Разбиране на реалността


„Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност, а ги виждаме според това кои сме”

( Халил Джебран )

Едно събитие, човек или сцена сами по себе си са обективна реалност извън и над „субекта“, който той наблюдава. Те съществуват като същности или явления, независими от субекта. В мисълта, на настроенията, на  ценностите, на биотеорията и целите на човека темата не се отразява по никакъв начин, защото съществува външната реалност. Реалността е тази, която до известна степен влияе на вътрешния свят на човека и често оформя основните координати на неговото поведение.

Но когато се окажем в необходимостта да опишем реалността, във всичките ѝ нюанси, ние не само ще се сблъскаме с добре познатия когнитивен проблем, но ще се сблъскаме и с препятствия и ограниченията, породени от редица фактори, произтичащи от вътрешния свят на човечка…

Тези фактори със своята корозивна функция могат да променят способността на субекта да предава реалността точно и реалистично. Човекът-наблюдател не функционира като безжизнена камера или като безсмислено копирно устройство, а е доминиран от емоциимисли и цели, които максимално определят начина, по който възприема реалността и начина, по който я описва.

Разбиране на реалността

Следователно всяко описание на обекта е субективно и компресира мислите, начина на тълкуване и разбиране, чувствата и целите на субекта.

Начинът на мислене

По-специално, описанието на реалността се катализира от начина на мислене и интерпретация, както и от кода за обработка на данните, възприет от субекта. Докато реалността като стимул е един и същ за всички, начинът, по който всеки я разбира и интерпретира, е различен и уникален. В идеологически занимания, на опитен мироглед, на когнитивно ниво и духовни отраженията на индивида значително определят степента на интерпретация и разбиране на реалността.

Тоест не всеки вижда, и разбира света по един и същи начин. Всеки вижда, разбира и тълкува каквото може, благодарение на горните фактори, които функционират като кодове за декодиране на смисъла на реалността.

Така всеки опит да се опише реалността е силно оцветен от начина, по който мисли и интерпретира човек. Реалността и сложността на нейните структури оставя много място за разбиране и тълкуване на всички, които, в зависимост от нейната духовна техника, възприема стимула по свой собствен начин. Ако тогава е приложима аксиомата „начинът, по който мисля, влияе върху начина, по който тълкувам нещата“ , то тогава е приложима и истината на позицията „Описвам света по начина, по който го тълкувам“.

Нашите емоции

Друг фактор, който влияе върху описанието на реалността, е емоционалният свят на субекта. Възгледът за реалността и нейното тълкуване са повлияни от преживяванията  на приемащия, неговите преживявания, неговата чувствителност, самообладание и като цяло от емоционалното състояние, в което се намира.

Освен това всеки стимул (реалност…) генерира или предизвиква различни емоции у реципиента и това се дължи, както на субективни, така и на обективни фактори. Несигурният и уплашен индивид лесно увеличава стимула, чрез който се очертава заплашителната опасност. Същият стимул може да бъде понижен като източник на риск и тревожност от човек с високо самочувствие.

„Мечта, която сами си мечтаем, е просто сън. Мечта, която мечтаем заедно с другите, е реалност”

(Джон Ленън)

Разбиране на реалността

В допълнение, асоциациите, генерирани от стимула, могат да активират подобни емоции на реципиента, като по този начин имат каталитичен ефект, както върху неговата преценка, така и върху точността или качеството на описанието. Хората, склонни към емоционални състояния, биват водени към ирационални подходи към реалността, в резултат на което интерпретират реалността едномерно или неправилно и поради този факт я описват по особен начин.

От друга страна, хората, дехидратирани от емоции си (технократичния дух), активират само логиката, за да интерпретират нещо, като по този начин губят много аспекти на истината. След това индуктивно можем да уверим, че емоционалният свят на човека катализира начина на разбиране и описване на реалността.

Целта влияе върху описанието

Накрая, начинът и съдържанието на описанието оказват съществено влияние върху предназначението на предавателя. Чрез описанието на събитията субектът понякога търси информация, убеждаване, забавление и понякога измама. В зависимост от целта той използва съответните средства (аргументи, примери, истини, емоционален разум…). Има случаи, когато обектът на описанието, чрез ясно очертаване на неговата цел, или изолира някои аспекти на реалността и ги преувеличава, или скрива някои други, чието появяване може да обезсили целта му.

Следователно оценката на реалността и нейното описание на закона – макар и несъзнателно, се определят от  насочването на предавателя. Разбира се, в този случай “качеството” на приемника също допринася каталитично. В духовно ниво, на психологическото настроение и опита на приемника несъмнено влияят на цвета, в рамките на описанието. Много пъти една обща цел предполага различни средства, ако приемната аудитория е различна.

„Това е много добре

и животът ме намери”

(Песоа)

Заблудата…

Много са тези, които не са в състояние да разграничат границите на своята собствена реалност от обективната реалност. Тази слабост води до объркване и често до неправилно боравене с елементи на обективната реалност. Резултатът от тази слабост или дори нежелание е емоционалният дисбаланс и провокирането на социалните проблеми.

Разбиране на реалността

Реалността, е “двойна”. За един съществуването не съществува извън и над собствената му ниво на познания. Тоест той, не се влияе от нашето мислене, нашите чувства, нашите намерения и нашите цели. Той има  онтологично самосъществуване. Неговата друга същност съществува само в начина, по който той мисли, в начина, по който той я разбира реалността, чрез емоции, които тя му дава, за целите на описанието.

Така че, ако ние като логически същества очакваме точно познание за реалността, трябва да вземем предвид всички горепосочени фактори (мисъл, чувства…). Но също така като приемници или предаватели на описанието на реалността, е необходимо всеки път да откриваме в този начин на мислене, начина на интерпретация, емоционалното състояние, но и целите на субекта. Всичко това, няма нищо извън човешката способност да опише нещо „това означава е и е“ (Мисълта и съществуването са едно и също нещо, Парменид).

Тази позиция на Парменид ни води до позицията, че това, което умът не улавя, значи „не съществува“! Освен това философът Елеатис подчертава, че усетът, който имаме за реалността и образът, който формираме за нея в ума, са едно и също нещо.

Със сигурност като разумни същества можем да разберем по различен начин реалността или да я опишем. Но това, което не можем да пренебрегнем или да избегнем, са нейните последствия. Ето защо:

„Бъдете готови да се справяте с фактите от реалността, дори ако първоначално те ни притесняват, вместо да отричате или оспорват съществуването им през цялото време .

(Епикур)

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *