде в ада. С други думи, всички ние преминаваме през филтър, чиято цел е да предотврати навлизането на злото в рая. Структурата на този модел на битие от рационалната гледна точка, която е съвсем разбираема.

Като теглим чертата под горното изложено от нас, можем просто да се кажем, че човек е надарен със свободата на избора и всеки е свободен да реши, каква е душата и дали има такава или не. Така че изборът е ваш…

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!