Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Реалност ли са халюцинациите или са заблуда



Дори Карлос Кастанеда отбеляза, че светът на ежедневното възприятие е онази картина на заобикалящата реалност, която ни е наложена от нашата среда в процеса на възпитание и обучение, която няма нищо общо с реалната картина на околния свят.

Още от детството нашето възприятие започва да се „затлачва“ с всякакви нагласи, получени от възрастните като: „струваше ти се, но всъщност не се случи точно така“, „ти си си мечтал за всичко това“, или „ти си си фантазирал всичко това“.

Така например на мозъка се дава определена команда да не поправя всичко, което не влиза в общоприетата картина на възприемане на реалността. Тези хора, които са станали свидетели на това, имат достатъчно вътрешна енергия, за да устоят на тези хипнотични инсталации или команди на другите.

Това са хора, които продължават да виждат и чуват това,

което огромното мнозинство вече не са в състояние да възприемат, и се считат или за непоправими мечтатели, или за пациенти, страдащи от халюцинации. Междувременно самата природа на халюцинациите остава неизучена от съвременната наука.

Реалност ли са халюцинациите или са заблуда

А. Ленман пише следното за халюцинациите:

Ако не може да се намери непосредствената причина за несъзнателния процес, тогава внезапно появилите се идеи се наричат ​​предчувствия.

Ако образите, които проникват в полето на съзнанието, придобиват значителна яркост и яснота, така че в това отношение се доближават до сетивните възприятия (въпреки че индивидът не ги бърка с реални възприятия), тогава те се наричат ​​фалшиви халюцинации…

И накрая, ние всъщност наричаме халюцинациите образи

с такава яркост и сила, че не можем да ги разграничим от реалните, получени чрез сетивата. Следователно можем да кажем, че халюцинациите са сетивно възприятие без съответен реален външен обект.

Дълго време халюцинациите са се смятали за „плод на болно въображение“. Новите факти напълно „покосили” това преобладаващо мнение. Оказва се, че халюцинациите ни идват отвън! Това означава, че тяхното възприятие е не по-малко реално от картината на ежедневната реалност, която възприемаме.

Подобен пример е за петербургският учител Н. В. Якушева, която след тежко заболяване, изведнъж започнала да чува в себе си класическите произведения на Бетовен, Рахманинов, Бах, Чайковски и др. Но най-интересното е, че и други хора биха могли да чуят тази музика, ако долепили ухото си до ухото на учителя. Отоларингологът, с когото се консултирала, също чул музика през стетоскоп си.

Реалност ли са халюцинациите или са заблуда

Специалистите по аномални явления се заинтересували от това явление.

Оказва се, че подобни явления, когато хората чуват музика и гласове в главите си, са били известни още през 30-те години на миналия век. Тогава всичко било обяснено с наличието на кристали карборунд в зъбните пломби, благодарение на които в човешкото тяло се образувал минидетекторен приемник, който улавял мощните радиостанции.

В този случай обаче тази версия не била потвърдена. Учителката не била ходила на зъболекар, а „музиката” в нея се чувала и от други хора. Въпреки, че не било възможно да се разгадае природата на това явление, едно било напълно ясно, че този случай нямало нищо общо с психиатрията.

Подобни събития се случили и през 1991 г. с жител на Нижни Новгород, С. Курганская. В същото време звуковите сигнали са били записани на магнетофон. Известният пермски психиатър Г. П. Крохалев, който изучавал подобни явления от 70-те години на миналия век, успял да фиксира зрителните халюцинации при пациенти, страдащи от тежка форма на алкохолизъм, използвайки фотография и филм.

Реалност ли са халюцинациите или са заблуда

Ето как О. Радин описва своите опити:

„Първите опити бяха изключително прости: лекарят вземаше тръбички от фонендоскопа, вкарваше ги в ушите на пациентите, а другите краища на тръбичките бяха в ушите на лекаря. По-специално се оказа, че слуховите халюцинации започват да звучат по-силно, ако към ушните миди на пациентите се приложи постоянно напрежение от 10-12 волта. При един от субектите „музиката“ в ушите звучеше толкова силно, че се чуваше дори без допълнително усилване”.

Но най-удивителният ефект бил открит от Крохалев през 1972 г.

Пациентът С., роден през 1926 г., е имал ярки слухови халюцинации в продължение на 10 дни след тежко пиене. Според него той постоянно чувал гласовете на мъртви момичета, които били от родното му село, и които го молели да им покаже град Перм, където живеел тогава. Пациентът се качил на такси, като обиколил града за да им „покаже Перм“. Тогава той влезнал в градската психиатрична болница на града.

Тогава Г. Крохалев решил да запише тези гласове на „мъртвите момичета“ на магнетофон. За да изключи всички външни смущения, той се опитал да ги запише в екранирана камера. Щом пациентът влезнал в килията и затворил вратата, „гласовете“ от „онзи свят“ изчезнали! Те се появили отново, когато С. напуснал екранираната камера.

Това наблюдение обещавало да направи пълна революция в психиатрията.

Зрителните и слухови халюцинации се оказали не само „вътрешен въображаем субективен фактор“, а и индуцирани отвън! Освен това там нямало самохипноза – пациентите, влизайки в килията, не осъзнавали, че се намират в екранирана стая.

Трябва да се отбележи, че през 1979 г. трима италиански парапсихолози провели подобни експерименти за записване на слухови халюцинации на магнетофон, което позволило на Г. Крохалев да изрази хипотезата си, която била много „богохулна“ за онези времена:

Предполагам, че поставянето на психично болни с халюцинации в екранирана камера ще прекъсне влиянието им върху тях от финия (астрален) свят“.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!