Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Света на Отвъдното



На всеки един от нас, като деца са ни казвали, че човек, когато умре отива на небето или с други думи на Другият свят. Този свят е незаменим елемент от всяка религиозна система. Всъщност другият свят, заедно с наличието на някаква свръхестествена сила и съществуването на душата, е един от трите стълба, на които се основава религиозното съзнание. В същото време е любопитно, че концепцията за отвъдното в своите основни черти е обща за почти всички традиционни религии.

Общи религиозни вярвания

В историята на представите на човечеството за другия свят, реконструирани от специалистите, тоест за света, в който живеят душите на хората, могат да се разграничат три основни етапа. Първият етап е най-древният от наличните в момента слоеве на религиозното съзнание на човечеството и е свързан с анимизма – т.е. това е система от религиозни вярвания, идващи от примитивността, според която целият свят е надарен с духове.

Останки от тази религиозна система вече могат да бъдат намерени във вярванията на редица африкански и южноамерикански племена. В тази система отвъдното практически отсъства, тъй като всъщност е свързан със земния свят. Според тези вярвания душите на мъртвите остават да живеят и действат тук на земята и имат реално въздействие върху живота на живите. Именно от тази вяра расте култът към предците, който трябва да бъде почитан, успокояван, жертван, за да не навредят, а напротив, да помогнат на живите. Душите на мъртвите могат да живеят в безплътно състояние или да се преродят в животни, растения или неодушевени предмети, но те винаги остават наблизо до живите.

Вторият етап се отнася до етапа на човешката история, който е по-близо до настоящето и е белязан от разделянето на картината на света на три части – подземния свят, света на хората, тоест земния свят и небесния свят, обиталището на боговете.

Света на Отвъдното

В тази система подземният свят е недвусмислено свързан с отвъдното, където отиват душите на мъртвите. Фундаменталният момент в този случай е, че няма етична връзка между поведението на човек през живота и съдбата на душата му след смъртта – независимо дали човек е бил добър или зъл, душата му все пак ще отиде на същото място и ще остане в едно и също състояние.

Третият етап, започнал преди около четири хиляди години, като революционизирал разбирането за другия свят – сега обитаването на човешката душа в следващия свят е пряко зависимо от спазването на религиозните и етични правила в земния живот. На този етап концепциите за ада се явяват като място, където душите на злите и жестоки хора ще издържат на мъченията, а раят като благословено убежище за добрите души, ще получат достойна награда за праведния живот.

Как религията представя рая

Не е изненадващо, че общите черти на рая в различните религии са сходни – следователно понятията за радост, вечно блаженство и отсъствие на скърбите в човечеството като цяло са еднакви. Самият рай е представен като място на вечното блаженство на душите, които със своя земен живот са си спечелили правото да бъдат на това място, което означава максимална близост до Бога или друг източник на висша сила, висша интелигентност, по-висш източник на справедливост . Въпреки че, разбира се, различните религии имат свои особености в концепцията за рая.

В християнството раят се разбира преди всичко като място на съединяване на човешката душа с Бог, където всички земни страсти изчезват заедно със седемте негативни момента, свързани с тях, а душата може напълно да усети Божествената любов.

В същото време християнската свещена традиция познава и по-конкретно описва рая. Например Йоан Богослов в своето „Откровение“ описва визията за рая, според която това е огромен град с необикновена красота, небесен Йерусалим, височината, ширината и дължината на която е, по отношение на съвременните мерки за дължина, по 2200 километра.

В исляма концепцията за рая е още по-съществена и по-близка до „най-високите стандарти“ на земните удоволствия, които праведните мюсюлмани ще получат като награда в другия свят. Всъщност ислямският рай е великолепна градина, в която растат дървета с неописуема красота, давайки вкусни и неизчерпаеми плодове. В тази градина праведниците ще бъдат облечени в най-красивите и луксозни дрехи, ще пият божествено вино, което няма да опиянява, а всяка душа ще има своя красива втора половина (за мъж – съпруга, за жена – съпруг).

В будизма раят не е крайната цел на съществуването на душата, защото тя дори не е на едно пространство. За будистите основната цел е нирвана, тоест постигането на изход от сансара, веригата от раждане и смърт. Раят тук представлява четири области, където духовните елементи на онези хора, които чрез своите добри дела са създали добра карма за себе си, падат. Тук те могат да останат известно време и или да изберат да се преродят в ново тяло, или да се опитат да постигнат нирвана.

Света на Отвъдното

Всеки ад е труден…

Ако идеите на човечеството за най-висшата радост в рая горе-долу съвпадат, то тогава е изненадващо, че за най-голямото наказание на хората от различните цивилизации и религии също е приблизително еднакво. Адът, тоест мястото, състоянието и процесът на безкрайното наказание на онези души, които не са могли да се държат правилно по време на земния им живот или дори умишлено са нарушили установените отгоре правила за поведение, в религиозното съзнание има общи черти. Това винаги е безрадостно място, лишено от слънчева, тоест божествена светлина, където душите на грешниците се наказват с духовни мъки (неудовлетворени вечни страсти) и в присъствието на телесна обвивка и физическо страдание (най-популярната история е за огъня като основно средство за такова изтезание).

В същото време има различни, понякога доста значителни различия в идеите за ада в различните религиозни системи.

В християнството адът е преди всичко място на мъчение за душата, когато тя, покварена от собствената си воля от грехове, осъзнава неестествеността на своето положение, но вече не може да промени нищо. Въпреки това, преди идването на Христос, адът било място, където отивали всички души, дори праведните и старозаветните пророци – и едва след слизането на Спасителя в ада той бил унищожен и всички праведници били изведени от него. В същото време адът е и място на физически мъчения, но само след Страшния съд, когато всички хора ще бъдат възкресени в телесните си черупки и в тази форма праведните ще отидат в Небесното царство, а грешните в ада.

Подобна концепция за ада, но с още по-голямо ударение върху материалния компонент, се среща и в исляма. Понастоящем и адът, и раят са затвори за душите – те ще бъдат изпратени там само след Присъдата на Аллах. В будизма адът също е представен като място, където духовната същност преминава през изтезания и през осемте кръга на ада, но основната функция на будисткия ад не е наказанието, а пречистването на кармата чрез страдание. В китайския даосизъм адът е място, което не може да бъде избегнато от никоя душа. Факт е, че според даоистките идеи след смъртта на човека душата се разпада на високи, духовни и ниски, материални елементи. Духовните елементи отиват в рая, а грубите – в ада.

Света на Отвъдното

Човешкото съзнание има интересна особеност – едни и същи неща, явления, теми едновременно ни плашат и привличат вниманието ни. Темата за смъртта в това отношение е може би най-показателната. Няма човек в трезво съзнание и твърда памет, който да не се страхува от смъртта, но митологията на смъртта, отвъдното и посмъртното съществуване на душата е разработена от човечеството до най-малките подробности. Една от най-вълнуващите фигури в тази задгробна митология е фигурата на носителя на другия свят.

Древна Гърция

Древногръцката цивилизация е дала на човечеството много. Не напразно, заедно с древната римска цивилизация, се считат за класическа в много сфери на живота, от принципите на управлението до изкуството и митологичните типове. Тъй като в Гърция, както се казва, всичко е налице, то тогава не би могло да има такива специфични транспортни услуги като транспорт до отвъдното. Нещо повече, в древногръцката религиозна и философска картина на света необходимостта от такъв носител било много спешен проблем. Факт е, че древногръцкото царство на мъртвите, което много от нашите съвременници погрешно наричали Хадес (след владетеля на царството на мъртвите, бог Хадес), било отделено от света на живите от мистичната река Стикс.

Тази река не можела да бъде пресичана по друг начин, веднага след като се ползвали услугите на превозвач на име Харон. Класическата версия казва, че Харон е безсмъртен старец, който карал лодката. Харон карал лодката само в едната посока т.е. от брега на света на живите до брега на царството на мъртвите. Много важен момент тук е, че само душите на онези хора, които са били погребани според погребалния обичай и чиито близки са поставили един обол (малка сребърна или медна монета) под езиците им, могат да се качат на лодката на Харон. По-късните интерпретации казват, че Харон може да бъде зловещо създание, според описанието, подобно на готическите портрети на смъртта (скелет в качулка и наметало). Тези подробности обаче не променят основните функции на този герой.

Лодкаря в отвъдното

Ако някой смята, че Харон е фигура от древната митология и езическата религия, то това е пълна заблуда. Лодкаря, който доставял душите на мъртви хора от земния свят до отвъдното, е един от най-древните митологични архетипи.

Нещо повече, той присъства както в по-древните цивилизации, така и в следващите митологии. Може би първата фигура, която може да се счита за изпълняваща функцията на посредник между двата свята, упражняващ контрол върху прехода на границата между тези две сфери на живота, е шумерското божество Намтарру. В шумерската митология, оформила се преди 5-6 хиляди години, Намтарру е един от боговете, обслужващи Ерешкигал, богинята на царството на мъртвите. Първоначално той просто командвал демоните, които носели душите на мъртвите. В редица митове обаче Намтарру вече се е превърнал в носител на душите, като понякога ги прехвърлял с лодката, а понякога ги придружавал да преминат през моста.

Света на Отвъдното

В религията на Древен Египет имало двама лодкаря, които били много по-фокусирани върху отвъдното, отколкото върху земното съществуване. Смятало се е, че след смъртта на фараона той трябва да отиде в царството на мъртвите на специална лодка, която е трябвало да бъде управлявана от лодкар, чиято функция е да проверява знанията на пътника за необходимите магически формули. Най-често този носител не се наричал по име, а е назначен да изпълнява същите функции не само по отношение на душата на фараона, но и на душите на другите хора. Има препратки, когато по отношение на фараона тази функция се поема от самия бог Анубис, който е водач в царството на мъртвите и в бъдещето.

По-късните религиозни системи също се досещат, че душата на човек, който е напуснал земния живот, се нуждае от специален помощник, за да преодолее границата между двата свята. В скандинавската митология на тази точка не се отделя особено внимание. Но в редица легенди за делата на боговете има индикации, че има специален лодкар, който осъществява връзката между двата свята. Понякога, в изключителните случаи, някой от боговете поемали функциите му, след като самият Один „възложил“ тази задача.

Котките и духовете

Обсъждането на въпроса дали котките могат да виждат обектите от другия свят се превърна в модерна тенденция в интернет сравнително наскоро. Темата за свръхестествените способности на котките, по-специално способността им да наблюдават духове, има солидна история сама по себе си в миналото. Много хора вече са склони да вярват във версията, че понякога странното поведение на котките е свързано с факта, че те виждат нещо, което ние не виждаме.

Като цяло темата за духовете и котките може спокойно да бъде разделена на две. Първата е честите съобщения за хора, виждащи духовете на своите починали домашни любимци. Няма специални статистически данни, но случаите, когато хората виждат призраци на котки, са много повече от 50%. Съобщава се, че призраци на котки се появяват на хората по най-различни начини.

В края на 19-ти век, в английския град Конгълтън, разположен в Чешър, имало легенда за призрак на бяла котка, която някога е живяла с една от местните домакини и е била убита от глутница бездомни кучета. Този призрак имал способността бавно да изчезва във въздуха, когато хората се приближавали до него, сякаш се топял. Много литературознатели виждат тази легенда като източник на един от най-загадъчните образи в световната литература – Чеширската котка от приказките на Луис Карол за приключенията на Алиса. Освен това често можете да намерите истории за това, как духовете на починали котки идват в къщите на бившите им собственици или се появяват в огледални отражения.

Втората част от идеите за връзката на котките със свръхестественото се отнася до мнението, че котките могат да виждат духове и други гости от другия свят.

Историите за това почти винаги идват от собствениците на котки и в почти всички случаи се развиват по същата схема – котката е в някаква стая или близо до къщата, докато внимателно и предпазливо гледа към точката, в която гледа човек. Неподходящите действия в тази ситуация са внезапен панически скок, заемане на защитна позиция (извита назад, съскане и т.н.), странни скокове на едно място, салта, различни звуци и т.н. От това се заключава, че вниманието на котките е насочено към нещо, което хората не виждат, а реакцията им се отнася до същото, невидимо за хората. Какво не може да види човек? Точно така, призраци – оттук и окончателното заключение, че котките виждат призраци.

Света на Отвъдното

Нека да се замислим…

Разбира се, няма причина да се твърди, че котките не могат да виждат духове, другия свят например, аурата на хората и други подобни. Това, че няма ясни доказателства, не означава, че котките не са способни на всичко това. На първо място, трябва да се обърне малко повече внимание на детайлите. Първо, визията на котката сама по себе си е нещо невероятно и загадъчно за хората. Защото за никого не е тайна, че при условия на слаба светлина котките виждат много по-добре от хората. От гледна точка на науката в това няма загадка: котките имат зрително поле, равно на 200 градуса (имаме само 180), освен това те имат специален слой зад ретината на окото, който отразява допълнителна светлина – тапетумът. Това означава, че при същия източник на слаба светлина очите на котките възприемат повече светлина от нас. В същото време в пълен мрак котките не виждат по същия начин, както ние не виждаме, освен това ярката светлина уврежда зрението им в сравнение с нашето.

На второ място, в продължение на хилядолетия котките са може би най-мистичното животно, съжителстващо с хората. От училище знаем, че котките са били на особена почит в Древен Египет, където са били считани за олицетворение на богинята на женската красота, дома и плодородието Бастет. Котките били буквално свещени животни. Те имали мистично значение и в други езически религиозни системи, където често изпълнявали функцията на водачи в света на мъртвите или спътници и слуги на могъщи духове и богове.

През Средновековието в Европа това се оказало лоша услуга на котките. Тяхното почитане в езичеството се възприемало от християнското съзнание като доказателство за близост до дяволските сили. Котките, особено черните, започнали да се възприемат като превъплъщения на демони и слуги на вещиците, което довело тези животни до почти пълно унищожение в европейските градове. Между другото, има версия, че унищожаването на котките е една от причините за опустошителните епидемии от средновековна чума, защото нямало кой да унищожи гризачите, които били основните разпространители на инфекцията.

И така, в крайна сметка получаваме две идеи – за особеностите на котешкото зрение и за мистичната природа на самите котки. Чрез тези легенди и знанието за зрението на котките може да се изведе мнението, че котките имат свръхестествено зрение.

Същите случаи, когато поведението на котките изглежда неподходящо за хората, когато няма очевиден обект на котешко внимание или реакция се обяснява с фактът, че животните са видели духове или „нещо подобно“. Всъщност в по-голямата си част тези случаи се обясняват просто с това, че котките обръщат внимание не на това, което виждат, а на това, което чуват. Така че, когато котките чуят звук, който е твърде тих за ушите ни, ловният им инстинкт се задейства. Освен това котките са известни със своята игривост и желание да се забавляват.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!