Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Мистерията на ръкописът от Атлантида



В Европа през втората половина на 19-ти век с ентусиазъм обсъждали превода на ръкописът „Хрониката на Ура-Линд“, който уж бил създаден в древни времена. От уста на уста се предавали слухове, че прекрасният ръкопис е бил съставен в продължение на 3000 години и съдържал уникална информация за произхода на човечеството. Уви, скоро станало ясно, че този „исторически документ” е бил фалшификат, но въпреки това не е забравен и днес.

Трите девойки

Според собственика на ръкописа мистериозният ръкопис се съхранявал в семейство Линден в продължение на няколко века и според легендата този ръкопис се пазел на специално тайно място, където се съхранявали безброй други съкровища. Отчаян да дешифрира текста, написан с древни руни, дядото на Корнелис завеща на внука си ръкописа, който трябвало да го предаде на учените. Сега, след като видял бяла светлината, “Хрониката на Ур – Линда” направила истинска сензация.

Вярно, в книгата не се говори за никакви приказни богатства, но „фалшивият“ ръкопис разказва много подробно за делата на отминалите дни. Според този „исторически документ“ съставянето му започнал през 2194 г. пр. н. е., когато легендарната Атлантида била потопена под вода. И това не е случайно, защото “Хроника” директно посочила причините за нейната гибел. 

Ръкописът от Атлантида

Първоначално потомците на този ръкопис били три сестри, които са живеели на континенталната част на Атлантида. Когато беззаконието започнало да царува в тази държава потомството на Лида и Финда казват, че търпението на боговете преляло, и те произнесли тежката присъда. Децата на Фрея, предупредени за предстоящия катаклизъм от мъдрите „народни майки“, се качват на кораби и тръгват да търсят нова „обетована земя“, при по -„низшите раси“, които загиват заедно с Атлантида

Някои от тези „недостойни хора“ обаче успяват да избягат от наказанието и скоро се заселват на други континенти на планетата, докато потомците на Фрея намират убежище на северния остров Туле (Хиперборея). Но войнственото потомство на Лида и Финда не ги оставило на мира, и когато завзели част от земите на благочестивите хора, Вралда повторила наказанието си. Така злополучните свободни зони (по-късно започнаха да наричат ​​предците на фризите) трябвало да се заселят в северната част на Европа.

Откровена измама с ръкописът!

Не е изненадващо, че книгата с това съдържание било много популярна в Европа. По-късно обаче се оказва, че това е истински фалшификат.

Така при внимателно разглеждане на „стария“ ръкопис от историците се оказва, че хартията, върху която е написан, е направена в средата на 19 век във фабриката Tielens und Schrammen в град Маастрихт. След това била изкуствено отлежала, и опушена в комин. Освен това „руните“, с които според Отема е написан „фалшивият“ ръкопис, се оказват силно изкривени с латинските букви, но това не е основната „грешка“ на книгата. В текста на „Хрониката” се казва, че тя е съставена от различни хора в продължение на няколко века, но по някаква причина е запазена в същия стил, което, разбира се, сочи към един автор на това произведение. Черешката на тортата бил фактът, че ръкописът бил буквално пълен с холандски думи и изрази от 19 век, които атлантите, които живеели преди хиляди години, просто не можели да ги знаят, камо ли да ги използват.

Историците предполагат,

че самият Корнелис Овер де Линден е негов автор, но не изключват участието в създаването на ръкописа и библиотекаря Елко Вервайс. Известно време след излагането на книгата се намерил и друг автор. Протестантският проповедник Франсоа Хаверсмит, който бил неизвестен поет, публикувал поезията си под псевдонима Piet Paltyens. Той бил приятел с Вервайс и може той да му е помогнал върху „древния“ ръкопис. През 2004 г. фризийският историк Гофе Йенсма в книгата си „Открито божество“ очертава дейността на тази „група“, която създала известната фалшификация. Така, според него, библиотекарят Вервайс подбрал материали, които след това били обработени от неуспешния поет Хаверсмид, а Корнелис Оверде Линден рекламирал „фалшивия“ ръкопис, говорейки за известните предци на всеки ъгъл.

Въпреки това, въпреки всичките факти, доказващи ясната измама, Отема продължил да доказва автентичността на „стария“ ръкопис. Никой не можел да го спре, дори няколкото критични статии, които разбили работата му „до основите“. Уви, този инат на историка завинаги съсипала научната му репутация.

Ръкописът от Атлантида

Ръкописът за фюрера

Минали още няколко десетилетия и в Европа отново се събудил интересът към „фалшивата Хроника“. Този път нейни фенове станали членовете на Националсоциалистическата партия на Германия, водена от Адолф Хитлер. Тогава друг холандски учен, професор Херман Вирт, допринесъл за това. 

Така, през 1928 г. била публикувана книгата му „Произходът на човечеството“, която всъщност била леко коригирана и допълнена от „Хрониката на Ура-Линд“. Освен това Вирт не скрил този факт. Той се съгласил, че ръкописът е написан през 19 век, но според историка е преписан от по-ранен източник, чиято следа се е изгубила преди много векове. Без никакво смущение, Вирт нарекъл събитията, описани в Chronicle, автентични, отразяващи древната история на германците. 

Така или иначе, книгата „Произходът на човечеството“ помогнало на холандеца да се сприятели с много бъдещи лидери на Третия райх. Вирт бил лично запознат с Хитлер и Химлер, които веднъж, по време на разговор с него, заявили, че „Ура-Линда е истински ръкопис, тъй като ядрото му е истинско“. Има версия, че именно този „фалшив“ ръкопис е вдъхновил нацистите да предприемат по-нататъшни практически стъпки.

И така, в края на 20-те години на миналия век в град Бад Доберан е създаден Центърът за изследване на духовната история, който по-късно се превръща в обществото Аненербе – „Наследството на предците“. 

До падането на Третия райх неговите участници пътували до защитените кътчета на планетата, опитвайки се да намерят следи от известното минало – Светия Граал, градовете на древните арийци и много други полулегендарни артефакти. Първоначално главата на Аненербе бил Херман Вирт, което на „чистокръвните арийци“ не се харесвало особено. След няколко “продуктивни” доноса холандецът бил уволнен, след което Аненербе бил включен в структурата на СС.

Този тъжен факт, може да се каже, спасило живота на Вирт. След войната бил арестуван, но избягва от смъртната присъда. След като прекарва две години в затвора, професорът е освободен и прекарва остатъка от дните си в германския град Марбург, правейки изследвания върху “протокултурите“. Вирт никога повече не пише книги, а “Хрониката на Ура-Линд” и днес намира много фенове. Неслучайно, игнорирайки всички скандали и въпреки разкритието, днес тази книга е преведена на много езици по света и може да бъде закупена във всички градове на Европа.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!