За разлика от много други предполагаеми проекти на ЦРУ, така нареченият проект Монтаук е бил известен само чрез свидетелства на трети страни, тъй като документите, потвърждаващи съществуването му, никога не са били разкрити.
Някои смятат, че този проект бил пълен фарс. С това си твърдение пред обществеността, ЦРУ успяла успешно да прикрие експеримента и следователно никога да не бъде разсекретен.
Във всеки случай проект Монтаук
(заедно с предшественика си Филаделфийският проект) все още е една от най- известните теории на конспирациите в Съединените щати.
Проектът Монтаук ще бъде името, дадено на различни секретни проекти на правителството на Съединените американски щати, и които ще бъдат разработени в Hero Camp или станцията на военновъздушните сили на Монтаук / Лонг Айлънд, за да се тестват различни техники за психологическа война и разследвания на най- екзотичните, сред които ще бъде включено и пътуването във времето.
Благодарение на малкото съществуващи доказателства, които да потвърдят истинността му, в които критиците твърдят, че Монтаук е теория на конспирацията, градска легенда или вероятно фалшива тревога.
Първото споменаване на проекта Монтаук
със сигурност е неизвестно, но има записи в историята, които го поставят поне в началото на 1980г. Според астрофизикът и уфолог Жан Вале, експериментът Монтаук изглежда води началото си от версията на Престън Никълс (автор на The Montauk Project), който твърди, че е възстановил потиснатите спомени от участието си.
Няма окончателна разказна версия за Проекта Монтаук, но някои версии го описват като разширение или продължение на експеримента Филаделфия.
Според версиите на вярващите в проекта Монтаук,
оцелелите от Филаделфийския експеримент са се срещнали между 1952 и 1953г. Целта е била да се даде приемственост в манипулирането на електромагнитното екраниране, което те са използвали, за да направят USS Eldridge невидим, и да изследва възможните приложения на военното магнитно поле като форма на устройството за манипулиране на психологическата война.
Предполага се, че изследователите били създали доклад за своите предложения, който по- късно бил представен пред Конгреса на САЩ и бил отхвърлен като твърде опасен.
Проектът се върнал директно в Министерството на отбраната за обратно одобрение от Конгреса. Изследователите обещали ново мощно оръжие, което да може да предизвика симптоми на психотични разстройства и шизофрения с просто натискане на бутона.
Министерството на отбраната в крайна сметка го одобрил.
Твърди се, че парите за разработката са дошли от продажбата на нациското злато на стойност 10 милиарда долара.
Работата по проекта започнала в Brookhaven National Laboratory в Лонг Айлънд (Ню Йорк), под името Project Phoenix, но скоро се разбрало, че “изследването” изисква голяма усъвършенствана радарна антена и инсталирането на такава в Brookhaven National Laboratory би застрашила безопасността на проекта.
За щастие американските въздушни сили затворили базата Монтаук недалеч от BNL, където имал пълна радарна инсталация на SAGE. Мястото в Монтаук било голямо и отдалечено.
По- важното е, че радарът SAGE работи на честота от 400MHz – 425MHz, или по- точно в диапазона 410MHz – 420MHz, като в този диапазон, най- много се повлиява на човешкия ум.
Разработените експерименти били толкова разнообразни, като телепортацията, алтернативни измерения и пътуване във времето.
На 12 Август 1983г. проектът за пътуване във времето в Camp Hero е свързан с оригиналния проект Rainbow през 1943г. Двамата мъже Ал Биелек и Дънкан Камерън, твърдяли, че са скочили от палубата на USS Eldridge в хиперпространството. Когато пътуването приключило, след периода на тежката дезориентация се озовали в Camp Hero през 1983г. в Монтаук.
В този момент и двамата се съгласяват, че Джон Фон Нойман (известен физик и математик) се предполага, че е работил върху Филаделфийският експеримент, но военноморските сили на САЩ, категорично отричат това.
Създаден е “времеви портал”,
който позволил да изследователите да пътуват навсякъде във времето и пространството. С този “тунел на времето” са били изследвани подземните тунели на Марс, където някакъв вид “марсианци” са били обитавали тези места преди хиляди години.
Извънземните са били в контакт с “тунела на времето” като в по- голямата част от проекта Монтаук те са предоставяли знания и информация на учените. С тези знания, които получили от тях им позволило да направят по- широк достъп до хиперпространството.
Стюард Свредлоу разработил “езикът на хиперпространството“, използвайки архетипи и глифове или с други думи “нелингвистичен език” – езикът на Създателя.
Много изследователи поставят под съмнение,
истинността на Свредлоу и какво всъщност е направил за проекта Монтаук. Енрико Чеков, руски – испански дисидент, съобщил през 1988г, че сателитното наблюдение, уловено през 1970г. показва образуването на голям пространствено – времеви балон, който бил съсредоточен върху мястото, където бил позициониран “тунела на времето”.
След като Чеков споделил снимките с репортера на New York Times в апартамента му в Манхатън, те били откраднати, като това били единствените доказателства, които той притежавал.
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.
