Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Произходът на Тибет



Въпросът как се е развил тибетският етнос все още не е напълно изяснен. Факт е, че археологическите разкопки в Тибетското плато не са провеждани отдавна и съществуващите находки са случайни. Няма и много писмени източници, а тези които са налични са много специфични. Тибетците пишат за близкото си минало в митологизирани образи, а да не говорим за древната им история.

Самите тибетци твърдят, че произлизат от маймуната. Вярно, не според Дарвин, а по -скоро според Морган, в процеса на производство на потомство. Ето какво казват те. Кралят на маймуните стигнал до красива долина. Страшна демоница, която живеела в пещера сред скалите, се влюбила в него. Маймуната не била склонна към брак, но демонесата настоявала за това. Те раждат потомство, което започва бързо да се размножава. Така хората се появяват в Тибет. От баща си те наследиха смирение, а от майка си – гневно разположение, любов към месото и червените лица (тибетците се наричат ​​червенолици).

Тибетските историци много обичат тази народна легенда.

Тя може да се намери в много книги в различни версии, но самите тибетски автори, особено образованите будисти, не са склонни да го приемат на сериозно. До нас са достигнали малко предбудистки източници. Всички будисти – твърдят, че маймуната не е била обикновена маймуна, а ученик на бодхисатва Авалокитешвара, може да е самия той, и че тя е отговорила на страстните призиви на демонесата не за удоволствие, а за да насели тази безжизнена земя с хора, които ще се покланят на Буда [История на Тибет 1995, 9]. Други тибетски автори се обръщат към индийската митология, като най-авторитетният източник за тях, за отговор на техният произход. Те наричат ​​героите на великия индийски епос “Махабхарата” предците на тибетците, които казват:„Когато петима Пандави се биеха с дванадесет армии на Каурави (Пандави и Каурави – в Махабхарата има две основни семейства, които се бият помежду си), крал Рупати и хиляда воини, преоблечени като жени, избягаха в скалистия район на Хималаите. Смята се, че тибетците произхождат от тях ”[Budon 1999, 247].

Произходът на Тибет

Това са легенди.

Всяка нация има подобни. Всички те отразяват митологичното съзнание на древните хора. В действителност тибетците са сложен етнически комплекс. В края на XIX-XX век съществува теория за средноазиатския произход на човека, в която Тибет заема специално място [Ларичев 1972]. По-късно учените го изоставили, но дори и да се окаже вярно, със сигурност би било невъзможно да се проследят формирането на тибетския етнос от първичната личност, както е невъзможно да се очертае пътят „от началото“ на всеки съвременен етнос. Ако се съгласим с идеята за произхода на човек от някакъв вид огнище, то тогава трябва да признаем, че формирането на всички етнически групи е смесица от хора, дошли на дадено място, с тези, които са дошли там по-рано. Така се случило и с тибетците.

Можем да наблюдаваме процеса на формиране на тибетския народ от момента, в който китайските източници започват да пишат за него. Китайците, измислили писмеността си много отдавна (средата на II хилядолетие пр.н.е.) и създали върху нея огромна историческа литература, чийто обем трудно може да се сравни с която и да е друга в света. Те много обичали да описват “варварите“, които живеели около Китай. Говорили и за западните си съседи. В най-древните китайски писмени паметници, имало гадателските надписи на династията Шан (XVI-XI в. пр. н. е.), които с прославени стихове споменават за кианските племена, които очевидно са били прототибетците. Цян са били номади, което се потвърждава от факта, че при изписването на името им са използвани йероглифите „овца“ и „човек“. Но те също се занимавали със земеделие. Цян живеели в североизточната част на съвременен Тибет, в района между езерото Кукунор на север, коридора Гансу (провинция Гансу) на изток и река Цангпо на югозапад. Те нямали установена държавност и живееха в племенни съюзи, постоянно променящи конфигурацията си. 1 Пандави и Каурави – в “Махабхарата” има два основни клана, които се бият помежду си.

На север от Qiang, в северозападната част на съвременната провинция Gansu, живеели Yuezhi. Юечжите са били индоевропейци или по-скоро иранци. В началото на II век. пр.н.е. били нападнати от хуните, като някои от тях отиват на запад и създават т. нар. Кушанско царство (1-3 век), а някои, прогонени от китайците, се смесват с Цян.

През IV век Кианите са частично завладени от Туюхуните, тюрко-монголски племенен съюз, съществувал до 7-8 век, който тибетците наричат ​​„Аша“. Туюхуните са асимилирани от околните народи, съответно и от Цян.

Произходът на Тибет

В историята на Qiang изглежда е имало няколко големи миграционни вълни в различни посоки. По-специално, два от тях (единият – на запад, към районите на Нгари и Ладак, а вторият – на югозапад, до долината на река Цангпо) която изиграва решаваща роля в етногенезата на тибетците. (Друга част отива на юг, където участва във формирането на бирманския етнос.) На запад те се смесват с дардите, племена от индоиранския клон, на юг – с различни групи монаси, хималайци аборигени, на югозапад – с „непознати за нас племена, обитавали тези области през късния палеолит и неолита“ [Кичанов, Савицки 1975, 22]. Това са наистина „непознати“ племена, защото знаем много малко за тях, но учените са сигурни, че такива са съществували, че Цян не е дошъл на празно място. Всъщност в района на Тенгри, Кукушили и на други места са открити инструменти, датиращи от палеолита [Древен Тибет 1986 г.,90-100].

Такава е била ситуацията с прототибетците

в Тибетското плато според най-разпространеното мнение в науката. Основният им компонент е бил Цян, който в зависимост от мястото на своето съществуване и в различни исторически периоди се смесва с различни групи индоевропейци, тюрко-монголи. Оттук идва и антропологичното разнообразие на тибетското население, което по правило се отбелязва от изследователите – от изразения монголоиден тип на север и североизток до кавказкия тип на югозапад.

Но науката не би била наука, ако от време на време в нея се появяват хора, които отричат ​​всичко, което е казано преди. На въпроса за произхода на тибетците такъв човек е американският учен Н. И. Бекуит. Той вярва, че

Цян от етническа гледна точка нямат нищо общо с хората, говорещи тибетски, които са основали Тибетската империя през 7-ми век. ” [Beckwith 1993, 7-8], и че „няма абсолютно никакви индикации за хипотетична номадска структура в Южен и Централен Тибет” [Beckwith 1993, 11], че

при всички положения тибетците и цианците през 7 век. по-късно имаше и има народи, които нямали никаква връзка помежду си, езиково – абсолютно и културно – частично “и че” тибетският народ очевидно е автохтонен до същата степен като всеки друг народ на Евразия” [Beckwith 1993, 7].

Предполагам също, че в теорията за произхода на тибетците има някаква “флексия” с Цян. Ако исторически записи в такова количество ни бяха оставени не от китайците (за които Qiang бяха съседи), а например от индийци или иранци, нямаше ли нашите представи за формирането на тибетския народ да бъдат малко по-различни?

Въпреки това, има доказателства, които не подкрепят напълно идеите на H.I.Beckwith. В края на краищата Цян очевидно е говорил някакъв прототибетски език [Snellgrove-Richardson 1995, 22]. Ако приемем, че диалектът на тибетския език, широко разпространен в Амдо, древната родина на Qiang, наистина е много по-архаичен от Лхаса, че тибетско-бирманското езиково семейство е обективна реалност, то тогава хипотезата за Qiang като Основният компонент на тибетския народ изглежда много правдоподобен. В допълнение, основата за създаването на древната общност на Южен (където се появява държавата на тибетците) и Североизточен Тибет (където са живели Qians) са по-специално мегалити (религиозни сгради, направени от сурови камъни, свързани с култа към предците и датиращи от III-II хилядолетие пр.н.е.) и гробища,открит в Тибет в Трансхималайския регион, в Чантанг и в Амдо. Ю. Н. Рьорих ги намира подобни на паметниците, открити на обширната територия – от южната част на Русия до северозападен Китай, което потвърждава културното единство на този свят [Рьорих Ю.Н. 1999, 29-55].

Произходът на Тибет

Сега за името “Тибет”.

Всички около тях наричали ​​тази страна Тибет, но самите тибетци не знаели или доскоро не са знаели тази дума. Китайците през 6-7 век. наричали западните си съседи “Ту-фан”, а по време на Тибетската империя от 7-9 век. – “Ту-бо”. Арабите от IX век използвали думата “Tubbat” или “Tibbat“. Монголите (най -ранните съществуващи писмени източници датират от 13 век) ги наричат ​​„Tubed“, „Tubud“ и този етноним е пренесен в Европа от пътешествениците Плано Карпини, Рубрук, и Марко Поло. Самите тибетци наричат ​​себе си “бод” (в съвременното произношение от Лхаса “по“). Първоначалното значение на тази дума отдавна е изгубено. Учените предполагат, че това означава нещо като „домашна страна“ [Snellgrove-Richardson 1995, 23]. Мнозина го свързват с името на древната тибетска религия “Бон“.Едно време този етноним се е използвал само по отношение на жителите на централния район на Уй. Може би това е древното име на тибетците. Той е запазен в етнонимите „bhota“, „bhotiya“, използвани по отношение на тибетските племена от техните индийски съседи. Може би дори „баутаите“ в Географията на Птолемей са тибетци [Stein 1995, 30].

Но какво е “Тибет”?

Има почти толкова хипотези за произхода на това име, колкото има хора, които са се опитали да го обяснят. Повечето учени са съгласни, че втората сричка “bet” (“пъпка”, “прилеп”, “ветрило”, “бо” и т.н.) се връща към тибетската дума “bod“. Значението на думата “ти” е неясно. Някои хора го проследяват до израза „Ти Бод“, което означава „Това е Тибет“ на тибетски, което предполага, че това може да е отговорът на тибетците на въпроса за чужденец [Кичанов-Савицки 1975, 24]. Други припомнят китайски източници, посочващи митичен прародител на тибетците на име Ту-фа [Hoffmann 1990, 373]. Други пък вземат за основа израза „Todbod” (stod bod) (в произношение – topo), означаващ „Upper Bod” [Bell 1928, 1], или „Thubod“ (mtho bod) с почти същото значение [Zaitsev- Кузнецов 1969, 194]. Много планински народи имат обичая да включват думата “горен” в името на страната си, особено ако в нея има ниско разположени райони. Или така ги наричат ​​съседите им. Някои китайски изследователи смятат, че сричката “ту” се връща към думата “велик“, като по този начин се превежда “Ту-бо” като “Голям, или велик, Тибет“.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!