Реалността и контакта с нея
9 mths


Реалността винаги е шокирала, вълнувала, тревожила и предизвиквала недоверие. Хората обичат да търсят потвърждение на своите предубедени вярвания. Освен това човешката природа се занимава и с „психологическото приписване“.

Ако в мозъка ви е въведена програма, според която светът е разделен на два полюса “черно – бяло”, “добро – зло”, “светлина – тъмнина”, “реалност – илюзия” и т.н. , то тогава всичко, което мислите, ще изглежда, че е истина и всичко, което мислите на опонента ви, ще е лъжа (и обратното).

Непрекъснато търсим информация за реалността,

която потвърждава нашите предразсъдъци. Уви, въпреки дължината, обема и капацитета на съвременната информационна мрежа, като цяло все още сме много неграмотни в областта на човешката психология и неврология.

Реалността и контакта с нея

Като обикновени хора, не знаем за съществуването на методи за въздействие върху групи хора или за отделните лица. Не знаем как сами си създаваме илюзиите, в които охотно вярваме. Не знаем, че страхът, наложен ни отвън, винаги гнезди вътре в нас. Не знаем, че в определени ситуации ставаме много внушаеми.

Без да осъзнаваме склонността си да следваме харизматичните лидери

ние търсим облекчение от стреса в груповата сплотеност и колективната вяра. Не знаем и за методите за религиозно или идеологическо промиване на мозъци на масите и индивидите като блъфиране, дезинформация, укриване и фалшификация.

Не знаем за техниките за модифициране на поведението,

груповото съответствие, склонността да се подчиняват на авторитета, когнитивният дисонанс и инстинктивното желание на хората да образуват групи.

Ние не сме наясно и с начините за въвеждане на хората в изменено състояние на съзнанието, не знаем за съществуването на фините технологии за реформиране на съзнанието, благодарение на които любознателните, търсещи и духовно развити хора (и нашите деца!) могат да насаждат фобии и насаждат зависимости.

Реалността и контакта с нея

Често ние не само не знаем, но дори и не предполагаме, че всеки от нас е неврогенетичен робот.

Хората сме пленници на собствените идеи, морал, ценностни системи, научни парадигми и масови илюзии.

Както знаете, знанието е сила.

Помислите си, че нямате еднозначни отговори на основните философски въпроси, че приемливостта на различните отговори, дадени от църквата, държавата, културната среда или армията, зависят от тунела на реалността, който е обусловил вашето относително съзнание.

Това означава, че единственият начин, да разширите това съзнание, е като се отървете от неговата обусловеност, или да следвате съвета на поета и ясновидец Уилям Блейк,

създайте своя собствена система за виждане на света, за да не станете роб към системите на други хора.

Реалността и контакта с нея

Изказването на даоисткия учител, e че няма да можем да стигнем никъде, защото само ни се струва, че отиваме нанякъде. Ако разширим хоризонтите на неврологичното си пространство, тогава всеки от нас ще намери отговорите на болезнените въпроси – Кои сме ние? Откъде идваме? На къде отиваме? Защо живеем, и защо умираме? Наистина ли няма живот след смъртта? Каква е целта на идването ни тук?

Именно търсенето на недвусмислени отговори на тези въпроси води хората към църквите, сектите и духовните училища. Ние не трябва да сме просто информирани,а трябва да сме ерудирани хора. Трябва да развием ума си и, да разширим съзнанието си и…

Още през 1944 г. Айнщайн разработва

тест за интелектуално развитие.

Колкото по-умен е видът или индивидът, толкова по-широк е обхватът на неговата компетентност, и толкова по-бързо и точно приема, обработва и предава информацията.

Хората са по-умни от другите бозайници, защото са се научили да приемат, запомнят, организират и предават с помощта на символи и артефакти колосален набор от енергии.

Отговаряйки на въпросите от теста на Айнщайн-Исфендайри, психологът Тимъти Лиъри пише, че човек трябва

постоянно да разширява границите, източниците и интензивността на получената информация. Непрекъснато преглеждайте и преразглеждайте личните карти на реалността на другите хора и метафорите на реалността, когато се появи новата информация. Търсете нови метафори, за да оцените събитията в настоящето“.

Разширяването на съзнанието е способността да се възприема нова информация. Един от основните фактори, които накарали да се изостави старата система Евклид-Нютон е била новата научна парадигма на Айнщайн-Планк, която се основавала на принципът за неопределеността на Хайзенберг.

Реалността и контакта с нея

Изглежда, че този принцип лишава всякаква надежда за обективността на изследването. Първата реакция на авторитетното мнение на Хайзенберг било философското униние и чувството за безполезност на всички научни изследвания.

„Уви“, нютоновците, казват за мнението на Хайзенберг следното

никога не сме предопределени да знаем как действа божествената природа, тъй като самият акт на изследване променя природата на явленията“.

Сега ние, като интелигентен вид, сме узрели достатъчно за да разбираме, че принципът на несигурността е принципът на неврологичната сигурност. Всичко, което виждаме и знаем, е една от функциите на ума, който се занимава с отразяването на нашата реалност, тоест отразява начина, по който програмираме мозъците си.

Нека поемем пълната отговорност за знанието. В крайна сметка, дори на този етап от нашата генетична еволюция, ние сме в състояние да дефинираме, проектираме и създаваме нови реалности за живота!

Безпомощността от невъзможността

да се приемат и усетят новите парадигми на науката трябва да потъне в забвение през ХХ век. Днес ние почти се примиряваме с идеята, че няма фундаментална реалност и най-доброто обяснение на всички мистерии на Вселената са теориите за нелокалното взаимодействие.

Реалността и контакта с нея

Контактът с реалността винаги причинява страдание и стрес.

Всяка реалност е неделима от съзнанието и следователно всяка реалност е само модел на реалността. Всички богове на тази реалност са само моделите на несъвършената човешка представа за неразбираемото.

Всички тези метафори и карти на реалността, включително и моделите на Бог, отразяват настоящия етап от еволюцията на човешкия мозък, който по никакъв начин не може да претендира за истинност.

Реалността като продукт на нашето съзнание може по принцип да бъде пълна илюзия. В края на краищата, както е казал японският Дзен Учител: „Винаги има обратна страна на другата страна.”

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *