Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Синдромът на Котар – Живите мъртви



В едно интервю за New Scientist от 2013 г., човек на име Греъм описва чувството на синдромът на Котар, и че неговият мозъкът умира. Всички сме изпадали в летаргия, особено в петък следобед или сме били толкова изтощени, че сме загубили способността си да мислим правилно и трезво.

Но при нашия герой Греъм това не било точно така. Той се чувствал така, сякаш животът му е загубил всякакъв смисъл, като почти не можел да говори, а също така странно загубил обонянието и вкуса си. Тялото му било живо, но той се чувствал като мъртъв. Неспособен да се наслади на нещо толкова малко като цигара, той дори започнал да посещава местното гробище, където се чувствал по-приятно и удобно сред мъртвите.

Синдромът на Котар - Живите мъртви

В кабинета на невролога лекарите открили, че по-голямата част от мозъка на Греъм всъщност е във вегетативно състояние, сякаш е бил под упойка или е заспал. Този случай не е единственият, който описва това явление, което официално се е наречало синдрома на ходещия труп или синдрома на Котар.

Според Scientific American,

първият човек, диагностициран със синдрома на Котар, била парижанка, която е посочена в научната литература за целите на поверителността като Мадмоазел X. Много от психичните заболявания, с които сме запознати днес, като депресията, могат да накарат пациентите да изпитват отчаяние или отвращение към себе си.

Но пациентката мадмоазел X през 1880 г. имала дълбокото убеждение, че тялото ѝ не съществува. Тя била убедена, че ще отиде в ада, но не можела да умре. Вместо това тя била обречена да съществува в този свят, без никакво влечение към света на живите. Всъщност по-късно тя умря от глад.

Жул Котар, френският психиатър, който се занимавал със случая, по това време бил голям ум в областта на изследването на съзнанието. Чрез работата му с мадмоазел X диагнозата е била официално описана от него самия.

Синдромът на Котар се появява,

когато се образува увреждане в определени области на мозъка, които замъгляват възприятието на пациента. По-специално, областите на мозъка, които разпознават лица и обработват емоциите, които са ефективно затворени, което води до изключителна апатия и нихилизъм. Понякога синдромът на ходене на трупа може да се появи като симптом на тежка депресия и често се характеризира като форма на заблуда или психоза.

В много случаи заблудата, че пациентът е ходещ труп, произтича от реалното място. Например, Греъм, обект на статията в New Scientist, преживява пристъп на синдрома на Котар след опит за самоубийство. Един от най-ранните регистрирани случаи е свързан с мъж, който катастрофира с мотоциклета си при почти фатален инцидент. В друг случай мъж е бил убеден, че е мъртъв, защото постоянно е усещал, как някой убожда гръдната му стена, а всъщност той имал подуване на същото място, което му причинявало болка.

Въпреки че състоянието съществува от близо два века,

учените продължават да научават повече за него. През 2013 г. изследователите открили, че лекарство, което обикновено се използва за лечение на настинки, е свързано със синдрома на Котар, въпреки че корелацията е малка.

Използвайки голяма извадка от болничните данни, те открили, че осем пациенти, които са приемали лекарството, са започнали да развиват синдрома на ходещия труп, включително една жена, която е била приета в болницата в истерия, убедена, че крайниците ѝ не принадлежат на нея и че е проходила чрез мъртво тяло.

Синдромът на Котар - Живите мъртви

Въпреки това, добрата новина за тези пациенти, които приемали лекарството за настинка, била, че те вече не се чувствали като трупове и възвърнали усещането за тялото си след спиране на лекарството. Изследователите смятат, че това, което разделяло хората от развитието на болестта, се корени в генетиката и може да бъде предизвикано от външни фактори като например лекарства.

Средната възраст на хората със синдрома на Котар е 50 години, но има случаи на заболяването сред подрастващите. Като цяло това заболяване е по-често при хора с други психични разстройства като биполярна депресия. В преглед на състоянието от 2011 г. в списание Neuropsychiatry, близо 90% от случаите са при хора с депресия. Въпреки това, синдромът на ходещия труп е много рядък, с около 200 съобщени случая по целия свят, според WebMD.

Честотата на синдрома на Котар намалява с течение на времето, вероятно, защото през 19-ти век много хора с психоза или депресия са били етикетирани като страдащи от синдрома на Котар, докато всъщност са имали едно от тези психични заболявания, с които сме по-запознати днес. Синдромът е по-често срещан при хора с други неврологични състояния като мигрена, деменция и епилепсия.

Синдромът на Котар не е най-лесното за лечение заболяване.

Въпреки това, лекарите могат да използват антидепресанти и антипсихотици, за да намалят психичните епизоди и халюцинации, които са свързани със синдрома на ходещия труп.

Въпреки че това разстройство е необичайно и малко известно, нека да си представим, че някой наистина вярва, че е мъртъв. Тогава тези пациенти са изложени на висок риск от проблеми с психичното здраве и е възможно да има самонараняване. В едно проучване от 2021 г. един пациент развива заблудата на Котар след възстановяване от COVID-19. Така нареченият „дълъг COVID“ е състояние след инфекция с вируса COVID-19, което може да доведе до умора, мозъчна мъгла и продължаваща загуба на мирис или вкус.

Както при синдрома на Котар, все още не е много известно за дългосрочния COVID. Но има известен смисъл, че двете заболявания могат да бъдат свързани не само с физическите симптоми като загуба на вкус и мирис, но също и с мистериозното замъгляване на мозъка, което пречи на човек да изживее напълно живота, какъвто го познаваме т.е. постоянното усещане, че мозъкът е мъртъв.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!