Развитието на душите ни



Във ведическата литература Нарада Пурана имало обяснение, където Сам Господ казва защо е бил създал материалния свят.

Той казва:

Създадох това материално проявление така, че глупавите живи същества, преследвайки удоволствието отделно от мен, да влязат в него, и да се заплетат в последствията от своите греховни действия, за да бъдат напълно разочаровани от този материален свят и да поемат по пътя на преданото служене, бхакти йога. И те се завърнаха успешно у дома.

Тоест веднага. Още не обяснил другата причина за създаването и целта, така да се каже била осъществена.

Всяка душа, всяко живо същество е свободно, така че то да може да се безпокои. Щом едно живо същество се възползва от тази свобода и иска да наруши законите, то веднага е било поставено на воля в материалния свят, където то ще се опитва да води ожесточена борба за удовлетворение на сетивата.

Никой не се бори за духовен живот

Всеки се бори за материален живот. Всяка религиозна борба показва само едно, че хората по никакъв начин не преследват духовните ценности, а преследват материалните ценности.

Всички религиозни писания трябва да доведат всяко живо същество до 5-те истини. Ако човек разбира тези 5 Истини, то той е станал брахман, т.е. той е станал цивилизован човек. Тоест можем да кажем, че той наистина се е превърнал в човек, а не животно.

1. Всяко живо същество е вечна душа, която има черупка под формата на материално тяло – груба и фина.
2. Докато душата е под влиянието на майя – илюзорно то то се отъждествява с това тяло, тогава душата е обречена да претърпи поредица от раждания и смърт, променяйки само материалните тела.
3. Да притежаваш материално тяло означава да изпитваш мъките на раждането, старостта, болестта и смъртта, което е невежеството.
4. В зависимост от това, какъв вид дейност (карма) извършва душата в човешкото тяло, при следващото раждане тя може да се превърне в същество, което е под човека или човек, което същество е над него. Това е предимството на човешката форма на живот.
5. Кармата, принесена в жертва на Бог в съответствие с писанията, издига и освобождава душата от плен на илюзията и я връща в духовния свят.

Този, който не е разбрал това и не е знаел това, се нарича невежа. Този, който е разбрал тези 5 Истини и може да ги докаже, се счита за наистина образован.

Развитието на душите ни

Вясадева записал и коментарал на своята Веданта-сутра под формата на свещения текст „Шримад-Бхагаватам“, състоящ се от 18 000 шлаки (стихове). Ведите го наричат ​​„Маха Пурана“ („най-великата Пурана“). Четирите Веди са сравнени с дърво, Веданта с цветето на това дърво, а Шримад Бхагаватам е бил известен като „зрелият плод на дървото на ведическото познание“. Другото му име е „Бхагавата Пурана“ – „Пурана, разкриваща напълно знанието за Абсолюта (Бхагаван)“.

Шримад-Бхагаватам” говори за структурата и създаването на материалната вселена и науката за духовния свят, Абсолюта и неговите въплъщения в различните епохи. Разказвайки за принципите на завръщането на живото същество в духовния свят.

Веданта-сутрата съдържа само намек за това, какво е Брахман, Абсолютната Истина: „Абсолютната Истина е онова, от което произлиза всичко“. Ако всичко идва от Абсолютната Истина, то тогава, каква е природата на Абсолютната Истина? Това е обяснено в Шримад-Бхагаватам.

Целта на цялото ведическо знание

е да информира живите същества, постигнали човешката форма на живот, за тяхната цел.

Съдбата на живите същества не е материална. Всички живи същества, които изпълват материалния свят, са духовни (души). Първоначалният им дом е духовният, а не материалният свят. Материалният свят е затвор, в който някога живото същество е изпаднало поради грешните си желания.

Във ведическата литература също така се описвало това, как в Кали-юга, съзнателно определени области, тоест определени живи същества, хора, нарочно ще унищожат и подкопаят ведическите корени на обществото, като дори те ще променят езика нарочно, запълвайки го с грешни звукови вибрации.

Първо, сега няма да намерите почти нито един човек със санскритско име или старобългарско име. Сега всички сме Денис, Франческа и Дейвид. Всички хора имат еврейски, латински и гръцки имена, поне в България.

По този начин, личното вибрационно поле било променено. Ако знаете, че по време на просвещението, когато някой премине към някаква традиция, то той също променя името си. Тоест, дават му ведическо име. Много е важно. За какво? Много е важно да разберем как се случва това и защо е било направено. Как по този начин са отсечени нашите корени, езиковите корени.

Тъй като старобългарският език е бил много силно свързан с космоса, и когато живите същества общували в ежедневието си те привличали божествена енергия. Именно заради това е трябвало да се пороби и създаде определена система, за да се премахнат тези традиционни звукови космически вибрации, които играели защитна функция.

Развитието на душите ни

Две духовни традиции

Ведите и християнството разглеждат материалния свят и Вселената като затворена сфера, в която вътре имало три свята или три вертикални нива на планетарни системи. Ведите наричат ​​Вселената понятието „Брахманда“, т.е. това буквално означава „яйцето на Брахма“. Брахма е създателят на този материален свят. Това не е Бог. Това е такъв архитект във Вселената, който имал такава функция. На него е било поверено това задължение.

И така, „Брахманда“ е яйцето на Брахма, това е неговото творение, което е било покрито със седем слоя естествени първични елементи, като земя (това е твърдо състояние на материята), вода (съответно течност), огън, въздух, космос и т.н. В Стария завет, в Книгата на Битие, когато се описвало създаването на света, там също се казва, че „И Бог нарече небесната твърд“, т.е. това означава, че вътрешното пространство на Вселената е ограничено от твърда обвивка. Днес това, ни се струва наивността на човек от старозаветните времена, а всъщност то може да се окаже нашата собствена наивност по въпроса за светоусещането.

Защото всъщност, макар да се доверяваме толкова много на науката, в действителност имаме по-несигурна наука от космологията или астрономията. Днес има около 40 различни теории, които спорят помежду си и одобряват точно противоположните концепции. В днешно време, когато естествената наука спори помежду си, т.нар. „псевдонаука“ дава най- логочните и правдоподобни отговори на нашите въпроси.

Например повечето учени са убедени, че космосът е отворена система, т.е. че той няма граници. Но наскоро се появи концепцията, че пространството все още е затворено и че то не е толкова голямо, колкото ни се струва. Това е съвместимо, както с ведическите, така и с християнските традиции. Например в Посланието до римляните имало такъв цитат. Там се казва: „Гласът на пророците премина през цялата земя и думите им отидоха до пределите на Вселената“. От това следва, че Вселената има граници според християнската традиция. В Посланието до евреите се казва още, че Бог Отец въвежда първородния си син Христос във Вселената. Това означава, че Христос е дошъл извън Вселената, тъй като тук е „въведен“. Вселената обозначава мястото, където се вливат живите същества и където влизат тези божествени въплъщения.

Между другото, във Ведите за такива божествени превъплъщения в този свят се използва терминът „Аватар“, което буквално означава „преминаване на границите на материята“. Тоест в крайна сметка материята ограничава материалния свят, поставяйки граници между материално и духовно същество. Аватар означава „който е дошъл в нашия затворен свят от духовна реалност“.

Що се отнася до вътрешната структура

на този свят, тези три свята във Вселената, Евангелието казва в тази връзка: „За да може всяко коляно на небето, земята и ада да се поклони пред името на Исус“. Ние считаме “небесен“, “земен” и “ад” – за трите свята. Това са трите нива на битието – небесно, земно и ад. Във Ведите те съответстват на трите основни сили на материалната природа – Добротата (съответно небесните светове), страстта (земните светове) и невежеството (подземните светове).

Тези. небесните светове са под влиянието на силата на Добротата – това са висшите светове. Жителите им живеят там в своите фини тела без физически черупки, така че ние не можем да ги видим тези личности, въпреки че понякога те, като такива хуманоиди, или като ангели, според християнската традиция, слизат в този свят. Те не се нуждаят като нас от каквато и да е икономическа дейност с цел поддържане, тъй като те нямат физически тела и следователно нямат физически нужди. Смисълът на техния живот е потапянето в света на емоциите и идеите на астралното ниво на битието.

Развитието на душите ни

Средният свят е света на страстта, където ние сме покрити с физически тела и трябва да посветим по-голямата част от времето си на поддържане на тези тела, борба за оцеляване. Когато тези проблеми се решат по някакъв начин и ние почувстваме известно облекчение в тази борба за съществуване, ние го наричаме „напредък“. Ние казваме: „Сега имаме напредък“.

На нивото на страстта в нас има борба между вътрешното духовно начало и импулсите на плътта. Нека приемем, че жителите на висшите светове вече недвусмислено са спечелили своите духовни мотиви. Доказателство за това е, че те вече нямат физически тела. И на нивото на страстта, на нашето ниво, на нивото на хората има духовни мотиви и материалните мотиви се смесват с тях, така че имаме борба, кой ще спечели в нас, така да се каже, или плътта, или духа.

Що се отнася до световете на подземния свят, долните светове, гуните на невежеството, това невежество се проявява там във факта, че те не са напълно наясно със своята духовна същност. Те са напълно потопени в технокрацията, в техническото си развитие. Тези, за разлика от хората, които се втурват между духовното и материалното, жителите на долните светове са непоправими материалисти. Техният успех е тяхното постижение.

Ако по-рано Земята,

като планета на средното ниво, е била по-скоро под влиянието на висшите светове (и в легендите на различни народи откриваме описания на контакти с висши същества или с ангели), сега Земята е във властта на по-ниските цивилизации, които отклоняват хората от духовността, давайки им технически играчки.

Именно от долните светове тези така наречени Неидентифицирани летящи обекти летят със своите тайни мисии. Под тяхно влияние хората на Земята си представят бъдещето като цялостна роботизация и механизация. Като пример вземете всеки научнофантастичен филм и ще видите т. нар. „човек на бъдещето“. Те са просто едни технократи. Някакви Междузвездни войни или нещо друго. Тези личности, те вече са по-влиятелни на Земята. Те са представителите на по-ниските светове от ангелите, отколкото висшите цивилизации. Сега те разбират под прогрес не духовния прогрес, а техническия прогрес, външния прогрес. Повечето хора мислят така. Следователно, напредналите умове на човечеството, сега са фокусирани повече върху това, върху техническото оборудване и техническия прогрес.

За разлика от този технократичен рай, духовната реалност се описвала в писанията като, напротив, свободна от всякакви механизми, тъй като всеки там имал перфектни духовни тела и всички желания се били изпълнявали само от мисълта. В духовния свят има качество, наречено [sattis ankaupa]. Това е, когато човек е пожелал нещо и желанието му веднага се изпълнявало. Няма строги закони на материалния свят, които, както и тук, ограничават нашата свобода. Тук сме принудени да измислим различни механизми за преодоляване на натиска на материята.

Развитието на душите ни

В духовните тела и в духовния свят са, като че ли, такива развити души, които притежават всички мистични способности. Там много лесно се извършват всякакви трансформации, така че там живите същества не са толкова строго ограничени, колкото в материалния свят. В духовния свят механизмите са придатъци към несъвършеното ни тяло. Там, според Ведите, духовните тела се наричат ​​сиддха-деха или сиддха-сварупа, т.е. напълно съвършени. Сидда означава перфектно, перфектно тяло или перфектни форми. Ето защо няма нужда от всички тези външни механизми. Колкото по-дълбоко човек се разгражда вътрешно, толкова по-дълбоко потъва природата на душата в материята, толкова повече има нужда от тези външни механизми, като патерици, които компенсират духовната ни деградация.

И така, от една страна, Евангелието казва, че Божието царство е вътре в нас и то идва [не се проявява]. От друга страна, например в Откровение има много ясни конкретни описания на Божия град. Това предполага, че духовният свят не е просто някакъв наш субективен статус, а той има специфично място. Някой може да си помисли, че във външната среда няма духовен свят, че това е просто определено състояние на сърцето.

Да, в нашите сърца ние наистина можем да отразяваме духовната реалност и да живеем в тази духовна реалност, в този духовен свят, дори докато сме още във външния материален свят. Но това изобщо не означава, че навън няма духовна реалност. Съществува отвън. В Евангелието Христос казва, че „в дома на моя Отец има много имения“. Тази реалност не само съществува в духовния свят, но е и многопластова, многоизмерна.

Ведите също потвърждават

тази многопластова структура на духовния свят. Там се казва, че Господ в различните си въплъщения живее в различните си сфери на реалността и различните му форми пораждат различни настроения под формата на поклонение пред него. Именно в това се корени причината за съществуването на различни религии в този свят, защото самият Бог има много форми. И той има много различни настроения. И тук живите същества са настроени по различни начини. Някои са склонни към една форма на поклонение, други към друга. Следователно, традициите възникват въз основа на това или онова настроение или разбиране за Бог.

Тук можем да кажем, тъй като в този свят има различни страни с различни култури, а в духовния свят има разнообразие. Но каква е основната разлика? Факт е, че няма вражда между жителите на различните сфери на духовния живот. Всеки разбира, че Бог е един, но всеки там има различни удивителни черти и затова служи на различни въплъщения на Ведите говорят за различните (видове Вайкунтха) и дори в самия център на духовния свят (в Рин-довна) има, различни такива региони, така да се каже, където Върховният Бог се почита по малко и по-различен начин. Това е значението на тази фраза на Христос: „В дома на Отца ми има много имения“. Но тъй като всеки има общо разбиране, единството на разбирането смекчава разнообразието от емоциите и взаимоотношения с Бог.

Използвайки това правило, можем да доведем всички религии по света до общ знаменател, до едно духовно знание, което е в основата на религията. В този случай разнообразието от външни характеристики няма да обърка представителите на различните традиции. Например, Ведите говорят за величието, силата и всеобхватна природа на Бог. В този аспект той е наречен “Вишну”, това е древният славянски “висш“, който стои над всички.

Развитието на душите ни

Хората, които са най-привлечени именно от такива черти на Бог като всемогъщество, всеобхватна природа, те се обръщат към него в дух на благоговение. Така те са склонни да се покланят на величествената форма на Бог. Да кажем, че според Ведите това ще бъде четириръката форма на Вишну или на Запад хората ще си представят Бог под формата на могъщ баща, такова могъщо недостъпно същество, пред когото искате да паднете на колене. Тъй като този образ, той предизвиква у тях съответното смирение и съответните емоции.

Освен това един и същи Върховен Бог

в този аспект, наречен Вишну, имал много различни превъплъщения. Тези различни форми привличат различни души. Затова виждаме различни култове. Това не е просто някакъв вид сектантство или нещо друго, а просто проява на разнообразната култура на духовния свят. Отчасти се проявява тук, в този материален свят. Тези, които са склонни да виждат в Бог не толкова мощен шеф или баща, а по-скоро приятел, син или дори любовник, са по-склонни да бъдат привлечени от образа на Кришна, който стимулирал в нас спонтанните любовни връзки, без някакво специално разстояние ние от него.

Тъй като хората имат различни очаквания от Бог, тогава той също реагира на тези очаквания, приемайки една или друга форма. По-скоро не, че той ги приема според нашите желания. Вътрешно хората очакват нещо от Бог и той се явява пред тях във формата, която приблизително съответства на естеството на тяхното разбиране и очаквания.

Вярата в превъзходството на нечия традиция и някакъв вид национална привързаност към определен образ на Бог е това, което разделя хората. Знанието, което дава концепцията за единство в многообразието в единството е това, което обединява. Следователно основата на религията трябва да бъде духовното знание, а не само вярата, която се основава на националността.

Духовната реалност се различава

от нашата и с течение на времето. Евангелието казва за това по следния начин: „Господ има един ден като хиляда години“. В Бхагавад Гита в 16-и стих на 8-ма глава се казва за връзката между времето на хората и горния свят. Там се казва: „Хиляда епохи, взети заедно, съставляват един ден от Брахма“ (този вторичен създател). Въпреки че Брахма не е върховен, в този случай общият принцип е ясен. Това, което в нашето възприятие изглежда цяла епоха, горе, във висшите светове, се възприема като миг.

Какво казва писанието за самия Бог? Евангелието не е много конкретно за него. „Бог е този, който е един, който има безсмъртие, който живее в непристъпна светлина, която никой човек никога не е виждал и не може да види.“. Въпреки факта, че това твърдение несъмнено е вярно, то не е напълно изчерпателно, тъй като по-скоро описва нашите ограничения.

Развитието на душите ни

Всъщност, бащиното възприятие е много ограничено, то е програмирано за определени пространствено-времеви характеристики и Бог очевидно е извън нашия спектър на възприятие. Може обаче да ни се отвори, ако станем достойни за това. Една ведическа поговорка много добре илюстрира този въпрос. Там се казва, че „ако искате да видите краля, това няма да е лесно, но ако царят иска да ви види, тогава можете лесно да го видите“. Затова Ведите дават много мъдър съвет – не се опитвайте да видите Бога, а живейте така, че той да ви забележи.

По този начин божествената светлина или просветлението, което мнозина приемат като най-висшата цел на духовния живот, всъщност е само началният етап за разбирането за Бог, тъй като зад тази ярка светлина се крие нейният източник, Върховната личност на Бог.

Яхве изпраща огън, за да изпепели врагове, а Вишну изпраща чакрата си „огнено диско“, което изгаря всичко по пътя му. Някои изследователи също намират обща черта между херувимите, който е носител на Яхве, и божествената птица Гаруда, която е носител на лорд Вишну. Така че мисълта, че Яхве и Вишну са един човек, директно се внушава. Има твърде много паралели, много подобни моменти.

Но основната разлика е, че Ведите предписват редовно поклонение на формата на Бог, докато Библията не го прави. И причината за това се крие във факта, че човек може да получи истинска духовна полза от този процес, само ако има достатъчно високо ниво на съзнание и култура. Това е така, защото не всеки може да се покланя на формата на Бог.

Фактът, че ведическата цивилизация през библейските времена е била на много по-високо ниво на култура от народите, описани в Стария Завет, дори няма за какво да се говори. Самите заповеди, които Господ предал на Мойсей на Синайската планина, вече говорят за ниско ниво на съзнание на хората, за които били предназначени тези послания. Представете си дали наистина културен човек се нуждае от забрани като: „Не убивай“, „Не кради“, „Не лъжесвидетелствай“, „Не прелюбодействай“. Културните хора така или иначе не правят това.

Ведическата цивилизация на Индия обаче поддържала високо ниво на морал и социална стабилност, култура, включително културата на храмовото поклонение до 15-16 век. сл.н.е., когато мюсюлманите частично завладявли Северна и Централна Индия и разрушили много ведически храмове под същия предлог, под лозунга за борба с идолопоклонството.

Развитието на душите ни

Но въпреки това Индия останала държава, където броят на храмовете надвишавал броя на храмовете във всички други страни по света, взети заедно. Нещо повече, във всеки храм задължително имало някакъв вид божество, някаква форма, на олтара, който се почитало всеки ден. Служейки на Бог в тази форма, човек развивал божествени качества в себе си. Пред всеки храм се продавали готови цветни гирлянди, плодове, тамян, които можели да се купят и донесат в храма и да се предложат на божеството, а след това да се вземат или да се дадат на някого под формата на осветена храна.

По този начин човек се научава да служи на Бога специално, а не само с думи. Тоест, формата на Бог ни помага да направим любовта към Бога активна, а не пасивна. Това е чувство, което се изразява в активност. В противен случай, когато това ефимерно чувство, не е подхранвано от конкретна дейност то бързо изчезва.

Ето защо, човек трябва да обърне по- голямо внимание на своето духовно израстване и усъвършенстване, с което да развие и обогати своят душа. Само по този начин той ще може да се приближи до божественото, което е в него.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

За какво са се използвали мегалитите?

Учените малко по малко, се доближават до основите на познанието за „древните богове“, управлявали Земята много хилядолетия преди нас. Нови изследвания показват, че мегалитите и други древни структури като каменните кръгове, долмените и пирамидите съхраняват, натрупват и дори генерират свои собствени енергийни полета и електромагнитна енергия. Мегалитна енергия, невидима за […]
За какво са се използвали мегалитите?
error: Съдържанието е защитено!!!