Пътуването на душата след смъртта



Темата за отвъдното винаги е занимавала човека. По целия свят и във всички времена намираме подходящи възприятия и вярвания, които можем да кажем, че въпреки всякаквите различия, предположението, че съществуването продължава и след смъртта, се потвърждава.

В Древен Египет, Тракия, Месопотамия, Индия, Китай, и древните цивилизации на Америка, намираме много информация за посмъртния ход на душата и подробното описание за това явление. Възприятията, свързани с отвъдния живот, са свързани с вярата в прераждането, но също и с отдаването на правосъдието, както за тези, които са живели праведно под формата на награда, така и за тези, които са живели несправедливо под формата на наказание.

Това е едно вечно и „пространствено“ пътешествие, в което ще се срещнем и с философските и религиозни възприятия, свързани с темата на тази статия. Изучавайки традициите, философиите и религиите, които са се развили в различните култури, ние осъзнаваме, че обикновеният човек никога не остава безучастен в лицето на мистерията на смъртта. Той винаги се чуди за посмъртната си съдба и се тревожи за истината на онези, които представляват различните религии по темата.

Пътуването на душата след смъртта

Скептиците и материалистите отхвърлят версията за религията. Религиозните хора просто вярват в това, без да го обмислят. Философите мислят по-задълбочено и се опитват да решат проблема чрез философско-логическото мислене и метафизичните подходи. Те не отхвърлят това, което религиите твърдят, но не ги и приемат, без да го изследват.

Концепциите за вътрешната философия

на отвъдния живот преодоляват пролуките между различните противоречиви възгледи и вярвания. Според вътрешната философия „когато човешкото тяло умре, Висшето Его, заедно с другите тела на предишната си личност, започва райско пътешествие…”. Това пътуване е в отвъдното с неговите процеси.

Във всички традиционни култури откриваме вярата, че животът продължава в друга форма след смъртта на физическото тяло, че има друг духовен живот и че човекът има безсмъртна душа. Вътрешната философия учи, че в човека има смъртна, тленна и ефимерна част, която можем да наречем Личност и друга безсмъртна и нетленна, която можем да наречем Висше его. Личността се състои от четири тела – физическо, енергийно, емоционално и ментално тяло, които се разтварят след смъртта.

Както бе споменато по-горе, когато физическото тяло умре, започва цял процес, посмъртно пътуване към по-висшата духовна сфера. Това, което нарекохме Висше Его, заедно с другите тела на Личността започва процес, наречен процес на отделяне на съзнанието от тялото. В тази фаза енергийният носител бавно се разтваря и съзнанието започва да осъзнава, че е в други измерения, различни от познатите му земни. Той влиза в контакт със същности със същата дължина на вълната, които действат като негови консултанти и възприема по друг сетивен начин, по-фин, цветове, звуци, различна флора и фауна от друго измерение, от друг свят, който вътрешно се нарича звезден свят…

Астралният свят е направен от астрален или психологически материал е известен с много имена, като Кама Лока или Място на желанието в индийската мисъл, Чистилището в Римокатолическия свят, Адът в християнството, Йоки или Земята на мрака или Дълбоката Страна Япония. Това е свят, който се състои от психологически проекции на самите нас, в който съзнанието остава толкова дълго, колкото е необходимо и където се радва на плодовете на желанията, страстите и емоционалните действия, които е извършил, докато е бил в живота. Казват, че това е свят с 5 измерения, в който живеем “звезден живот” с подобни задачи и телепатична комуникация. Можем да имаме неясна картина на този свят от мечтаното измерение, което посещаваме по време на сън. Ето защо се твърди, че сънят и смъртта са братя близнаци.

Когато желанията, които душата поддържа от своето въплъщение, бъдат премахнати, тогава само тя може да премине в друг свят, в небесния свят. Това е друго измерение, което е направено от ментална материя, висши мисли и идеи и се нарича в Източен Девахан, в Гърция Елисейските полета, в Египет Амеди и в Китай Чиста земя. Деваканът има две нива или измерения, долно и горно и в зависимост от еволюционното състояние на душата има възможност да остане във всяко от тях. Казва се, че процентът на душите, които могат да достигнат по-високото измерение на Девакан, е много малък.

Пътуването на душата след смъртта

Според вътрешната традиция във висшите светове, душата не еволюира, а съзрява, докато преработва и усвоява всички умствени и духовни стимули, които е получила в земния си живот.

След това, в зависимост от еволюцията на всеки един, започва обратният ход на завръщането на земята, в „полето на изпитанията“, където душата може да вземе необходимите уроци за нея и да разшири съзнанието си чрез ново въплъщение – нова личност. Така, през многото животи, пътуването на еволюцията продължава и човечеството върви към своята крайна цел, която е освобождението, което в будизма се нарича Нирвана.

От психологическа гледна точка концепцията за смъртта е свързана с човешката мутация, еволюционния ход на съзнанието. Всеки път, когато съвестта направи скок напред, настъпва малка смърт. Знанието за еволюцията на съзнанието чрез подобни символични смърти е широко разпространено в традиционните култури и е било предмет на древната институция на мистериите. Инициатор или Ученик е всеки човек, който доброволно се е предложил на учител, за да научи тайните на природата и собствената си душа по пътя на еволюцията или „Пътя“.

Пътят е символично и същевременно реално понятие,

свързано с духовната еволюция на човешкия дух, духовен процес на вътрешно развитие, а не точно физическо пространство. В обикновеното човешко същество съзнанието е ограничено до това, което наричаме Личност и не е активно във Висшия Аз. Пътят е процесът на пробуждане на съзнанието към по-високите нива, чрез създаване на мост между тези две нива, така че по този начин съзнанието да премине към по-високото измерение. Този път се определя от различните изпитания, които, когато са победени, водят до духовни завоевания. Това е, което в много текстове се нарича „Свещената война”, свещената вътрешна битка, с цел да победим себе си, тъй като всяка външна победа започва вътре в нас.

Битката е дадена в света на събитието, в света, в който живеем и се движим всеки ден. Всеки път, когато Егото побеждава, Личността е победена или „умира“. Чрез такива духовни победи или “смърти” пътят на еволюцията изтрива своите спирали, които ни водят към великото освобождение от материалния свят или, символично, истинския “Подземен свят” или “Ада” в противовес на “Небесния свят“, което е истинската обител на нашия дух. Според тази символика смъртта е нашият престой на земята, тялото е „сигналът”, т. е. гробницата на душата според орфиците. Земята е полето на нашите изпитания, където душата е изправена пред безброй изпитания, за да се развие и да поеме по пътя обратно към истинския си дом, Небето.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Защо хората вярват на екстрасенси?

Способността на човек да вижда в бъдещето и способността да чете мисли са умения, с които хората обикновено не се раждат. Изследванията обаче показват, че много хора искрено вярват в съществуването на тези психически сили. Въпреки факта, че многобройните случаи на доказана измама от страна на хората, твърдящи своите паранормални […]
Защо хората вярват на екстрасенси?
error: Съдържанието е защитено!!!