Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Самонаблюдението – Създаването на нашия вътрешен мир



През последните години… “човекът” открил Самонаблюдението или Интроспекцията, като се е опитал да ги опише по хиляди различни начина.

В началото той се опитвал да го опише с прости думи, за да бъде разбран от всеки, независимо от неговото образование и знания като цяло. Осъзнаването, че умът, мисълта, начинът на мислене на човек имат своя собствена динамика, която е най-големият успех на човека над знанието.

Самопознанието, това е този процес, който ще ни помогне да опознаем, да се помирим, и да обичаме без критична нагласа, себе си. Самопознанието не е нещо статично и постоянно… Самопознанието е безкраен процес, който всеки път те заблуждава, щом си помислите, че сте стигнали до някъде вътре в себе си.

Самопознанието е целта на живота. Най-доброто трябва да бъде целта на нашия живот и началната точка на пътя, който трябва да поемем. Самонаблюдението, е неидентификацията с външните неща, индивиди и дори внимание, но внимание вътре в нас, към това, което се случва вътре в човешката машина.

Съзнателно внимание

Това е състояние на концентрацията, в това, което се случва вътре в нас. Поемане на много пътища, дори на пълно безразличние към това, което се случва извън нас.

Нека опитаме сега. Нека направим това, което казахме досега. Стъпка по стъпка ще видите, че е малко по-трудно, отколкото си мислехте, но не е невъзможно.

Инженерство

Ние сме механични същества и това не е лошо. Но това е пречка, проста пречка, която трябва да преодолеем. Ние не правим нищо съзнателно, но имаме илюзията, че го правим съзнателно.

Умът ни почти винаги е зает с нещо различно от действието на момента. Тоест сутрин набързо закусваме и в същото време мислим за проблемите в работата, ангажиментите, които имаме, предложенията, които трябва да направим, сметките, които трябва да платим и т.н.

Ще продължим по същия начин по пътя за работа, а когато стигнем ние започваме да си мислим, че трябва да отидем до супермаркета, да изведем кучето на разходка, да отидем с приятели или колеги за обяд. И ако някой ни попита, какво сме яли сутринта, ние няма да можем да му отговорим, защото не помним, защото когато сме яли, ние не сме били там, ние сме си мислили за други неща от нашия живот! Съзнанието ни не е било активно.

Как бихме се наблюдавали, когато отсъства съзнанието?

Един прост ефективен метод, по-скоро бихме го нарекли игра, е да се разделим наполовина. Сега ще имаме две парчета. Две интересни, очарователни части от себе си, готови да обменят опит помежду си.

В тази игра, боравим само със съвестта. В свободен превод бихме я нарекли състояние на самосъзнание.

Закусвайки, нашето съзнание ще почувства, че ядем, че пием нашия сок. Ако малкият дявол (умът) нашият ум тръгне да предприеме нашето пътешествие за концентрация… няма да му позволим да ни заблуди, а ще останем съзнателни същества в това, което правим в този момент.

Самонаблюдението - Създаването на нашия вътрешен мир

Самонаблюдението е процес, чувство, което е атрофирало, защото не е използвано. Начинът, по който го въвеждаме в експлоатация, то започва да се развива. Това е като да имаме гипсиран крайник. Тогава този крайник не работи достатъчно дълго време и, когато махнем гипса, ще му трябва време да заработи отново добре.

Начинът, по който се самонаблюдаваме, развива това чувство у нас като нещо нормално. Когато обаче не се наблюдаваме, ние не виждаме своята реакцията, защото не виждаме нищо. Тогава ние само се идентифицираме с външните неща, и бягаме от целта си, себепознанието.

Когато някой има идея, която е противоположна на нашата, ние искаме да се сблъскаме с него, вместо да уважиме неговото мнение, защото всеки може да мисли различно.

Да наблюдаваш себе си не означава да знаеш, да мислиш, защото да знаеш, да мислиш е нещо пасивно. Знам, че седя на стол, но не се самонаблюдавам. Знам, че съм в състояние на гняв, но не съм в самонаблюдение и съм идентифициран, реагирам.

Човек може да има различни представи за себе си, да мисли за много неща, може да вярва, да мисли, че е много добър, или че е много лош… Но това не означава, че той упражнява самонаблюдение или да го развива.

Препятствия

Прекомерната самореклама, усещането, че сме над другите, че сме уникални, вярата, че всичко се върти около нас, високото самочувствие в нашите идеи, отричането на разнообразието, сковаността в другата (чужда) точка на мнение.

Това е най-голямата утопия. Само за да добавим нещо към живота си, каквото и да е, трябва да пожертваме нещо друго. Процесът на избор, като психичен механизъм за това съществува…

Самонаблюдението не се извършва в изолация, а в живота, който в случая е нашето „училище”, във взаимодействието с условията и хората. Ние виждаме различните аспекти на себе си, както са представени в реалния живот, а не само във въображението ни.

Ако смятаме, че сме постигнали известен напредък в дадена област, самият живот ще дойде да ни даде нашите „изпити“ и да докаже истинността на нашите твърдения. Целият процес се извършва постепенно. Започваме да наблюдаваме себе си. Обръщаме внимание на детайлите, гледаме се от необичайни „ъгли“, наблюдаваме чувствата и мислите си, докато правим всичко останало. Виждаме различните нива в нас.

Наблюдавайки нашите мисли, а в същото време и чувствата, които могат да ги ръководят, ние така влизаме в подсъзнанието си. Това е вид непрекъсната самоконцентрация.

Самонаблюдението - Създаването на нашия вътрешен мир

Когато създаваме мисли… е доказателство, че механично се самонаблюдаваме. В средата на мисълта създаваме пейзаж, и дори театрална сцена.

Кой е Обективният наблюдател?

За да работи това самонаблюдение, трябва да развием, или да изградим, в себе си обективен наблюдател. Когато чуят това, мнозина ще си помислят, че се има предвид “обективен съдия” (глас в нас), който ще каже: „Това е правилно, това е грешно“.

Но това не е така. Обективният наблюдател е нашето самосъзнателно внимание. Това е да наблюдаваме, какво се случва вътре в нас, по същия начин, по който възприемаме това, което се случва в нашата среда.

Разбира се, нещо подобно се случва с нашите чувства, с нашите спомени, с нашите физически нужди, с всичко. Със сигурност е въпрос на практика и съзнателно усилие, докато не успеем да възпроизведем по желание усещането за дистанция от наблюдаваната вътрешна функция.

Това чувство ни помага да се идентифицираме със себе си и средата си и да имаме повече самоконтрол и свобода. Наблюдавайки себе си по този начин, нашата интроспекция придобива обективност и повече точност.

Когато започнем бавно да разбираме игрите на ума, когато самонаблюдението е ясно, и вярно, ние осъзнаваме, че имаме съзнателно състояние.

Тоест най-накрая имаме това, което сме свързали с източника. Собствен източник, източник на данни, източник на важна информация, и в същото време сме убедени, че това, което получаваме, е автентично. Това е новото състояние на ума. Именно съзнателното внимание ще ни обедини с нас самите!

Самонаблюдението позволява на човек да види всичко, което го държи заклещен в коридора на света – остарели мисли, чувство за вина, предразсъдъци, негативни емоции, разрушителни пророчества… Това е акт на откъсване, антихипноза, пробуждане…

Самонаблюдението е смъртта на множеството негативни мисли и чувства, които винаги са доминирали в живота ви.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!