Силата на волята и техниките на самоподчинение
2 mths


Когато силата на волята се проявява в човека, тя може да приеме много форми, в зависимост от нивото, за което се отнася. Между двата непознати и безкрайни свята, на природните сили, проявяващи се в човека като инстинкти и духа, проявяващ се като воля, има пространство, което принадлежи на човека, т.е. човешкият свят. Това е светът, замислен от ума, и там се създава Силата известна като “воля”.

В този свят човекът има пряк достъп и може да го оформя. Следователно неговата “воля” се развива, култивира, подчинява и контролира чрез техники. Тези техники са така наречените “техники за самоподчинение“, чрез които този, който ги практикува, става господар на своята личност чрез ума, чрез използването на въображението.

Силата на волята

Търсейки дефиницията на волята, човек открива, че това е един от най-трудните термини за даване. В съществуващата литература има някои литературни определения, но малко от тях дават дълбочината на идеята. Може би защото началото на нещата трудно може да бъде поставено в калъп. Творецът трудно може да бъде възприет от собственото си творение.

Силата на волята и техниките на самоподчинение

Волята пък се намира дълбоко в създателят на всяко човешко действие и дори, тя е създателят и движещата сила на Вселената. Това е искрата, която запалва запасите от енергия, “гориво”, от което се нуждае всяко действие, за да се прояви.

В човешкия контекст това е набор от умствени и емоционални импулси (причини и мотивации), които водят до обект-цел. Волята предполага съзнание, т.е. знание за себе си, знание за областта, в която се намира азът, и знание за областта, в която иска да бъде воден той, т.е. бъдещето.

Това неразривно свързва способността на волята със способността на въображението. Човек може да намери себе си само там, където може да си представи, че отива, или никога няма да започне, дори ако практически можем да кажем, че има способността да го направи.

Силата на волята не трябва да се отъждествява с желанието,

което често се случва, защото в света на желанията, тоест в емоционалния свят, характеристиката е изменчива, нестабилна, носеща конфликт между паралелните, но противоположни желания.

Волята, се характеризира със стабилност и яснота на целта, с продължителност, с контрол, с преодоляване на конфликта на противоположните желания, и със съвест.

Волята има способността да се налага върху всички човешки същества. С волята контролираме тялото си, дори жизнените си функции, а също така с волята може да контролираме емоциите си, и дори мислите. Така съществуването на волята е идентифицирано и е пропорционално на съзнанието на всеки един, тъй като става въпрос за силата на съществото отвъд физическите възможности, предпочитания или знания.

Въпреки това, тъй като центърът, с който възприемаме света и себе си, умът е естественото седалище на съзнанието, но и на волята. Способността да се контролира ума, чрез волята, съзнателно и решително, е и способността да се контролира цялата човешка личност.

Силата на волята и техниките на самоподчинение

ПОДЧИНЕНИЕ И САМОПОДЧИНЕНИЕ

Използваме думата „подчинение“, за да опишем ефекта върху поведението ни от посланието на ума, силата на което зависи от прякото влияние, което има върху нашите емоции и въображение. Има много малко или никакво отношение към логиката.

Това е категорично твърдение, което приемаме без да се замисляме, без критика, тъй като отговаря на някои чувства, които вече са култивирани в нас, вероятно в областта на подсъзнанието.

Силата на подчинението не е сама по себе си, а в силата на емоциите, които събужда, без непременно да ги създава, а образите, които ни бомбардират. Повторението ни внушава подчинение до такава степен, че дори невъзможното подчинение става възможно чрез повторение.

Въображението, действащо по време на подчинението, определя поведението много повече от волята. Това е, което се стимулира от всякакви идеи, които ни бомбардират, и това е, което по същество се контролира или от нашата собствена воля, или от волята на другите, които ни се подчиняват.

Разликата между подчинение и самоподчинение е много малка. Първият се извършва отвън или от други, докато самоподчинението е подчинение, което ние самите правим на себе си. За да бъде самоподчинение, то първо трябва да има нашето емоционално „одобрение“.

Не можем да характеризираме подчинението и себеподчинението като вредни или полезни. Първо трябва да разгледаме контекста, в който са направени. Всичко зависи от това доколко човек може да контролира емоциите си и да ги насочва накъдето трябва.

Силата на волята и техниките на самоподчинение

Всичко, което може да повлияе на чувствата ни, може да ни накара да действаме дори против разума. Разумът ни помага да решим, къде и кога да изразим чувствата си, но не е в състояние да ги премахне или потисне, което е не само трудно, но дори опасно.

Човешкото поведение се характеризира с подчинение

или дори самоподчинение, от което човек е страдал, откакто се е появил на света.

Нашата вяра за света и особено за себе си е създадена въз основа на съобщенията, които първоначално сме получили с нашия емоционален носител, шокиращи съобщения или невидими съобщения, но със силата на повторение.

Всичко, което по-късно се опитва да разсее този образ, който ни е представен, ще се сблъска със стената. При определени условия подаването може да постигне много в целия спектър на нашата личност.

Това е:

  • За да ни помогне да подобрим физическия си ритъм.
  • За да ни помогне да овладеем настроенията си.
  • Да ни помогне да променим грешните си вярвания и натрапчивите си идеи.
  • За да ни помогне да променим поведението като цяло.

ПОДЧИНЕНИЕ И ВЪОБРАЖЕНИЕ

Когато говорим за въображение, говорим за способността да избягаме от пространството на реалното и да бъдем в пространството на въображаемото, създавайки нови ситуации, намирайки се във вече съществуващия материал, който съществува в нашата памет, реконструирайки го в нови форми.

Силата на волята и техниките на самоподчинение

Обикновено предполагаме, че това се случва в специални моменти, които твърдят, че нямат въображение. Но в действителност не можем дори да преместим стол, без да следваме мисловният образ, формиран в ума ни малко преди актът да започне.

Ние непрекъснато действаме според образи, които вече са формирани в ума ни, с помощта на нашето въображение. Но това, което се различава от човек на човек, е способността да се контролира тази функция.

Когато този контрол съществува, енергията се увеличава или мотивацията за бъдещи действия се засилва.

Въображението служи като бинокъл на моряка или туриста.

Тоест да предвиди, какво ще се случи в бъдеще за да се подготви. Нашите емоции най-често определят нашите действия, с въображението можем да създаваме образи, които на свой ред да създават съответните емоции и съответно да променят, подобряват или да контролират нашето поведение.

Това се случва, защото с нашето въображение ние създаваме някои ситуации, където отново и отново можем да играем роля, която ще има за цел да създаде добър (ако го търсим) навик, опит, който ще дойде дори с нашата въображаема практика.

Въображението може да се използва или за да ни подготви за полезни, правилни и градивни действия или за да си предложим удоволствието и безопасността на един контролиран свят, където ще избегнем трудностите на реалността.

Така енергията се увеличава, защото въображението ни помага да съхраняваме енергия и ентусиазъм за това, което сме решили да направим.

Не можем да променим събитията чрез творческо въображение, но можем да придобием съвсем различна нагласа да се изправим пред тях, което може дори да промени бъдещето ни, тъй като ще можем да бъдем водени другаде, по наш собствен избор.

Силата на волята и техниките на самоподчинение

ПРИЛОЖЕНИЕ НА АВТОНОМИЯТА

Следващата и основна стъпка е практическото приложение на нашето самоподчинение. Трябва да прекараме десет минути преди да започнем деня си и десет минути вечер, преди да заспим.

Ние силно чувстваме радостта и удовлетворението от нашите преживявания, които си представяме възможно най-ярко. Представяме си себе си във всяка ситуация, у дома, на работа, на улицата, навсякъде, където можем да се държим според нашето подчинение.

Въображението и подсъзнанието трябва да бъдат оставени да си вършат работата,

без обикновеният ум да се намесва и да създава сложни образи, безпокойство, стрес, мъка, илюзии и т.н., които ще създадат бариера пред нашите действия.

Нашето ниво на съзнание е това, което ще определи колко полезно или вредно е било подчинението, което сме решили да си направим.

И нещо още по-важно:

„Една малка победа е най-добрата и стабилна стъпка, за да се подобрим, отколкото голяма война, която ще загубим, защото не сме били готови да се бием в нея.“

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *