Пътят към Шамбала е бил известен на старите хора
2 mths


Мистериозната Шамбала или в превод (Беловодие) е магическа страна позната само на древните. Да, древните. Те са били последните хора знаели пътя към Шамбала, като за това има много факти.

Има една древна чувашка приказка наречена “В страната на Саргун“. В нея се разказва, че далеч на югоизток, отвъд пустините и високите планини, има свещена земя, където живеят щастливите хора. Истината и справедливостта са върховен закон за жителите на тази страна. Страната се нарича – Саргун (Саракун), Страната на жълтото слънце, а жълтото за чувашите е цветът на красивото, символ на свещеното.

Древната приказка е различен разказ за свещената Шамбала.

За да стигнем до там, трябва да знаете не само пътя, но и обичаите и традициите на тези предци. Ще имате нужда от добра, отзивчива душа, да имате нужда от търпение и желание да служите за добро. Ако минете покрай крехък старец, който моли за питие, никога няма да стигнете до земята на Саргун.

Пътят към Шамбала е бил известен на старите хора

Свещеният камък, който се намира на входа на Саргун, не можете да докоснете и не можете да достигнете до възвишеното царство на битието… Всичко това много напомня на древните поговорки и легенди за Шамбала, които все още са живи на Изток.

Един от най-великите герои на митологията на древните чуваши, е героя и мъдрец “Юман – вярно сърце”, който успял да стигне до страната на Саргун, и да се срещне с нейния цар. Царят бил мъдър и справедлив.

Първото нещо, което искал, било да провери интелигентността и честността на Юман. Когато разбрал, че чувашкият богаташ е не само силен и умен, но и честен, му подарил Златната ябълка. След като я изял, Юман започнал да разбира езика на дивите животни и птици. Според историите за Шамбала, цар Соломон открил способността да разбира езика на животните с помощта на свещения камък Шамбала.

Народните приказки, митове и легенди на чувашите

за свещената земя Саргун напълно резонират с традициите и поговорките на народите от Изтока за Шамбала. Между другото, появата на чудотворния камък Чинтамани се свързва с Орион. Според мнението на експерти в цялото Поволжие и Урал, смятат, че Орион е най-засегнатата от природните условия на Земята.

Най-фрапираща е картата на Шамбала, публикувана “Спешно”.

В нея има и пустиня, която се споменава в чувашките митове, има и страната на саките, Согдиана, Каспийско море. В самата Шамбала виждаме градините на Пасоргод, които се споменават в приказката “В страната на Саргун” и в мита “Юман – вярно сърце”.

Някои изследователи на чувашкия фолклор смятат, че приказката “В страната на Саргун” по някакъв начин отразява спомена за пътуването на хората от древен Елам до Централна Азия, след това до Алтай, а оттам през Северен Кавказ до Средно Поволжие. Картата на Шамбала напълно повтаря този път, поет от момчетата.

Още в древни времена (8-6 век. пр.н.е)

племената сака и согда (согдиана) са част от чувашкия етнос, като това вече се признава от всички изследователи. Семейството Согди като част от чувашкия етнос се е запазило досега почти отделно, изразявайки в топонима на Сгд (Сагат, Сугут) своето древно име. Сега можем да разкрием една от най-големите мистерии в човешката история, свързана с името на Александър Македонски, Искандер II, на чувашки – Ескемер.

Пътят към Шамбала е бил известен на старите хора

Знаем, че след като побеждава Дарий, Александър Македонски нахлува в Саков и Согдиана. Но саки и согди му отказали прилична съпротива. Тогава Александър се влюбва в младата согдийска красавица Роксана (Роксана на гръцки), дъщеря на принц Оксиарт, съратник на блестящия командир Спитаман, водещ рода си от легендарния крал Урак.

След като се оженил за Роксана, македонският цар отложил атаката си срещу согдийските племена и започнал интензивно да изучава древната и самобитна култура на Согдиана, чиято писменост била известна на целия древен Изток. След това великият командир внезапно обърна войските си и се насочил на югоизток.

В “Сравнителните биографии” Плутарх разказва, как Александър целенасочено отива на югоизток. Искал да пресече великата река Ганг и да продължи. Плутарх пише, че когато древните елини, уморени и ранени в безкрайни битки, се съпротивляват решително на намерението да прекосят Ганг, „Александър се заключва в палатката и лежи там дълго време в копнеж и гняв“.

Пътят към Шамбала е бил известен на старите хора

Какво се крие отвъд великата река Ганг?

Там в Хималаите и Тибет. Къде се е целял Александър Македонски? Какво искал да намери на югоизток, Хималаите и Тибет? Може да има само един отговор – той искал да намери страната на Саргун-Шамбалу, за която да получи от мъдреците на Согди.

Какво е целял Александър Македонски? Какво е искал да намери на югоизток? Може да има само един отговор – той искал да намери страната на Саргун-Шамбалу, за която да получи знания от мъдреците на Согди. Те му казали за съдбата, която го очаква.

Александър можел да избяга от смъртта, да постигне безсмъртие само в страната Саргун-Шамбале, която бил сред Хималаите, тоест искал да победи съдбата си. Мъдреците от Согди знаели пътя към страната на Саргун. В страната на безсмъртните хора и богове – Шамбалу. Информация за това и древни свитъци, които са били част от чувашкия епос, пренесени във Волга и пазени като голяма ценност в тяхната колективна памет.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *