Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Просвещението и знанието за смъртта



Какво представлява просвещението? Някакво ново начало или пък прераждане? Просвещението идва етимологично от глагола просвещавам, което означава придобиване на ново знание, откровение, което човек получава през живота си и реагира според еволюцията на собствената си душа.

Според Мирча Елиаде инициацията от състояние на прераждане също е акт на обучение, при който човек осъзнава същността на моралните и социални закони. Етнолозите разграничават три различни вида просвещение:

1. Племенното просвещение, което потвърждава преминаването от юношеско състояние към зряла възраст. Това е ясно свързано с биологичната промяна, която всеки човек знае.

Просвещението и знанието за смъртта

2. Религиозното посвещение,

което удостоверява преминаването на човек от едно състояние в друго, което е по-високо, и позволява на човека да влезе от светското към свещеното.

3. Магическото или шаманско просвещение, което се смята за най-езотеричното от предишните просвещения. Тя е тази, която кара човек да напусне естественото човешко състояние, за да постигне притежанието на “свръхестествените” сили.

Просвещението е представено в древността като разкриване на мистериите. 

Ето защо древните мистерии и просвещения са две тясно свързани понятия. Във всички традиционни общества откриваме церемонии по просвещение, от древните култури на Изтока до предколумбовите в Америка, Африка и Европа.

Според антрополозите тя се смята за универсална, традиционна, архаична институция, която психологически позволява преминаването от едно състояние в друго (по-висше), чрез осъзнаването и преживяването на специален ритуал.

Това не е просто интелектуално образование, а е път на вътрешно обновяване, който предлага в същото време глобален поглед върху света.

Просвещението и знанието за смъртта

Всяко просвещение означава символична смърт на старата личност

и раждане на нова и по-хармонична личност.

Днешният човек разбира света само ако го схване. Човекът от тази епоха на просвещения би могъл да го разбере само ако успее първо да го изпита.

Ритуалите за просвещение съдържат „смъртта“ на стария човек и „раждането“ на новия, спирайки историческото време и свързвайки прераждането и потенциала на човека за еволюция. 

Изпитанията, скитанията, страстите на стремящия се копират героя на мита и неговото приключенско пътуване, които представляват “историята за подражанието“, за да може човек да достигне до собствения си център. Платон е казал, че “смъртта е просвещение“.

В крайна сметка раждането и смъртта са страните на една и съща монета, наречена живот. 

В целия проявен свят от невъобразимите размери на вселената, до най-малката молекула – материята законът на раждането, еволюцията и смъртта. Ние осъзнаваме, че вселената, природата, в нашия свят има постоянни ситуации на ражданията, конфликтите и, смъртта.

Просвещението и знанието за смъртта

Особено последното е думата табу, предизвикваща безпокойство и страх. Това е липсата на материята, на светлина. В древногръцката митология богът на подземния свят (светът, който не е видим за живите е Хадес), този, който не може да се види с просто око!

За нас е изключително трудно да си представим,

разберем, камо ли да изпитаме дара на живота, на собственото си проявление в този свят.

Не трябва да се страхуваме от смъртта. 

Това е съдбата, от която не можем да избягаме в този проявен свят… В един любим филм „Кръгът на изгубените поети“ има страхотна реплика от главния герой на филма: Carpe Diem – Грабни деня. Времето може да тече с бясна скорост. В крайна сметка това е безпокойството на много хора. Да могат да изживеят всеки момент от живота си интензивно и творчески, сякаш е последен…!

Ние приемаме за даденост, без да се притесняваме, откъде сме дошли и накъде отиваме с течение на времето, в собствения си живот. Много хора имат илюзията за вечността на материята, вярвайки, че те не се променят и че винаги ще бъдат същите. 

Но в един момент те ще осъзнаят тази промяна външно, гледайки в огледалото лицето, тялото, върху което времето е оставило своите белези. Те ще го възприемат и като гледат стари снимки, където обективът на камерата е уловило дете в отрязък от време в определен момент. Това дете в различно време на годината, днес гледа снимката. 

Просвещението и знанието за смъртта

Но сега той е зрял човек или върви към старостта… Какво се промени в крайна сметка? Времето или външната форма на човека? 

Материалната смърт е това, което най-много занимава материалния човек. 

Неговото съзнание ще бъде ограничено само до това, което се нарича личност.

Около нас има хора на доста напреднала възраст, които въпреки двигателните си проблеми все още са в настроение да танцуват като малки деца. Това е житейски урок! Душата е винаги млада и има разположение и воля да поема преживявания.

Необходимо е човекът да може действително да се срещне със себе си в това пътуване. Нека това бъде етап от нашата еволюция и възможност, повод да прекрачим друга Порта на живота…

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!